Във военна база, която сега служи като център за задържане в израелската пустиня Негев, работещ там израелец прави две снимки на сцена, която, по думите му, продължава да го преследва. Редици от мъже в сиви анцузи се виждат седнали върху тънки като хартия матраци, оградени с бодлива тел. Всички те са с вързани очи, а главите им висят под блясъка на прожекторите.
Задържаните, на които им е забранено да говорят помежду си, могат само да си шепнат.
„Казаха ни, че не им е позволено да се движат. Трябва да седят изправени. Не им е позволено да говорят. Не им е позволено да поглеждат под превръзката на очите си“. Охранителите са били инструктирани да казват „млъкни“ на арабски и „избират хората, които са проблемни, и да ги наказват“, добавя източникът.
СиЕнЕн разговаря с трима израелски информатори, които са работили в пустинния лагер „Сде Тейман“, в който се намират палестинци, задържани по време на израелската инвазия в Газа. Те обрисуват картина на съоръжение, в което лекарите понякога ампутират крайниците на затворниците поради наранявания, получени от постоянното оковаване с белезници; медицински процедури, които понякога се извършват от недостатъчно квалифицирани медици, което му е спечелило репутацията на „рай за стажанти“; и където въздухът е изпълнен с миризма на занемарени рани, оставени да загнояват.
Според разказите лагерът, разположен на около 30 километра от границата с Газа, е разделено на две части: помещения, в които около 70 палестински арестанти от Газа са подложени на изключителни физически ограничения, и полева болница, в която ранените арестанти са привързани към леглата си, носят памперси и се хранят със сламки.
„Лишиха ги от всичко, което да ги оприличава на човешки същества“, казва един от информаторите, който е работил като медик в полевата болница на обекта.
„(Побоите) не са били извършвани с цел събиране на разузнавателна информация. Те са правени от отмъщение“, казва друг информатор. „Това беше наказание за това, което те (палестинците) направиха на 7 октомври, и наказание за поведението в лагера“.
В отговор на молбата на СиЕнЕн за коментар на всички твърдения в материала му, израелската армия заяви, че: „Израелските отбранителни сили (ИОС) гарантират правилно поведение спрямо задържаните лица. Всяко твърдение за неправомерно поведение от страна на войниците на ИОС се разглежда и се процедира по съответния начин. Когато има съмнение за неправомерно поведение, което оправдава такива действия, се започват разследвания на военната полиция, Задържаните се заключват с белезници в зависимост от нивото на риска и здравословното им състояние. Случаите на незаконно поставяне на белезници не са известни на властите“.
ИОС не отрича директно разказите за хора, които са били събличани или държани с памперси. Вместо това израелските военни заявиха, че на задържаните се връщат дрехите, след като се установи, че те не представляват риск за сигурността.
Съобщения за малтретиране в „Сде Тейман“ вече се появиха в израелски и арабски медии след протест на израелски и палестински правозащитни групи срещу условията там. Но това рядко свидетелство от израелци, работещи в обекта, хвърля допълнителна светлина върху поведението на Израел и повдигат съмнения върху многократните твърдения на израелското правителство, че действа в съответствие с приетите международни практики и закони.
Задържани в пустинята
Израелските военни признават, че са превърнали частично три различни военни съоръжения в лагери за задържане на палестинци от Газа след атаката срещу Израел на Хамас на 7 октомври, и последвалата израелска офанзива в Газа. Тези съоръжения са „Сде Тейман“ в пустинята Негев, както и военните бази „Анатот“ и „Офер“ в Западния бряг.
Лагерите са предвидени в израелския Закон за незаконните бойци, изменения в който бяха приети от Кнесета през декември миналата година, и с които бяха разширени правомощията на военните да задържат заподозрени бойци.
Законът позволява на военните да задържат хора за 45 дни без заповед за арест, след което те трябва да бъдат прехвърлени в официалната система на израелските затвори, където над 9000 палестинци са задържани при условия, които според правозащитни групи са се влошили драстично от 7 октомври насам. Две палестински асоциации на затворници заявиха миналата седмица, че 18 палестинци – включително водещият хирург от Газа д-р Аднан ал-Бурш – са починали в израелски арест в хода на войната.
