Прогнозирането на конфликти с помощта на изкуствен интелект се развива бързо. Това, което доскоро беше научна фантастика, вече се превръща в технологична реалност и най-бързо напредват именно авторитарните режими в Близкия изток. Страни като Обединени арабски емирства, Саудитска Арабия, Египет или Иран вече интегрират мощни системи за наблюдение и анализ, които могат не само да следят обществата си, но и да предсказват кога и къде може да избухне недоволство.
Моделите за прогнозиране на конфликти използват изкуствен интелект, който се обучава върху големи масиви от данни като медийни публикации, икономически показатели, демографска информация, сигнали от мобилни телефони и модели на въздушен трафик. Когато разполагат с достатъчно исторически данни, алгоритмите започват да разпознават повтарящи се модели, които често предхождат политическо напрежение или насилие. След това системата сравнява текущите условия в една държава с разпознатите образци и изчислява вероятност от бъдещ конфликт. Точността зависи от качеството на данните, но този подход позволява навременно откриване на ранни признаци на нестабилност, които често остават скрити за човешките анализатори.
Екипът зад платформата Conflict Forecast, която работи с външните министерства на Германия и Великобритания, прогнозира рискове от въоръжен конфликт, включително бунтове като това на групата Вагнер в Русия през 2023 г. и политическите сътресения във Венецуела. Алгоритмите комбинират медийни публикации, икономически показатели, демографски данни и информация от наблюдатели на конфликти, за да откриват рано „фини сигнали“ за нестабилност.
Въпреки това моделите далеч не са безгрешни. Според изследователи от Института „Алън Тюринг“ неточни данни, ограничена изчислителна мощност и непредсказуемото човешко поведение често водят до грешки. А според Amnesty International алгоритмите могат да възпроизвеждат пристрастията, заложени в реалния свят.
Къде рискът е най-голям?
Няколко държави в региона на Близкия изток вече използват технологии за наблюдение, които могат лесно да се комбинират с прогнозни модели.
Саудитска Арабия прилага лицево разпознаване в Мека и Медина, а в мегапроекта Неом са предвидени системи за почти пълно наблюдение.
Обединени арабски емирства развиват „прогнозна полицейска дейност“ – анализ на минали данни за предвиждане на бъдещи престъпления и активности.
Египет и Бахрейн следят цифровите комуникации и внедряват „умни градове“ с пълно видеонаблюдение. Част от използваните системи идват от Китай, където подобни технологии вече служат за контрол над нежелани групи.
По думите на експерти, самото съществуване на такава инфраструктура възпира активистите – страхът, че ще бъдат разпознати и проследени, често е достатъчен, за да ги задържи у дома.
Изкуственият интелект обещава по-добро разбиране на глобалните рискове, но в ръцете на авторитарни режими носи опасност: протестите могат да бъдат „предотвратени“, преди изобщо да започнат. В регион, където технологиите и властта отдавна вървят ръка за ръка, това може да промени баланса между гражданите и държавата по начин, от който демокрацията трудно се възстановява.
Изготвено от: Йоан Негушевски
