10-тата юбилейна Национална младежка среща даде сигнал МГУ!

0
279

Приложение, с което всеки Млад човек би могъл да вземе Гражданско Участие, сигнализирайки за конкретен обществен проблем, свързвайки се с институция, организация или човек, който би съдействал за разрешаването му. Това е Сигнал „Младежко Гражданско Участие“ (МГУ) – нов инструмент за гражданско участие, създаден от една от работните групи по време 10-тото юбилейно издание на Националната среща “Гражданско участие Digit ON/OFF“.

Тази година Националната среща се проведе от 3 до 6 октомври в гр. Пазарджик, благодарение на Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите (МСМРБ), Съвета за младежки политики, Община Пазарджик, Национален младежки форум и Представителство на Европейската комисия в България. Националната среща се реализира за пръв път още през 2008 г. от МСМРБ и през годините на нея се обсъждат актуални теми, свързани с младежта, сред които младежка заетост (2010), младежко доброволчество (2011), младежки пространства (2017) и младежки организации (2018).

Тазгодишният акцент бе върху новите форми за гражданско участие, както и поглед върху традиционните такива. В срещата взеха участие над правителствени и неправителствени организации 120 организации от цяла България, които в последния ден на събитието имаха възможност да представят дейностите, с които се занимават.

Модератор на официалното откриване бе Александра Мирчева – български младежки делегат към ООН за мандат 2015/2016. Лекторите бяха г-н Венелин Велчев – експерт по гражданското общество, г-н Бойко Благоев – ръководител на комуникациите в Европейската комисия в България и доц. Албена Танева – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. По време на техните презентации участниците имаха задачата да задават въпроси по темите. 

В рамките на неофициалната част на Националната среща доц. Борис Попиванов от СУ „Св. Климент Охридски“ представи накратко резултати за портрета на българския млад човек от изследването на фондация „Фридрих Еберт“. Изследването е проведено едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия и Словения) и има за основна цел да идентифицира, опише и анализира младежките нагласи и модели на поведение в съвременното общество. В България теренната работа по проучването се е осъществила от „Галъп Интернешънъл“.

На база проведеното изследване, доц. Попиванов описа българската младеж като „сложна хетерогенна“. Някои характеристики на младежта в България, които се очертават, са:

  • В социално-демографско отношение младите хора се ползват по-скоро с добро здраве и са по-скоро удовлетворени от своята външност. Често блуждаят между дилемата „да имаш“ или „да бъдеш“.
  • В свободното време доминират два типа дейности – пасивни (слушане на музика, гледане на филми, „неправене на нищо“) и комуникативни (прекарване на време със семейството, излизане с приятели).
  • От гледна точка на ценностите, има ръст на традиционни, по-консервативни светогледни ориентации и съхраняване на традиционни религиозни идентичности. За разлика от крайния индивидуализъм на прехода, наблюдаваме търсене на повече социалност и солидарност при младите, без това да „детронира“ личната независимост и свободата. Социалната несправедливост, корупцията, бедността излизат на предни позиции в разбирането на респондентите за тежки и критични проблеми на нашето време.
  • Темата за семейството и приятелите е сложна и многопластова. Има високо доверие в неформалното обкръжение (включително семейство и родители) и подчертано дистанциране от политическите лидери (граждански дискомфорт).
  • Желанието за миграция постепенно намалява в течение на последните две десетилетия.
  • Образователната система в България формира два видими полюса сред младежта – социален връх и социално дъно. Съществуващото социално неравенство се възпроизвежда в училищата и университетите.
  • Трудовата реализация на младите българи е преминала определено положително развитие, свързано с интеграцията в Европейския съюз и излизането от посткризисната ситуация.
  • Политическата сфера за младите е рамкирана от едно тройно обстоятелство: нисък интерес към политиката (7% се интересуват от нея като цяло), ниско политическо участие, ниска мотивация за политическа кариера.

Емпиричното изследване стига до извода за относително успешна социализация на българската младеж в обществените ценности и традиции и крайно ограничена реализация на потенциала за социална инициатива.

По време на срещата имаше и презентации за активни форми на гражданско участие, например медията „тоест“, мобилното приложение „Гражданите/Citizens“, както и някои онлайн платформи като българската Strategy.bg, великобританската Housing Finance и германската Watch.De.

Национална младежка среща за поредна година затвърди извода, че предприемането на всякакви форми на гражданско участие влияе върху вземането на решения на политическо, социално, икономическо и културно ниво. За целта обаче всяка активност в индивидуалните сфери на интереси трябва да бъде придружена от въпроса „Достатъчно ли знам за конкретната тема?“, а гражданското участие – да бъде осъзнато от всеки един от нас като защита на принцип.


Събитието отрази: Кристин Красимирова

NO COMMENTS