[:bg]
Какво се случи през 1994 г.?
На 6 април 1994 г. неизвестни сили свалят самолета на президента на Руанда, Ювенал Хабяримана, което слага край на живота му. Смъртта на Хабяримана, заемал президентския пост близо 21 години, засилва напрежението между мнозинството хуту и малцинствената група тутси.
Още на следващия ден, 7 април, започват издевателства, които бързо прерастват в геноцид с жестоки измерения: около 800 000 души са убити само за 100 дни. Избиването на население е извършено в по-голямата си част от две екстремистки бойни групи на хуту, Интерахамве и Импузамугамби, в периода от 6 април до средата на юли 1994 г. Местни радиостанции, използвайки езика на омразата, призовават мнозинството на населението да убие малцинствената група тутси. Стотици хиляди мъже, жени и деца биват разстреляни или посечени с мачете. Освен клането, масово се използва и сексуално насилие като средство за водене на война. Хиляди жени са изнасилени и подложени на сексуално робство и осакатяване.
Трагедията спира едва когато контролираното от тутси движение Руандийски патриотичен фронт сваля правителството на хуту и поема властта.
Геноцидът се откроява в международен план не само заради жестокия начин и големия брой убити мирни жители за кратък период от време, но и заради факта, че останалите страни отказват да се намесят с навременни действия.
А след това?
На 23 декември 2003 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която определя 7 април, началната дата от трагедията, за Международен ден на размисъл за геноцида в Руанда. Всяка година на тази дата или около нея ООН организира възпоменателни събития в седалището си в Ню Йорк и в офисите на Организацията по света. От създаването на програмата през 2005 г., възпоменателни дейности са извършени в повече от 20 страни по целия свят.
Тази програма се осъществява с цел да се напомни на държавите, че те са отговорни за това населението им да живее без страх от геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления, етническо прочистване, както и че международната общност носи отговорността да съдейства на държавите при изпълнение на техните задължения. Ако една държава не може да защити населението си от тези зверства, то международната общност трябва да бъде готова да поеме колективни действия.
„Геноцидът не е изолирано събитие. Това е процес, който изисква време и подготовка. Историята показва, че нито една част на света не е застрахована. Един от предупредителните знаци е разпространението на реториката на омразата в публичната сфера и в медиите срещу конкретни общности .“ Това заяви миналата година бившият Генерален секретар на ООН Бан Ки-мун в послание по повод Международния ден за почитане на жертвите на геноцида в Руанда.
Международният ден за почитане на жертвите на геноцида в Руанда през 2017 г.
През март месец тази година Папа Франциск поиска прошка за ролята на католическата църква по време на геноцида през 1994 г. „Греховете и грешките на църквата и нейните членове обезобразиха лицето“ на католицизма, заяви Папата след среща с настоящия президент на Руанда, Пол Кагаме.
В обръщението си тази година, Генералният секретар Антонио Гутереш отбеляза: „Единственият начин да се почете паметта на убитите в Руанда е да се гарантира, че такива събития никога няма да се случат отново. Предотвратяването на геноцида и други чудовищни престъпления е споделена отговорност и основен дълг на ООН… Нека си извадим поука от Руанда и да работим заедно за изграждането на бъдеще на достойнството, толерантността и човешките права за всички.“
На 7 април 2017 г. събитието ще бъде отбелязано в седалището на ООН в Ню Йорк. В него ще вземат участие Генералният секретар Антонио Гутереш, посланици, професори, журналисти, оцелели свидетели от геноцида, както и студенти от Руанда.
Събитието ще бъде излъчвано на живо на webtv.un.org.
Повече информация за Програмата на ООН относно геноцида в Руанда можете да откриете на този линк.
Върху материала работи: Лора Йорданова
Източници: UN; Outreach Programme on the Rwanda Genocide and the United Nations[:]
