Откакто COVID-19 се появи в централен Китай в края на декември миналата година, учените се надпреварват да открият къде и как за първи път вирусът се е предал от животинския си гостоприемник върху човека.
Пазарът в Ухан
Най-разпространената теория е, че заразата е тръгнала от вече затворения градски пазар в Ухан, макар все още да не е доказано дали това е първоначалният източник. Д-р Петер Ембарек, който е експерт в СЗО по безопасността на храните и по вирусите с животински произход, обясни, че никога не е прекалено късно да се намери липсващата връзка между животните и хората при предаването на различни вируси. Той сподели, че при предишни огнища на коронавирус, като например ситуацията около MERS през 2012 г., намирането на липсващата връзка далеч не е ясно, „въпреки че всички търсеха източника“.
„Важно е да се опитаме да намерим източника и да разберем какво се е случило в началото на събитието, за да избегнем повторение на това събитие и поредното прескачане в следващите години с други вируси“, категоричен е
д-р Ембарек.
Партньорство между СЗО и здравните власти в Китай
По отношение на партньорството между здравните власти в Китай и Световната здравна организация, лекарят обясни, че по всяка вероятност Китай има необходимите експерти, за да направи разследване. В същото време Ембарек отбеляза, че често е полезно да се водят дискусии и да се сътрудничи с групи, изследователи и хора от цял свят, които имат вече изграден опит с подобни изследвания. Според него, „това винаги е обогатявало и подобрявало скоростта, качеството и вероятността за успех на тези много сложни изследвания“.
Различните хипотези
В свой материал от BBC пък отразяват виждането на проф. Андрю Кънингам от Лондонското зоологическо дружество, че от известно време са очаквали подобна пандемия да се случи. Професорът споделя също, че тези заболявания се появяват по-често през последните няколко години „в резултат на посегателство на хората над дивата природа, увеличаването на контактите и използването на дивите животни от хората. “
Един от най-големите научни журнали в света, Nature, следи темата в дълбочина и представя обзор на събраните до момента данни. Те се съсредоточават върху няколко основни точки – произхода от прилепите, междинният гостоприемник, геномните следи и различните “заподозрени”. Според изданието има сериозни доказателства, че произходът на вируса води началото си от прилепи, но най-голямата загадка продължава да бъде как е достигнал от прилепите до хората.
Първото нещо, което учените направиха, беше да разгледат генома на вируса, за да открият дали могат да го съпоставят с патогени, открити в други животни. В края на януари, няколко седмици след като генетичната последователност на SARS-CoV-2 беше определена, учените от Института по вирусология на Ухан публикуваха в интернет цялата генетична последователност на коронавирус, която се е съхранявала в лабораторията им, откакто е открита в междинни подкововидни прилепи (Rhinolophus affinis) в провинция Юнан през 2013 г. Този геном, наречен RATG13, е идентичен на 96% с този на SARS-CoV-2, което го прави най-близкият известен и подкрепя теорията, че новият вирус произхожда от прилепи.
Междинен гостоприемник
Люспениците са сред първите животни, за които се заподозря, че са междинен гостоприемник. Два екипа в Китай съобщават, че са открили прилики между коронавируса, изолиран от тъканта на малайските люспеници, и SARS-CoV-2.
Коронавирусът при люспениците се оказва твърде далечен, за да бъде пряк предшественик на SARS-CoV-2, но фактът, че те са единствените други диви бозайници, освен прилепите, при които се наблюдава коронавирус подобен на SARS-CoV-2, не може да ги изключи като междинен гостоприемник.
Геномните следи
Изследването на генома на SARS-CoV-2 също може да разкрие улики за възможни междинни гостоприемници. С течение на времето вирусите често започват да кодират протеините си, използвайки сходни модели нуклеотиди с тези на своя гостоприемник, което помага на вируса да се адаптира към новата среда.
Изследователи от University College London използват машинно обучение, за да разкъсват модели в генетичния код на SARS-CoV-2, които биха могли да предскажат към кои животни може да се е адаптирал.
Различните „заподозрени“
Досегашните изследвания сочат, че много видове могат да бъдат заразени. В лабораторни експерименти е доказано, че котките, плодните прилепи (Rousettus aegyptiacus), поровете, макаките резус и хамстерите са чувствителни към SARS-CoV-2. Извън лабораторията животни, включително котки и кучета, тигри и лъвове в зоологическите градини и отглежданите във ферми норки също са хванали вируса – вероятно от хора.
Изследователите също така използват изчислителни модели и клетъчна биология, за да изследват чувствителността на животните. SARS-CoV-2 обикновено влиза в клетките чрез рецепторен протеин, наречен ACE2. Проучване, ръководено от Кристин Оренго, биоинформатик в University College London, моделира структурата на ACE2 от повече от 215 гръбначни животни и установява, че рецепторът при много бозайници, включително овце, шимпанзета и горили, се захваща добре с протеина на шипа на повърхността на вируса, което предполага, че тези животни могат да бъдат податливи към заболяването.
Мишел Бейкър, сравнителен имунолог от Организацията за научни и индустриални изследвания, споделя, че когато се опитваме да стесним кръга за вирусоносителя, е разумно да се съсредоточим върху тези животни „в тесен контакт с прилепи“.
Повечето изследователи смятат, че става въпрос за див вирус, който вероятно се е предал на хората чрез междинен вид. Все още обаче никой не е открил вируса в дивата природа, така че нито една хипотеза не може да бъде напълно изключена. Люси ван Дорп, която е генетик в University College London, песимистично отбелязва: „Напълно възможно е да не го намерим. Всъщност ще имаме изключителен късмет, ако се натъкнем на нещо. “
Материала изготви: Ива Е. Иванова
