Според Декларацията за принципите на толерантност, „Толерантността е уважение, приемане и оценяване на богатото разнообразие от културите на нашия свят, нашите форми на изразяване и начини да бъдем хора “ .
През 1996 г. OOН учредява 16 ноември като Международния ден на толерантността. Един ден в годината, на който би било добре да се замислим за емпатията, разбирането, подкрепата и истинската съпричастност с всички онези, които по някакъв начин са различни от нас.
Живеем в ера на нарастващ и насилствен екстремизъм и разрастващи се конфликти, които се характеризират с пренебрежение и незачитане на човешкия живот. В тези трудни времена ООН се ангажира да укрепва толерантността чрез насърчаване на взаимното разбирателство между културите и народите. Това правило е в основата на Хартата на ООН, както и на Всеобщата декларация за правата на човека. Сега е по-важно от всякога да го спазваме.
Декларация за принципите на толерантността
На 16 ноември 1995 г. държавите-членки на ЮНЕСКО приемат Декларацията за принципите на толерантността. Тя потвърждава, че толерантността е уважение и оценяване на богатото разнообразие от култури на нашия свят, нашите форми на изразяване и начини да бъдем хора. Всеки от нас е различен и толерантността може да осигури оцеляването на смесените общности във всеки регион на света.
Декларацията квалифицира толерантността не само като морален дълг, но и като политическо и правно изискване за отделни лица, групи и държави. В нея се подчертава, че държавите трябва да изготвят ново законодателство, когато е необходимо, за да осигурят еднакво третиране и възможности за всички групи и индивиди в обществото.
Как да се противопоставим на нетолерантността?
- Чрез закони – Правителствата са отговорни за прилагане на законите за правата на човека, за забрана и наказване на престъпления от омраза и дискриминация и за осигуряване на равен достъп до уреждане на спорове.
- Чрез образование – Законите са необходими, но недостатъчни за противодействие нетърпимостта. Според ООН и ЮНЕСКО, трябва да се постави по-голям акцент върху образованието.
- Чрез достъп до информация – Най-ефективният начин за ограничаване на влиянието на разпространителите на омраза, е насърчаването на свободата на печата и плурализма на печата, за да позволи на обществеността да прави разлика между факти и мнения.
- Чрез индивидуално осъзнаване – Нетолерантността поражда нетолерантност. За да се борят с нея, хората трябва да осъзнаят връзката между поведението си и порочния кръг на недоверие и насилие в обществото.
- Чрез местни решения – Когато сме изправени пред ескалация на нетърпимост около нас, не трябва да чакаме правителствата и институциите да действат сами. Всички ние сме част от решението.
Награда на ЮНЕСКО – Маданджит Сингх за насърчаване на толерантността и ненасилието
Маданджит Сингх е автор на няколко книги по изкуство и други теми, тясно преплетени с програмите, принципите и идеалите на ЮНЕСКО. Посланик на Индия в Азия, Южна Америка, Африка и Европа.
През 1995 г., като признание за отдадеността към принципите за толерантност през целия си живот , ЮНЕСКО създава награда за насърчаване на толерантността и ненасилието на името на Маданджит Сингх. Тя се връчва на всеки две години и награждава значителни дейности в научната, художествената, културната или комуникационната сфера, насочени към насърчаване на дух на толерантност и ненасилие.
Тазгодишният носител на наградата е Центърът за разрешаване на конфликтите (CRC) от Демократичната република в Конго. Той е признат за работата си по защита правата на човека, неуморния си ангажимент за спасяването на деца войници от милиционерски групи и тяхната рехабилитация и реинтеграция в родните им общности.
Образованието и възпитанието на подрастващите към толерантност трябва да има за цел да се противопостави на влиянията, които водят до страх и изключване на другите и трябва да помогне на младите хора да развият способности за независима преценка, критично мислене и етични разсъждения.
„Месецът на бежанците 2020“ и толерантността
Защо толерантността към бежанците е важна?
Толерантността може да бъде един доста силен инструмент за интеграция на бежанците.
Нека си представим само какво тежко ежедневие има един такъв човек – от предизвикателството да прескочи границата при военния конфликт до това да успее да извади документ за самоличност в държавата, в която има възможност да потърси закрила. Да докаже на света, че съществува. В някои държави, бежанците не говорят официално приетия език. Това също е една малка, но съществено важна пречка особено при административните процеси. Те се оказват тромави за самите граждани на България например, а какво остава за бежанците, които са изплашени до смърт, не говорят български и до скоро са се борили главно за оцеляване чисто физически.
Да си толерантен означава да бъдеш човечен спрямо различията на другите. Инициативата „Месец на бежанците“ насърчава толерантостта като обогатява информираността на българското общество относно хората, бягащи от военни конфликти. Толерантността изгражда взаимна загриженост.
