Зиби Уари, бивш учител и основател на младежката гражданска организация Тропикал Джемс в град Маданг, на северното крайбрежие на Папуа Нова Гвинея, е видял разрушената надежда в много млади хора, под влиянието на корупция и неизпълнени обещания за развитие.
Някога известен като „най-красивият град в Южния Пасифик“, най-вълнуващата гледка днес в този крайбрежен градски център, с население около 29 339 човека, е големият брой младежи, струпани в градския център, събирайки се под дърветата и седейки по тротоарите.
„Трябва да имате мечта, им казвам всеки ден. Тези, които скитосват по улиците, те нямат мечти в живота си, нямат никакви възгледи. А тези, които нямат възгледи, няма да могат да успеят,“ казва Уари. „В такъв случай, като екип, как може да помогнем един на друг?“.
Тръгващото отдолу нагоре движение Тропикал Джемс , което в момента има силата на своите 3 000 членове, развива младите хора като носители на промяна, като изгражда в тях отношение на отговорност, гъвкавост, инициативност и абсолютна вяра в себе си. Философията на групата е такава, че независимо колко са безкрайни препятствията в човешкия живот, има решение. Но решенията, идеите и тяхното прилагане трябва да започнат от самите нас.
Присъствието на младите тук е голямо, представлявайки 44% от населението на Маданг от 493 906 души на възраст под 15 години. Въпреки това общият брой на записващите се в училище е ниските 45%, възпрепятствани главно от труден достъп до селските райони и малък процент ученици, завършващи средно образование.
Изпъкването на младите също е национален феномен и млади хора, които отчайващо търсят работа и възможности, населват градските центрове в цялата държава. Но до 68% от младите в градовете са безработни и 86% от тези, които са на работа, се издържат от неформалния, често пъти и нелегален, икономически сектор, според Националната младежка комисия.
Докато отпадащите от училище всяка година в Папуа Нова Гвинея са 80 000, само 10 000 биха успяли да си осигурят стабилна работа. Състоянието на това поколение контрастира с увеличаващия се БВП на Меланезийския остров с между 6 и 10% през изминалото десетилетие, благодарение на икономическия фокус върху добив на природни ресурси, включващ дърводобив, минодобив и добив на природен газ.
Въпреки всичко, тази индустрия не съумява да създаде масова или дългосрочна заетост или да намали значително социално – икономическите трудности за много хора, населяващи Папуа Нова Гвинея, с 40% от 7 милиона население, живеещи под прага на бедността. Почти половината от населението на Порт Морсби, столицата на Папуа Нова Гвинея, живее в нерегламентирани постройки, с ограничен достъп до чиста вода и канализация.
Развитие, базирано на износа оставя милиони хора на заден план
Папуа Нова Гвинея се смята за една от най-бързо развиващите се икономики в световен мащаб, но благата от този прогрес се концентрират главно в ръцете на представителите на властта и частни инвеститори, оставайки малко за останалото население на държавата, която днес е поставена на 157мо място от 187 държави по показател на човешко развитие.
Предлагайки природните си богатства на международни инвеститори – Папуа Нова Гвинея е привлякла най-високите нива на чужди инвестиции в региона, приблизително повече от 100 милиона щатски долара на година, от 1970 насам – населението й изглежда става все по-бедно и по-болно.
Според Националния институт за проучвания, в Папуа Нова Гвинея има по-малко от 1 лекар и 5,3 медицински сестри на 10 000 човека. Наличността на основни лекарства в болниците е намаляла с 10 процента, а посещението от лекари е спаднало с 42% в последните 10 години. Въпреки бързото нарастване на населението, броят на пациентите, търсещи лекарска помощ на ден, е паднал с 19%.
Милиони долари, които могат да се използват за развитието на необходимата инфраструктура на здравната система, са изгубени в корупция. На Папуа Нова Гвинея са отредени 25 от 100 точки за корупция – където 100 показва чисто управление – в сравнението със средното за света 43/100, според Трансперънси Интернешънал.
Поколението, което представя бъдещето на държавата, също е силно повлияно от икономическата корупция, най-вече от силно вкоренената протекционистка система в политиката, която подкопава равенството. Голямата злоупотреба с публични средства, със загуба на половината държавен бюджет за развитие от 7,6 милиарда кина (2,8 милиарда долара) между 2009 и 2011 поради погрешно управление, възпрепятства услугите и развитието.
