Насилието срещу жени и момичета е едно от най-широко разпространените и груби нарушения на правата на човека в нашия свят днес. До голяма степен то остава неотчетено поради мълчанието на жертвите, резултат от обществената стигма, която все още съпътства тормоза, както и от липсата на адекватни присъди за насилниците.
Декларацията за елиминиране на насилието срещу жените, приета от Общото събрание на ООН през 1993 г., определя насилието срещу жени като „всеки акт на насилие, основано на пола, което води до или е вероятно да доведе до физическа, сексуална или психологическа вреда или страдание на жените, включително заплахи от такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали се случват в публичния или в личния живот. „
Насилието основно се проявява във физическа, сексуална и психологическа форма, обхващаща: физическо и психическо насилие от страна на интимен партньор, сексуално насилие и тормоз, сексуално насилие над деца, насилствен брак, уличен тормоз, преследване, кибертормоз, трафик на хора, робство, сексуална експлоатация, генитално осакатяване и детски брак.
Насилието срещу жени по света и у нас
Според данни на ООН – Жени, 35% от жените в глобален мащаб някога са били жертва на физическо или сексуално насилие като тази цифра не включва сексуален тормоз. В някои национални проучвания се стига до 70%, а последиците от сексуалния тормоз могат да бъдат депресия, аборт или засягане от ХИВ.
В България, МВР все още не води официална статистика на сигналите и случаите на домашно насилие. Формално домашното насилие не е обособено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, но в някои случаи, насилието преминава в изнасилване или убийство, където чак тогава, се обръща по-сериозно внимание на проблема.
По данни от 2015 г., всяка четвърта българка или един милион жени у нас са преживели физическо или сексуално насилие, но за проблема се говори трудно. Димитър Главчев, народен представител, подчертава, че насилието има различни лица, форми и измерения, но най-важното е то да бъде осъзнато от пострадалите и споделено, за да бъде спряно навреме.
В условията на пандемията, по данни на ООН и Фондация „Асоциация Анимус“, по света и у нас, телефонните обаждания на гореща линия се увеличават, в следствие на изолацията.
България е една от държавите, в които случаите на домашно насилие през първата половина на 2020 г. бележат ръст в сравнение с предходни години при обявяване извънредното положение във връзка с COVID-19.
25 ноември – Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените
25 ноември се отбелязва като ден срещу насилието, основано на пола, от 1981 г. насам. Тази дата е избрана в чест на сестрите Мирабал, три политически активистки от Доминиканската република, които биват убити през 1960 г. по заповед на президента на страната Рафаел Трухильо (1930-1961), тъй като не подкрепяли режима в страната.
През 2000 г. с резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН, 25 ноември e обявен за Международен ден за премахване на насилието срещу жени. Целта е да се приканят правителства, международни правителствени и неправителствени организации да се обединят и чрез разнообразни дейности да помогнат за повишаването на обществената осведоменост по този проблем.
“Оцвети света в оранжево” – Заедно срещу насилието, основано на пола
16 дни на активизъм срещу насилието, основано на пола, е ежегодна международна кампания, която започва на 25 ноември – Международния ден за премахване на насилието над жени, и продължава до 10 декември – Международния ден на правата на човека. Началото е поставено през 1991 г. от активисти от Института за глобално лидерство на жените. Инициативата се координира от Центъра за глобално лидерство на жените и всяка година към нея се присъединяват все повече организации и хора по целия свят.
В подкрепа на тази гражданска инициатива, под патронажа на Генералния секретар на ООН, Антонио Гутереш, започва кампанията UNiTE by 2030 to End Violence against Women campaign (UNiTE campaign), която призовава за глобално действие, с което да се повиши информираността и подбуждането на усилията за застъпничество и споделяне на знания и иновации, които да допринесат към разрешаването на проблема с насилието, основано на пола.
Тазгодишната инициатива е под надслов: „Orange the World: Fund, Respond, Prevent, Collect!“ и е свързана с пандемията от COVID – 19. Пандемията изостря ключови рискови фактори, свързани с насилието над жени, сред които нарастване на безработицата, недостиг на храна, икономическа несигурност, затваряне на училища, огромни миграционни потоци и заплаха от граждански вълнения.
3-те най-важни неща в живота на една жена
“За жените мира, справедливостта и правата на човека са трите най-важни неща в живота. Трябва да надигнем глас, да споделяме проблемите си и да търсим подкрепа, за да ги преодолеем. Искам да продължа да помагам на жените в моята общност. С осигуряването на достъп до образование, всяко момиче ще може да следва своите мечти, точно както мен.”, споделя Лъки – активист за правата на жените.
Лъки е на 18 г. и живее в бежанския лагер в Кокс Базар, Бангладеш, след като е избягала от въоръжен конфликт в Мианмар. Тя е отдадена на подобряването на живота на жените и момичетата рогинги в бежанските лагери, като защитава правото им на образование и самостоятелно вземане на решения.
По време на разселване проблемът с насилието ескалира. Жените и момичетата съставляват около 50% от всички бежанци, вътрешно разселени лица или лица без гражданство, а тези, които са непридружени, бременни, глави на домакинства, инвалиди или в напреднала възраст са особено уязвими.
Поради тази причина, Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) е разработил редица специални програми, които да осигурят на жените равен достъп до закрила и основни стоки и услуги, докато се опитват да изградят отново живота си. ВКБООН управлява програми, които помагат на жените да подобрят своите лидерски умения и да получат достъп до образование и различни възможности за развитие.
