Във вторник (15 април) Армения призова Азербайджан да проведе разследване за предполагаеми нарушения след прекратяването на огъня по границата на двете страни, тъй като зачестилите случаи на трансгранична стрелба увеличават перспективата за подновяване на боевете между дългогодишните съперници.
През месец март 2025 г. Армения и Азербайджан съобщиха, че са се договорили за подписването на мирен договор, който да сложи край на почти 40-годишния конфликт за азербайджанския регион Нагорни Карабах, в който преди това живееше предимно етническо арменско население.
Но откакто на 13 март беше договорен текстът на все още неподписания договор, властите от двете страни съобщиха за 26 нарушения от прекратяването на огъня и докладвани множество инциденти. Повечето от обвиненията идват от Азербайджан. Президентът Илхам Алиев намекна за подновяване на военните действия, ако Армения не подпише мирния договор.
В понеделник (14 април) Армения пък обвини Азербайджан, че е имало стрелба по пограничното арменско селище Хнацах, като това е разрушило културния център на селото. Азербайджан отвърна на обвиненията, като ги нарече „дезинформация“. В обръщение към парламента на Армения във вторник министър-председателят Никол Пашинян заяви, че Азербайджан трябва да разследва нарушенията или заедно с Армения, или с международно участие. Според официалната стенограма на речта му Пашинян е заявил, че инцидентите са: „или последица от недисциплинираност на въоръжените сили на Азербайджан, или целят оказване на психологически натиск върху населението“. „Република Армения призовава Република Азербайджан да разследва посочените случаи и да предприеме мерки за прекратяването им“, каза той.
И двете страни последователно отричат обвиненията на другата страна.
През 2023 г. Азербайджан си върна Карабах, което накара почти всички 100 000 арменци да напуснат територията. Малко след това двете страни заявиха, че са готови официално да прекратят конфликта си чрез мирен договор, но преговорите вървяха бавно. По време на преговорите, Азербайджан заяви, че няма да подпише проекта, договорен през март, докато Армения не промени конституцията си, за да премахне споменаването на Карабах, което може да забави подписването до 2026 г. Азербайджан също така поиска от Ереван да му предостави коридор през арменската територия, който да свързва Баку с неговия ексклав Нахичеван и съюзника му Турция.
По материала работи: Евгения Личева