„Лидерите са прекалено заети с корупция, докато бъдещите лидери на тази държава са оставени да се грижат сами за себе си. Много от тези млади хора са били отритнати от системата. И в крайна сметка, има причина все още се дестилира домашен алкохол и защо насилието продължава да съществува.“ казва Уари пред АЙПИЕС. „Но пътят за борба с корупцията е да излезем и да образоваме сънародниците си. Нека не стоим и чакаме, нека застанем на двата си крака и постигнем промяна“
Това не е лесна задача за държава, в която 2,8 милиона човек от населението живеят под прага на бедността, където смъртността при раждане е равна на 711 смъртни случая на 100 000 живородени, грамотността е само 63% и само 19% от хората имат достъп до канализация.
Но Тропикал Джемс овластяват себе си посредством познание за политическите и икономически сили, като глобализация и надпреварата за ресурси, които влиаят на живота им. Те се обръщат към основни социални и културни ценности, за да придобият усет за лидерство и посока.
„Ние сме заблудени заради бързите промени, които се случват в нашата държава и защото не бяхме подготвени за тях. Когато тези влияния навлязат, те ни отдалечават от каквото се очаква да правим. Затова сега, ние в Тропикал Джемс, сме на фаза разговори.“ казва Уари. За Тропикал Джемс лидерството започва с отхвърляне на пасивността и поемането на отговорност и инициатива за напредък на нас самите, на другите и на цялата общност.“
Далеч от зависимостта, към самостоятелността
Първата им стъпка е била отхвърляне на синдрома на зависимостта и изкушението да чакаш другите, независимо дали става въпрос за държавния или за частния сектор, за да създадат света, за който бленуват.
Всеки ден, дузина „лидери“, както са познати членовете на групата, прекарват половин ден навън по улиците на Маданг, работейки, без заплащане, за да почистят улиците и крайбрежната линия, както и да почистят обществените градини и пространства. Видимостта им за населението на града, включително и на младите, които остават в забрава, показва, че бъдещето, което искат, започва от тях.
Не липсват и хора, които искат да станат членове на тази обществена организация. Въпреки, че групата е сформирана от Уари в Маданг през 2013 г. с по-малко от 300 членове, от тогава са се увеличили до 3 000, варирайки от тийнейджъри до хора на средна възраст, от провинции в цялата страна, включително северен Сепик, планински местности и далечните острови Манус.
Много от хората, които се присъединяват към Тропикал Джемс са преминали през лични трудности и социално изключване, дали поради бедност, загуба на родители или изпускайки възможността да завършат образованието си.
„Животът ми беше много труден, преди да се присъединя към Тропикал Джемс, но сега се промени“, казва 30-годишният Сепи Лука. Сега той чувства, че контролира живота си и отново има надежда за бъдещето.
Лиса Лагей от Женската асоциация в Маданг подкрепя начинанията на организацията и оценява положителния ефект, който те могат да имат към цялата общественост. „Каквото правят те, поемайки водещата роля, е добре. Важно е да се подеме инициативата. Не можем да чакаме правителството, трябва да правим нещата сами за себе си“ казва тя.
Лагей е забелязал много проблеми, с които се сблъскват младите в Маданг, вариращи от висока безработица и престъпност до увеличаване на броя момичета, които стават проститутки срещу пари и високо ниво на отпадналите от средното образование, главно поради това, че семействата не могат да си позволят да плащат за училище. Докато тези проблеми са видими главно в градската среда, те все повече навлизат и в по-малките населени места, добавя тя.
Уари смята, че има пропаст между официалната образователна система и живия живот и много млади хора в Папуа Нова Гвинея търсят начини да се справят с комплексните фактори, които диктуват живота им.
Борбата с най-сложните проблеми
През март групата бива посетена от публична организация на активисти наречена „Действай Сега“ Папуа Нова Гвинея, които провеждат сесии за повишаване на познанието за въпросите, свързани със земите, например как се случва заграбването на земи, както и каква е корупцията в държавната институция Специални агрокултурни и бизнес отношения.