Военните лагери за задържане, в които броят на затворниците не е известен, служат като филтриращ пункт по време на периода на арест, предвиден в Закона за незаконните бойци. След задържането им в лагерите лицата, за които има съмнения, че са свързани с Хамас, се прехвърлят в затвори, а тези, чиито връзки с бойците са изключени, се освобождават.
Палестинецът Мухамед Ал-Ран, който има босненско гражданство, е ръководител на хирургичното отделение в индонезийската болница в северната част на Газа – една от първите, които бяха затворени и претърсени по време на въздушната, сухопътната и морската офанзива на Израел. По негови думи той е бил арестуван на 18 декември пред баптистката болница „Ал-Ахли“ в град Газа, където е работил три дни, след като е избягал от болницата си в силно бомбардирания север.
Бил е съблечен по бельо, очите и китките му са завързани, след което е бил хвърлен в задната част на камион, където, по думите му, почти голите задържани са били натрупани един върху друг, докато са били транспортирани до лагер за задържане в средата на пустинята.
Подробностите в неговия разказ съвпадат с тези на десетки други хора, събрани от СиЕнЕн, които разказват за условията на ареста в Газа. Разказът му се подкрепя и от многобройните снимки, изобразяващи масови арести, публикувани в профили на израелски войници в социалните медии. На много от тези снимки се виждат пленени жители на Газа с вързани с въжета китки или глезени, по бельо и със покрити очи.
Ал-Ран е бил задържан във военен център за задържане в продължение на 44 дни. „Дните ни бяха изпълнени с молитви, сълзи и молби. Това облекчаваше мъките ни“, казва той.
Седмица след началото на престоя му в затвора властите на лагера за задържане му нареждат да действа като посредник между охраната и затворниците – роля, известна като „надзорник“. Според израелските информатори, „надзорникът“ обикновено е затворник, който след разпит е бил освободен от подозрения за връзки с Хамас.
Израелските военни отричат да държат ненужно задържани лица или да ги използват за превод. „Ако няма причина за продължаване на задържането, задържаните се освобождават обратно в Газа“, се казва в изявлението им.
Въпреки това разказите на информатори и задържани поставят под съмнение тези твърдения. Ал-Ран казва, че е служил като „надзорник“ в продължение на няколко седмици, след като е бил освободен от подозрения. Според очевидците те обикновено владеят иврит, което им позволява да предават заповедите на надзирателите на останалите затворници на арабски език. За тази цел ал-Ран казва, че е получил специална привилегия – превръзката на очите му е била свалена. Той казва, че това е друг вид ад.
„Част от моето мъчение беше да виждам как хората са измъчвани“, казва той. „В началото не можеше да се види. Не можеше да видиш мъченията, отмъщението, потисничеството“. „Когато свалиха превръзката на очите ми, можех да видя степента на унижение… Можех да видя степента, в която те ни възприемаха не като човешки същества, а като животни“.
Разказът на Ал-Ран за видовете наказания, които е видял, беше потвърден от информаторите, които разговаряха със СиЕнЕн. На затворник, който е извършил нарушение, като например разговаряне с друг, се нарежда да вдигне ръцете си над главата за период до един час. Понякога ръцете на затворника се завързват за оградата, за да се гарантира, че той няма да излезе от неудобното положение.
За тези, които многократно нарушавали забраната да говорят и да се движат, наказанието ставало по-тежко. Според двама от информаторите и ал-Ран израелските надзиратели понякога отвеждали затворника в зона извън заграждението и го биели жестоко. Един от информаторите, който е работил като пазач, казва, че е видял как след побой един мъж е бил с видимо счупени зъби и кости.
Завързани за леглата в полевата болница
Разкази на информатори представят друг вид ужас в полевата болница в „Сде Тейман“.
