[:bg]Върховният комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) предупреди във вторник, 6 март 2018 г., че разрастващата се нестабилност в провинция Касаи, Демократична република Конго, представлява голям риск за сигурността на гражданите, включително и за няколкостотинте бежанци, наскоро върнати от Ангола.
Правителството на ДР Конго понастоящем държи властта в голяма част от провинция Касаи, но там все още се водят борби между властите и въоръжени групи. Отношенията между различните етнически групи, които населяват региона, са силно обтегнати. През февруари това доведе до преселването на повече от 11 000 души към северната част от провинцията. Вътрешното разселване на хора в този регион започва с кризата през 2016 г., като оттогава до февруари са разселени приблизително 900 000 души. Конфликтите в Касаи са принудили над 350 000 конгоанци да търсят убежище в съседна Ангола.
Касаи обаче не е единственият проблемен регион от гледна точка нестабилност и нарастващо насилие в страната. Върховният комисариат на ООН за бежанците в края на феруари предупреди, че хуманитарната криза в Демократична република Конго се влошава. Комисариатът обясни, че очаква кризата да се разрази в югоизточната част, заради увеличаващия се брой случаи на насилие в провинцията Танганика.
През 2017 г. партньорите на Върховният комисариат, следящи положението в Танганика, са документирали 12 000 случая на нарушения на правата на човека. По-голямата част от тези нарушения се отнасят до правото на собственост, но 4 700 от тях се отнасят до физическо насилие, изтезания, убийства, принудителен труд, произволни арести, изнасилвания и принудителни бракове. Партньорите на Комисариата, въпреки пречките и стигмата върху засегнатите, успяват да регистрират 523 случая на сексуално и свързано с пола насилие. Регистрираните случаи са на лица, които са преминали лекарска, юридическа и психологична консултация. Около половината от регистираните са деца.
Според доклада на Съвета за сигурност на ООН от 1 март 2018 г. Демократична република Конго е изправена пред една от най-сериозните в света хуманитарни кризи, като 13,1 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ и защита в страната. Отчита се удвояване на броя в сравнение с 2017 г. Това включва 2,2 милиона скорошно разселени хора във вътрешността на страната, с което общият им брой се покачва до 4,5 милиона. В допълнение, 670 000 души са избягали в съседни страни, много от които – в Уганда.
Друг неотложен проблем е недостигът на храна. Около 7,7 милиона души – увеличение с 30 % в сравнение с 2017 г. – са изправени пред сериозна продоволствена несигурност. Повече от 2 милиона деца страдат от остро недохранване и за тях е необходима спешна помощ. Наред с това, в следствие на ограничения достъп до чиста вода и до канализация, Конго се бори и с епидемия от холера.
Заради хуманитарната ситуация в ДР Конго, още през октомври 2017 г. Координаторът на помощта при извънредни ситуации на ООН обяви най-високата степен на извънредно положение в областите Касаи, Танганика и южен Квилу.
Принудителното разселване – тежката статистика
Един от основните аспекти в хуманитарната криза в ДР Конго е вече споменатото по-горе принудително разселване. То се осъществява спираловидно, от най-нестабилните райони към вътрешността на страната. В началото на декември 2017 г. 4,1 милиона души са напуснали родните си места. От тях – 866 000 жени и 2,44 милиона деца. Заради нарастващото насилие повече от 662 000 граждани са потърсили убежище в съседни страни, включително 100 000 тази година. През последните месеци част от бежанците, избягали в Андола, започват да търсят път обратно към страната си, но за тях в момента е невъзможно да се завърнат по домовете си. Мнозина живеят в църкви и джамии, а някои са принудени да се преместят в други провинции.
Ситуацията допълнително се усложнява и от случаите на експулсиране. Така например на 25 и 27 февруари тази година от Ангола бяха принудително върнати 532 конгоански бежанци. Тези екстрадации се осъществяват въпреки настояването на Комисариата да бъдат извършени допълнителни проверки на много от бежанците, които не са били надлежно регистрирани. След този случай Комисариата призова да не се прибягва до по-нататъчно връщане на бежанци в Конго и се ангажира да сътрудничи на властите, включително в дискусии между двете страни за доброволно репатриране.
За момента подкрепа за връщащите се в страната конгоанци често отсъства, тъй като предвиденото хуманитарно финансиране не допуска голяма програма за възстановяване. За 2018 г. Върховният комисариат за безанците към ООН поиска 368,7 милиона щатски долара, за да помогне на засегнатите от кризата, но досега е получен само 1% от необходимата сума.
Миналата година UNHCR получи по-малко от 1 щатски долар на човек от донорски вноски за своите програми за вътрешно разселените граждани на ДР Конго. Тези средства са крайно недостатъчни. Хората в районите на разселване са изправени пред глад и липса на медицинска помощ, а самотните жени и вдовиците, които нямат подходящ подслон, са в голям риск да станат жертва на сексуално насилие. Затова Комисариатът смята, че безопасното връщане на бежанците обратно в Конго на този етап е невъзможно.
С оглед случващото се, Комисариатът призовава конгоанските власти да помогнат за справяне с хуманиратната криза като осигурят защита на цивилното население, като следят ефективно всички докладвани престъпления на въоръжените групировки и като прекратят безнаказаността, свързана с нарушенията на правата на човека.
Материала изготви: Цветина Иванова
Източници[:]