Заграбването на земи е довело до загубата на 5,5 милиона хектара – или 12% от цялата земна площ на държавата – за чуждестранни инвеститори, много от които са обвързани по-скоро с дървосекачество, вместо с агрокултурни проекти, които да са от полза за местната общност.
Папуа Нова Гвинея, дом на третата по големина в света тропическа дъждовна гора, има горски масиви, които са около 29 милиона хектара, но бързият растеж на ориентираната към износ икономика я е направила втория по големина износител на тропическа дървесина, след Малайзия.
Базираният в Калифорния институт Оукланд твърди, че средно Папуа Нова Гвинея изнася около 3 милиона кубични метра дървесина на година, главно за Китай.
Организацията за прехрана и земеделие на ООН предвижда, че 83% от всички комерсиално значими ресурси на държавата ще бъдат загубени или деградиращи до 2021, заради комерсиалното изсичане, извличане на полезни изкопаеми от мините и почистване за плантации за палмово масло.
„След 10 години почти всички достъпни гори ще бъдат изсечени и този проблем се корени в ендемичната и системна корупция,“ споделя говорителят на „Действай Сега“ в Папуа Нова Гвинея пред АйПиЕс миналия декември. Това може да означава катаклизъм за около 85% от населението на Папуа Нова Гвинея, което живее в селските райони и разчита на горите за оцеляването си.
Взимайки предвид разрушаването на околната среда и изсичането на горите в Помио, един от най-малко развитите квартали на Източна Нова Британия – островна провинция на североизток от основната част на Папуа Нова Гвинея – където има недостиг на здравни услуги, приемливи пътища, вода и канализация.
Продължителността на живот тук е окаяните 45-50 години, а детската смъртност е 61 на 1000, което е много над средното за страната – 47/1000.
Как да се подходи към тези проблеми е свързано с големи въпроси, но Тропикал Джемс не се срамуват да попитат тези въпроси.
„Ние не подкрепяме, благодарение на нашето самосъзнание, продажбата на земя. Нашата цел е да запазим околната среда, да оценим нашия традиционен начин на живот.“ казва Уари. Споделянето на знание се простира до умения, които са полезни за ежедневието и лидерите на групите, които знаят как да тачат, да пекат печива или как да посаждат растения провеждат обучения в полза на другите. Някои дори за започнали свои предприемачески начинания.
Барбара, например, отглежда домати и ги продава на местния пазар и Линет, от близкото село Майвара, има малък бизнес за отглеждане и продажба на пилета.
Една от следващите стъпки за Тропикал Джемс е да разраснат обхвата си към селските райони, помагайки на хората да видят потенциала за устойчиво развитие в местния си регион, вместо да се преселват към градските центрове. Именно това преселение към градските центрове води до лоши условия на живот за гражданите, като 45% от тези, които живеят в столицата, Порт Морсби, живеят в незаконни постройки, без течаща вода и канализация.
В Ейт Майл Сетълмънт, намиращо се в покрайнините на Порт Морсби, 15 000 жители пият замърсена вода от счупени чешми. Зарази, породени от замърсена вода, са главен причинител на смъртните случаи в болниците на Папуа Нова Гвинея.
Но справянето с определен проблем или с урбанизацията може да изиска повече ресурси, отколкото групата има налични, въпреки че за момента те са придобили устойчивост на проектите си без външно финансиране. „Таксите, които всеки плаща, за да членува, поддържат Тропикал Джемс и ние помагаме на себе си,“ обяснява Уари.
Междувременно информацията за уникалната инициатива се разпространява до столицата. Тази година Уари и Джемс са поканени да направят презентация за дейността си на семинара Уайгани, национален форум за дебатиране на прогреса към „Визия 2050“ на страната, който се организира от правителството и Университетът на Папуа Нова Гвинея в Порт Морсби от 19 до 21 август.
Папуа Нова Гвинея ще срещне много трудности през бъдещите десетилетия, особено проблеми с околната среда, тъй като страната се сблъсква с покачващото се морско равнище и всички други влияния на климатичните промени. Инициативи като Тропикал Джемс поставят основите за много по-устойчиво общество от това, което политическите им лидери са създали до момента.
Източник: Global Issues
Изготвил: Яна Дончева