„Това, което почувствах, когато работих с тези пациенти, е идеята за пълна уязвимост“, казва един от медиците, които са работили в „Сде Тейман“. „Ако си представиш, че не можеш да се движиш, не можеш да видиш какво се случва и си напълно гол, това те прави напълно уязвим“, каза източникът. „Мисля, че това е нещо, което граничи с психологическо мъчение, ако не и преминава в такова“.
Друг информатор заяви, че му е било наредено да извършва медицински процедури на палестинските затворници, за които не е имал квалификация.
„Казаха ми да се науча как да правя неща върху пациентите, като извършвам дребни медицински процедури, които са напълно извън моята компетентност“, каза той и добави, че това често се е правело без упойка. „Ако се оплакваха от болка, им даваха парацетамол“, казва той. „Самото ми присъствие там беше като съучастие в мъчение“.
Същият разобличител твърди, че е станал свидетел на ампутация, извършена на мъж, който е получил наранявания, причинени от постоянното връзване на китките му със свински опашки. Разказът съвпада с подробности от писмо, написано от лекар, работещ в „Сде Тейман“, публикувано от израелския вестник „Хаарец“ през април.
Информаторите твърдят също, че на медицинския екип е било казано да не подписва медицински документи, което потвърждава предишни доклади на правозащитната група „Лекари за правата на човека в Израел“.
В доклада на правозащитната група, публикуван през април, се предупреждава, „че анонимността се използва, за да се предотврати възможността за разследване или подаване на жалби във връзка с нарушения на медицинската етика и професионализъм“.
„Не подписваш нищо и няма проверка на правомощията“, казва същият информатор, който твърди, че не е имал подходящо обучение за лечението, което е трябвало да прилага. „Това е рай за стажантите, защото сякаш правиш каквото си поискаш“.
43-годишният таксиметров шофьор от Хан Юис Суфиан Абу Салах е един от десетките мъже, задържани по време на набезите на израелската армия и отведени във военна база за разпит. Той разказва, че войниците са му нанесли жесток побой по време на пътуването, както и при пристигането в базата, където му е било отказано лечение на лека рана на крака, която впоследствие се е инфектирала.
„Кракът ми се инфектира, посиня и стана мек като гъба“, казва той пред Би Би Си. След една седмица, пазачите го отвеждат в полевата болница, като по пътя го бият по ранения крак. Две операции за прочистване на раната му не дават резултат, казва той пред Би Би Си.
„След това ме заведоха в държавна болница, където лекарят ми даде две възможности: кракът ми или животът ми“. Той избрал живота си. След като ампутирали крака му, той бил изпратен обратно във военната база, а по-късно освободен обратно в Газа.
Анестезиологът в „Сде Тейман“ Йоел Дончин разказва, че медицинският персонал в полевата болница понякога се събира, за да поплаче за ситуацията там.
„В момента, в който нашата болница бъде затворена“, каза той, „ще празнуваме“.
Множество доклади за мъчения в центровете за задържане
Още през ноември 2023 г. правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ публикува доклад за мъчения, извършвани над задържани в центрове палестинци. Те включват жестоки побои и унижение на задържаните, включително като са принуждавани да държат главите си ниско, да коленичат на пода по време на преброяването на затворниците и да пеят израелски песни.
„Убийствата без съд и присъда и вземането на заложници от Хамас и други въоръжени групировки на 7 октомври са военни престъпления и трябва да бъдат осъдени като такива. Израелските власти обаче не трябва да използват тези нападения, за да оправдаят собствените си незаконни нападения и колективно наказание на цивилни граждани в обсадената ивица Газа, както и използването на изтезания, произволно задържане и други нарушения на правата на палестинските затворници. Забраната за изтезания никога не може да бъде отлагана или дерогирана, включително – и особено – в моменти като тези“, каза Хеба Морайеф, регионален директор за Близкия изток и Северна Африка в „Амнести Интернешънъл“.
Източници: CNN, BBC, Amnesty International
Изготвил: Мартина Димитрова
