Мартина е разбираемо нервна относно нейното решение да се върне вкъщи. „Минаха повече от 3 години, откакто напуснах това място и няма да е лесно да изградя отново живота си“, споделя тя пред ВКБООН, след като напуска кораба, оставил я на брега на реката Оубангуй, от страната на Демократична република Конго. „Притеснявам се.“
34-годишната разтревожено се оглежда за познато лице сред тълпата от хора, чакащи в транзитния център в гр. Донго, да посрещнат последните завръщащи се от другата страна на водата. Тя не разпознава никого.
Мартина и двете й деца са избягали от другата страна на Оубангий и са потърсили убежище в Република Конго, заето с десетки хиляди цивилни, когато междуетническите сблъсъци избухнаха през 2009-та в провинцията на Демократична република Конго, Екватор. Насилието между племената Мунзая и Енйеле е причинено от спорове по правата за фермерство и риболов и е накарало повече от 140 000 души да избягат в Република Конго и централноафриканските републики.
Повече от 100 000 дупи са разселени из Екватор, но повечето от тях вече са се върнали у дома, когато условията са се подобрили. ВКБООН взе участие в решаването на конфликта, както и в помирителните опити в Екватор, включително като финансира нова обществена радиостанция в Донго, миналата година. Агенцията за бежанците също подпомогна усилията за облекчаване на реинтеграционния процес на завръщащите се.
Но за тези, които се намират в съседни държави, както Мартина, завръщането е значително забавено. През май, тази година, ВКБООН стартира доброволческа програма по репатрирането за десетките хиляди, които все още са в Република Конго. До късната част на ноември, повече от 39 000 са се завърнали у дома и агенцията за бежанците се стреми да върне у дома още 11 000 до края на годината и 32 000 следващата година.
Мартина с готовност заявява, че е отлагала заминаването си дълго време, „но ни казаха, че всичко е наред вече.“ Съпругът й решава да остане в Република Конго, тъй като се страхува за сигурността си.
Със сигурност, много въпроси са минали през ума на Мартина. „Как ще успея да се върна към нормалния си живот сама с двете си деца? Дали ще мога да намеря парче земя, която да обработвам? Ще бъда ли приета в тази обстановка?“ Тя казва, че много други жени споделят същата загриженост.
Те включват 30-годишната Сузана, която се безпокои за училищното обучение на трите си деца и за това как семейството й ще се справи, след като се изчерпат ресурсите за 3 месеца, предоставени от Световната хранителна програма. „Надяваме се да не ни изоставят“, казва тя, добавяйки,че ако си върне земята „ще мога да я стопанисвам и най-малкото да храня семейството си“. На завръщащите се са предоставени също семена и земеделски сечива от Организацията за храна и земеделие към ООН.
В добавка към пакета за първа помощ, предоставен на всяко завръщащо се семейство при пристигането му тук или някъде другаде в Екватор, ВКБООН и други хуманитарни организации започват различни дейности по реинтеграцията, особено в териториите Либендж и Кунгу, където повечето хора също се прибират.
Те се отнасят до някои от безпокойствата, прогласени от Мартина и Сузана, относно убежището и образованието, но много още предстои да се направи с помощта на международната общност.
До тук, и то с ограничен бюджет, ВКБООН и неговите партньори са предоставили 700 комплекта за подслон за внезапно завърналите се, както и са построили основни училища, 350 убежища и 12 кладенеца за най-уязвимите домакинства. Кампании за насочване на вниманието към осигуряване на мирно съжителство сред различните общности, са били проведени.
Екватор е една от най-отдалечените провинции на страната, където липсват основни социалноикономически механизми и инфраструктура. ВКБООН апелира организациите за развитите да подпомогнат засилването на реинтеграционните процеси.
„Ние разбираме безпокойството на тези жени и на всички тези завръщащи се, но в същото време имаме ограничени ресурси“, отбелязва Геерт Ван Де Кастеле, ръководител на представителството на ВКБООН в Донго, като същевременно моли за допълнителна финансова помощ.
От Симплис Кпанджи в Донго, Демократична република Конго.
