Споразумението между ЕС и Япония – бъдещето на отворената и справедлива търговия

0
469
Снимка: Pixabay

В началото на тази година, докато световните медии се надпреварваха да отразяват разочароващите последствия от политиката на Тръмп „Америка над всичко“ и неспособността на британските депутати да стигнат до единно решение за Брекзит, сякаш като фонов шум влезе в сила най-голямата двустранна търговска сделка в света.

Споразумението за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз и Япония влезе в сила на 1 февруари 2019 г. Тази дата бележи края на десетгодишни преговори между двете страни, но едновременно с това поставя началото на процес на либерализация на търговията и задълбочаване на икономическото и политическото сътрудничество между ЕС и Япония.

Пактът с основание се смята за „мегасделка“, тъй като премахва почти всички тарифи и регулаторни бариери пред търговския обмен между две икономики, представляващи близо 1/3 от световния брутен вътрешен продукт. Взаимната икономическа изгода от подобен акт е очевидна – според прогнозите до 2035 г. ЕС ще увеличи своя БВП до 33 милиарда евро, а БВП на Япония ще възлиза на 5,2 трилиона йени.

Тези цифри са безспорно значими за политиците и икономическите експерти, но обикновеният европейски гласоподавател не открива в тях нищо повече от непозната и сложна терминология, която поражда съмнения относно реалната икономическа изгода от пакта. Ето защо е важно да се подчертае непосредственият ефект на ССТ върху потребителите и централното място, което заема в стратегията на ЕС „Търговия за всички“ – отговор на придобиващата страховити размери популистка реторика за социално разделение между „обикновения човек“ и „елита“. Чрез това търговско споразумение, както и чрез активната дейност на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, ЕС налага своето разбиране за социално сближаване и ограничаване на задълбочаващото се неравенство между различните прослойки от населението в Европа.

Описвано още като способстващо търговския обмен на „автомобили за сирене“, споразумението е новосъздаден и справедлив регулатор на взаимоотношенията между японските производители на автомобили и земеделските производители от Континента. Практическият смисъл е очевиден – износителите на млечни продукти от Европа ще спестят милиони евро, доскоро засмуквани от близо 30-процентната тарифа на Япония за сирене. От своя страна, японските потребители вече се възползват от последиците, идващи с новите търговски правила – значително по-ниски цени на млечните продукти в супермаркетите.

Неслучайно председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер акцентира върху значението на ССТ като „послание към света за бъдещето на отворената и справедлива търговия“.

Юнкер и Сесилия Малмстрьом, Комисарят по търговия на ЕС, са категорични относно значимостта на партньорството на Европа с третата по големина икономика в света. ССТ е модел за търговско споразумение от ново поколение, което стартира множество процеси на сътрудничество – не само в областта на търговията, но и в сферата на международната сигурност и дипломацията.

Това сътрудничество става възможно благодарение на допълнително приетото – и в някои отношения дори по-важно – Споразумение за стратегическо партньорство. Предмет на първото по рода си рамково споразумение между Европа и Япония са области като международния мир и сигурност, енергийната сигурност, кибер престъпността, тревожните последици от глобалните климатични промени и налагането на екологични стандарти на основата на Парижкото споразумение. По думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, чрез Споразумението за стратегическо партньорство се задълбочава сътрудничеството и диалогът по редица двустранни и многостранни въпроси „в момент, когато правилата на световния международен ред са поставени под съмнение“.

Геополитическите събития в света и най-вече ескалиращото напрежение между САЩ и Китай създадоха климат, в който значението на думите на Туск все повече нараства. Не е изненадващ фактът, че преговорите за ССТ бяха ускорени драстично през 2018 г. Държавите – членки на ЕС ратифицираха Споразумението без почти никакви колебания, за да отговорят адекватно на американския протекционизъм. Споразумението с Япония е израз на готовността за партньорство в интерес на световния мир, сигурност и стабилност и отразява стремежа на Малмстрьом да затвърди взаимоотношенията между „две единомислещи страни“.


Материала изготви: Джоана Зада

Източник: Европейска комисия

NO COMMENTS