Давос 2019 – цената на компромиса

0
478
Снимка: Flickr / World Economic Forum / Benedikt von Loebell

Думата „компромис“ беше мотото, под което се проведе Световният икономически форум в Давос, Швейцария (22-25 януари 2019 г.). В обръщение пред световните политически и икономически лидери и представители на научните среди германският канцлер Ангела Меркел определи компромиса като добродетел в международните отношения и недвусмислено подчерта, че глобалните проблеми ще намерят своите ефективни решения само ако международните институции са способни да направят компромис.

Този простичък и логичен възглед извежда наяве един озадачаващ парадокс – живеем в свят, който е глобализиран повече от всякога; наложи се климат, в който взаимозависимостите между националните икономики е невъзможно да се ограничат, без да предизвикат глобални смущения. Същевременно световните лидери не са в състояние да преодолеят политическата фрагментация и да излязат извън тесните рамки на националните интереси.

В момента на международната сцена се налага политика, чиито проблеми се коренят в една обща тенденция – фрагментацията. Нейно проявление са преди всичко решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз през март тази година; политическият шок от управлението на Тръмп; неразрешената търговска война между САЩ и Китай; популисткото движение “Пет звезди” в Италия. На повърхността тези четири ситуации изглеждат отдалечени, случайни и независими една от друга – както географски, така и тематично, но при по-задълбочен анализ на техния произход на преден план се открояват тревожни прилики. Всички те са фундаментално породени от агресивната реакция на недоволния електорат срещу процесите на глобализация и интеграция.

Тази реакция е най-остра в контекста на Европейския съюз, поради разбираемото разочарование на хората както от Европейския парламент, така и от националните им правителства. В рамките на едно десетилетие Европа премина през тежките последици от световната финансова криза, последвалата криза в Еврозоната и мигрантската криза. Логично е в години на криза средният избирател да очаква подкрепа и категорични решения от страна на парламента и правителството в защита на националните интереси. Поради това е разбираем и фактът, че повече от половината от британските граждани гласуваха “против” идеята за обединена Европа и че италианците се обърнаха към крайнодясната “Лега Норд” за спасение. Макар и разумни от гледна точка на гласоподавателите, тези решения не доведоха до подобрение на прогнозите за бъдещето, като вместо това поставиха основите на несигурност в принципите на Съюза.

Нестабилността и вакуумът на властта идват в момент, в който сме изправени пред екзистенциалната заплаха от деградация на околната среда и, по думите на Меркел, новостта на данните като суровината на 21-ви век. Меркел запази ролята си на главен поддръжник на идеята за многостранен диалог и призова лидерите да адаптират концепцията си за национален интерес по начин, който позволява създаването на печеливши сценарии в името на общия интерес.

Противоречието между позицията на канцлера и това на Майк Помпео, държавен секретар на САЩ, е очевидно. Поради спирането на работата на американското правителство, президентът Тръмп отмени присъствието си в Давос и Помпео, посредством видео връзка, заяви: „Нациите за важни. Никой международен орган не може да се застъпи за хората както една нация може.“ Той изрази позицията на Америка по въпроса за фрагментацията и деглобализацията, като заяви, че настоящото разрушаване на стария световен ред е положително развитие. Този прикрит диалог между представителите на двете нации на форума укрепи разделението между Съединените щати и останалия свят, тъй като по-голямата част от участващите в Давос тази година застанаха твърдо зад канцлера.

По-близо до дома, поляризацията на европейско равнище е не по-малко тревожна в очите на Меркел. Нейният ангажимент към единство в рамките на континента противоречи на суровата позиция на Марк Рюте и Матеуш Моравецки – премиерите на Холандия и Полша, които изглеждаха нерешителни в демонстрирането на ангажимент към общите европейски екологична и външна политики.

Вече ясно се вижда, че настоящият климат налага адаптиране към разработването на политики и подновяването на доверието в общите ни институции. По думите на Генералния секретар на ООН, предизвикателствата пред света са общи и глобални, а отговорите и решенията, които предлагаме, са фрагментирани и единични. Ако това не се промени, предупреди Гутереш, чака ни катастрофа.


Материала изготви: Джоана Зада

NO COMMENTS