Президентските избори в Афганистан – повратна точка за страната?

0
217
Снимка: Pixabay

20 юли 2019 г. е критична дата за Афганистан – на този ден в страната предстоят президентски избори. Не си представяйте обаче обикновен изборен ден; вотът в тази държава е различен от всичко, което сме виждали. Дори самото му провеждане е сериозно застрашено. По време на парламентарните избори през октомври 2018 г. изникнаха технически проблеми, които още не са преодолени; избирателните комисии трябва да бъдат обучени да работят с биометрични данни, които да намалят вероятността от измами в изборния ден; а избирателните списъци трябва да се изчистят от грешки.

Неопитността на властите в провеждането на демократични избори си пролича ясно в последния президентски вот през 2014 г., когато претендентът Абдула Абдула обвини новоизбраният за президент Ашраф Гани в манипулиране на гласовете. С посредничеството на Държавния департамент на САЩ скандалът беше потушен, а Абдула – назначен за шеф на администрацията на Гани. С наближаването на новите избори обаче, тези различия избуяват. Според анализатори не са изключени сблъсъци между различните лагери.

Допълнително напрежение през последните месеци внесе една новина, която шокира света – американският президент Доналд Тръмп има намерението да изтегли голяма част от своя контингент в страната. В момента в Афганистан служат близо 14 000 военни от Пентагона, а според информация на “Уолстрийт Джърнал”, държавният глава иска да ги намали поне наполовина. Подобни гласове за изтегляне се чуха и от други страни, съюзници на САЩ в Афганистан, включително и от България.

Ролята на международните сили в страната е огромна – те не само воюват с радикалната групировка на талибаните, но и обучават местната армия и правоохранителни органи. Изтеглянето на войските на съюзниците би поставило в опасност афганската армия, която дори с присъствието на международния контингент, търпи постоянни жертви от сблъсъците си с талибаните. Продължаващият вече 17 години военен конфликт е далеч от своя край и това има своето логично обяснение в историческия контекст на Афганистан и в изключителните съпротивителни сили на талибанското движение, което не признава правителството на президента Ашраф Гани и набира сила в последните години.

11 юли 2014 г. Държавният секретар на САЩ Джон Кери се ръкува с кандидата за президент на Афганистан Ашраф Гани по време на посещение в американското посолство в Кабул. Снимка: Flickr / U.S. Department of State

Наричана от мнозина „гробница за империи“, Афганистан е люлка на култура, съществуваща вече повече от 3 000 години. Основна пресечна точка на човешките миграции, част от древния път на коприната, тези близо 650 000 кв. км. величествени планини и сухи пустини, са дом на над 20 различни народа. Разположението на Афганистан е причина за не един или два опита за превземане на ключовите му пътища. От Александър Велики до Чингиз Хан, от „Голямата игра“ между Русия и Англия до Студената война, та чак до днес, Афганистан винаги е бил в центъра на международните геополитически игри.

В продължение на близо 300 години Афганистан е управлявана от пущуни – най-голямата етническа група, населяваща югоизточната част на страната. Когато през 1979 г. СССР нахлува от север, е сложен край на този ред. В планините на Хиндукуш се заражда съпротивителното движение на муджахидините, финансирано от Пакистан и САЩ.  В следващите почти 20 години тези мюсюлмански въоръжени формирования водят партизанска война – първо със Съветските окупатори, после с доминираното от таджики централно правителство.

В началото на 90-те години от редиците на муджахидините се формира фракцията на талибаните (от пущунската дума за студент – талиб), които превземат насилствено властта през 1996 г. Налагат шариат, строго ислямско законодателство, което включва физически наказания за някои престъпления, а обществената дискриминация на жените е законово легитимирана – те нямат право да учат, работят или говорят извън дома си. Наред с бруталните си постъпки обаче, управлението на талибаните носи и някои позитиви за местното население, без разбирането на които е невъзможно да прозрем възхода им през последните години. За петте си години на власт талибаните изкореняват разпространението и търговията с наркотици, въвеждат ред и дисциплина и най-вече – възвръщат етническо достойнство на пущуните.

Днес, 17 години след края на тяхното управление, талибаните не са забравили издигането си до властови позиции и битката за пущунско превъзходство продължава. Племенната раздробеност на афганистанското общество създава тотален хаос, генерира корупция и дава сериозна власт в ръцете на местните вождове. Въпреки че споменът за бруталния режим на талибаните не е забравен, населението е уморено от несекващите междуособици и все повече хора припознават бунтовниците като естествен отпор срещу ширещото се беззаконие.

Снимка: Pixabay

Нарастващата сила на талибаните обаче не дава надежди за скорошно спиране на боевете. Според БиБиСи, към началото на 2018 г. талибаните имат пълен контрол над 4% от територията на страната и активно физическо присъствие в още 66%. Тези данни, разбира се, водят и до своя трагичен резултат – мисията на ООН в Афганистан, UNAMA, констатира в свой доклад, че през първите девет месеца на 2018 г. цивилните жертви в страната са около 2800, а над 5000 са ранените. На фона на тези данни, закономерно изскача въпросът защо САЩ искат да напуснат войната.

„САЩ не губят войни. Те просто губят интерес към тях – пише бившият представител на Пакистан в ООН Хюсеин Хакани в сп. “Форин Полиси” и добавя, – Афганистан е важен за американците само когато някоя враждебна сила проявява интерес към него.“

До момента във войната са налети над милиард и половина щатски долара, а резултати липсват. В този смисъл не е изненада подкрепата, която Тръмп получава, включително и от членове на демократическата партия в САЩ, за изтегляне на американските военни от страната.

Сценариите за развитието на конфликта не изглеждат обнадеждаващи. Силата на талибаните, обусловена от тяхната радикална националистическа доктрина, ще продължава да нараства без наличието на международен военен контингент. Преплитащите се интереси на световните сили, включително на влиятелните съседи на Афганистан – Иран, Китай, Русия и Индия – обезкървяват опитите на националното правителство да изгради модерна демокрация. Кабул ще продължава да губи влиянието си, особено в във високорисковите провинции като Кундуз, а легитимността му сред местното население ще продължава да ерозира. Ако заплахите за атаки на бунтовниците по време на изборния ден на 20 юли станат реалност, това би хвърлило страната в тотален хаос.

Със или без международен контингент в Афганистан, бъдещето на страната изглежда все толкова мрачно, колкото и преди 17 години. Възпиращата сила играе огромна роля от психологическа гледна точка не само за талибаните, но и за местните. Ако светът извърне очи от ставащото в Афганистан, а битките между правителство и бунтовници продължат, най-голямата жертва ще бъде една – цивилното население.


Материала изготви: Йордан Бързаков

Източници

NO COMMENTS