Леопардите са типични за саваните на Африка, но има един вид – амурски леопард – характерен за студените територии. Редкият подвид живее в горите на руския Далечен Изток, затова е познат и като леопарда от Далечния Изток, Манджурския леопард или Корейския леопард.
Амурският леопард е определян като най-миролюбивият сред деветте подвида на леопардите. За последните 50 години не е регистрирано нито едно непровокирано нападение над хора. Известни са няколко случая на нападение, но от ранени или преследвани от ловци леопарди, при самозащита.
Амурският леопард има някои много отличителни черти. Косъмчетата от лятната му козина са дълги едва 2.5 см, но през зимата те се заменят от такива, с дължина 7 см. Възрастните мъжки достигат тегло от 32-48 кг, а някои мъжки достигат и до 75 кг. Женските обикновено тежат 25-43 кг. Амурският леопард може да развие скорост до 60 км/ч. В естествената си среда живеят до 10-15 години, а в плен до 20 г.
Но с останали едва 40 възрастни в дивата природа, амурският леопард е може би най-рядката и най-застрашена голяма котка в света. Още през 1996 г. е записан като „Критично застрашен“ в Червения списък на световно застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Подвидът е включен както в руската, така и световната Червена книга. Стрелбата по леопарди е забранена през 1956 г., а през 1966 г. е забранено и залавянето на живи екземпляри.
Днес амурският леопард обитава около 5000 км ². Последната останала жизнеспособна дива популация, възлиза на 20-25 леопарда и е намерена в малка област, в руска провинция в Приморски край, между Владивосток и китайската граница.
В съседен Китай, се твърди, че са останали 7-12 разпръснати индивиди. В Южна Корея, последният запис на амурски леопард датира от 1969 г., когато леопард е бил заловен по склоновете на Одо планина, в Южна провинция Кьонгсанг.
Амурският леопард е обект на бракониерство, заради красивата си козина. Кожите на убити леопарди се продават на черния пазар по 500 до 1000 долара, в зависимост от качеството им. Земеделието и села заобикалят горите, където леопарди живеят. В резултат, горите са сравнително достъпни, което прави бракониерството проблем не само за самите леопарди, но и за важни хищни видове като сибирската сърна и петнистия елен, които се ловуват от селяните, както за храна, така и за да ги продават.
Ще се превърне ли това от „Историята на един изчезващ вид“ в „Историята на един изчезнал вид“?
[slideshow_deploy id=’12169′]
Източници: WWF-Panda и WorldWildLife
Изготвил: Светослава Димитрова