Космическото състезание
Втората световна война тъкмо е приключила. Редица шпионажи и контрашпионажи, сблъсък на думи и идеи в медийното пространство създават огромно напрежение между двете велики сили. Международните отношения между САЩ и СССР са толкова „студени“, че и двете страни са готови да реагират и при най-малкия намек за потенциална военна атака.
Космическата надпревара между двете държави произхожда от надпреварата за технологичен прогрес в ядрените оръжия и се превръща във феноменално съперничество, което изстрелва цялото човечество в измерения извън обитаемата планета Земя. Технологичното предимство се счита за необходимо най-вече във връзка с националната сигурност и става част от символиката на идеологията на времето.
Началото на космическата ера за човечеството
В студената вечер на 4 октомври 1957 г. „Спутник“ е изведен в ниска околоземна орбита от СССР от края на пустинята Къзълкум, на около 160 км източно от Аралско море, на територията на Казахстан. Небесното изкуствено тяло представлява 84-килограмова алуминиева сфера, напъхана в носа на съветска балистична ракета Р-7.
От същото място, на 12 април 1961 г., само на 27 години, Юрий Гагарин, съветски космонавт, е първият човек летял до Космоса. Това историческо събитие проправя пътя за изследване на Космоса в полза на цялото човечество.
Космосът днес
Днес Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА) провежда 11 мисии, някои от които са стартирали още през миналия век. Най-нова е Програмата Artemis (Артемида). Очаква се в рамките на програмата човечеството отново да стъпи на Луната до 2024 г., използвайки иновативни технологии за изследване на лунната повърхност. Планирано е устойчиво проучване до 2028 г., след което наученото ще бъде използвано за следващия гигантски скок – изпращане на астронавти на Марс.
Програмата за търговски космически полети на НАСА работи с Американската космическа индустрия, за да се строят космически кораби и ракетни системи, способни да пренасят екипажи до нискоземна орбита за по-бързо достигане до Международната космическа станция.
Дарик съобщава, че някои холивудски звезди са купили билети за полет с пътнически космически самолет още през 2013 г. и 2014г. Сред известните личности са Джъстин Бийбър, Анджелина Джоли и Брад Пит, Аштън Къчър, а Леонардо ди Каприо е купил 2 билета и един от тях е продал за около милион паунда като парите са дарени за благотворителност. Билетите за космическия полет са на цена около $250 000.
При $ 250 000 за билет, компанията Virgin Galactic досега е привлякла около 700 клиенти, предава CNN (2017).
Към днешна дата, полетът все още не се е осъществил, тъй като провеждането на тестове продължава.
През 2001 г. излита и първият турист в космоса, мултимилионерът Денис Тито. В началото на 2020г., „Спейс Адвенчър“ обяви партньорство с американската компания „Спейс Екс“, където „Спейс Адвенчър“ планира да помогне за организирането на полет за четирима души на борда на космическия кораб „Crew Dragon“. Възможно е пътуването да се осъществи в края на 2021г.
Изследванията на НАСА се разпростират до Плутон и отвъд. От изстрелването си през януари 2006 г. космическата сонда New Horizons e изминала повече от 6,6 млрд. км и се превърна в първата, изследвала Плутон, луните му и обекти от Куиперовия пояс отблизо. Мисията продължава да е активна.
Междувременно през месец февруари тази година излезе новина, че Русия смята да изстреля първите спътници за показване на реклами в Космоса през 2022 г.
Федералната космическа агенция на Русия (Роскосмос) е един от партньорите в проекта Международна космическа станция (МКС). Агенцията още се грижи за прекарването на космическите туристи до МКС с помощта на американската компания „Спейс Адвенчър“.
Космосът и ООН
От самото начало на Космическата ера ООН смята, че космическото пространство добавя ново измерение към съществуването на човечеството. Отчитайки общия интерес към космическото пространство, ООН се стреми да отговори на въпросите за това как космическото пространство може да бъде полезно и да помогне на хората на планетата Земя.
Още през 1958 г. Генералното събрание приема първата си резолюция, свързана с космическото пространство, Резолюция 1348 (XIII), озаглавена „Въпрос по мирното използване на космическото пространство“. На 10 октомври 1967 г. влиза в сила друг основополагащ документ – Договорът за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела.
Днес Службата на Организацията на обединените нации за космически въпроси (UNOOSA) отговаря за насърчаване на международното сътрудничество в мирното използване на космоса. UNOOSA служи като секретариат на единствения комитет на Генералната асамблея, който се занимава изключително с международното сътрудничество в мирното използване на космическото пространство: Комитетът на ООН за мирното използване на космическото пространство (COPUOS).
На разходка в Космоса
Канадският астронавт Крис Хедфилд разказва за опита си от Международната космическа станция. За него това е изключително разсейващо място за работа и „поставя теб самия в перспектива, защото това човешко творение (МКС) е точно до теб“, виждайки го толкова красиво. Хедфилд казва, че „осъзнаваш какво велико човешко постижение е (…)“ Той подчертава изграждането на структурата на МКС, „която отвежда човечеството до място, на което никога не сме били.“ В същото време великото творение се оказва едно петънце на фона на цялата Вселена „и ти си малка вдлъбнатина на микрокосмоса между тези две неща – физически и исторически. И си много наясно с това…“. За канадския астронавт безкрайно си струват всички хиляди стъпки, „необходими, за да достигнеш дотам.“ Слушайки записите от посещението си, Крис се шегува, че се чува предимно „Уау“, за негово съжаление, но оправдава това с наистина завладяващия опит. „Страхотно, наистина страхотно нещо!“, споделя той.
