Служител на Агенцията на ООН, която помага на палестинските бежанци, сподели опита си от живота и работата по време на конфликта в Газа и сърцераздирателното си решение да напусне анклава.
Като служител по складирането и разпределението на Агенцията на ООН, която помага на палестинските бежанци, Маха Хиджази отговаряше за осигуряването на храна за стотици хиляди разселени хора, които са потърсили убежище в нейните приюти.
Мисия невъзможна
“Екипи на Агенцията за подпомагане на палестински бежанци на ООН в Газа, работят усърдно, за да осигурят всички основни нужди на тези хора, а номер едно е сигурността и безопасността“, каза тя.
“Опитваме се да правим всичко възможно, въпреки всички трудности, въпреки ограничените ресурси, въпреки че няма гориво. Но ние сме на земята, извършвайки невъзможната мисия да осигурим каквото можем за нашите хора.”
Маха Хиджази е също и майка и тази седмица нейното семейство летя до Египет, защото нейните деца ще са в безопасност там.
Това интервю е редактирано с цел дължина и яснота.
Маха Хиджази: Нито децата ми, нито нашите деца от Палестина се чувстват в безопасност или защитени. По цял ден и цяла нощ те слушат бомбени атаки навсякъде и имат само един въпрос: Какво лошо сме сторили, за да заслужим този живот и дали ще умрем днес?
Всеки ден те ме питат, преди да си легнем “Мамо, ще умрем ли тази вечер, като нашите съседи, като нашите роднини?” А аз трябваше да ги прегърна и да им обещая, че дори и да умрем, че ще умрем заедно, така че няма да почувстваме нищо. И ако чуват бомбардировката, значи сте в безопасност. Ракетата, която ще ни убие, няма да чуем звука й.
Новини на ООН: Вие избягахте от Газа в понеделник за Египет. Разкажете ни за пътуването, особено след като хуманитаристи казаха, че никъде в Газа не е безопасно.
Маха Хиджази: Ядосана съм, че трябва да напусна родината си – да напусна дома, апартамента си, също да оставя и ежедневната си работа като помощник на бежанци – но какво друго можех да направя за децата си, които имат двойно гражданство. Трябва да им дам тази възможност да заспят и да почувстват, че приличат на другите деца.
Мога да ви кажа, че през цялото време на пътуването плаках с децата си, защото не искаме да напуснем нашите земи, не искаме да напуснем Газа. Но бяхме принудени да търсим безопасност и закрила.
Всъщност живеех в средата на Газа, в Дейр ал Балах, а преминаването е в Рафа на юг. Много хора, които току-що бяха евакуирани, вървяха по улица „Салахадин“ и нямаше къде да отидат. Видяхме ги и станахме свидетели на бомбардировките по време на нашето пътуване, докато стигнахме до ГКПП Рафа, през който между другото не всички палестинци имат право да преминават. Трябва да имате друго гражданство или друг паспорт. Беше трудно и няма да забравя този ден.
Новините на ООН: Каква беше основната ви длъжност в Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци?
Маха Хиджази: Основната ми задача по време на извънредното положение или по време на тази война беше център за храна в централната операционна зала. И така, аз отговарях за осигуряването на хранителните продукти, необходими за разселените хора (ВРЛ) в приютите на UNRWA. Нашият план беше да имаме 150 000 вътрешно разселени палестинци в приютите на UNRWA, които сега достигат около един милион. Техните нужди са много високи и липсват ресурси, затова работим усилено, за да осигурим поне минималното, за да оцелеят.
Новините на ООН: Как функционира Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци и къде може да помогне на жителите на Газа?
Маха Хиджази: Хората търсят училища на Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци. Те търсят защита под флага на ООН и тогава ние сме отговорни да им осигурим храна, а също и нехранителни артикули – одеяла, матраци, в допълнение към питейната и течащата вода.
Екипите на UNRWA в Газа работят усилено, за да осигурят всички основни нужди на тези хора, а номер едно е сигурността и безопасността. Въпреки това в Газа няма безопасно място, което е много вярно и много правилно. Но ние даваме всичко от себе си, въпреки всички предизвикателства, въпреки ограничените ресурси, въпреки че няма гориво. Но ние сме на място и изпълняваме невъзможна мисия да осигурим това, което можем да осигурим за нашите хора.
Новините на ООН: Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци осигуряваше ли ви гориво докато бяхте там? А храна и вода? Осигурени ли ви бяха нужните консумативи?
Маха Хиджази: През първите дни на ескалация спряхме да получаваме гориво. И след това получихме само капки гориво само, за да управляваме нашите превозни средства. Наскоро, може би преди четири-пет дни, ни разрешиха да получим гориво, но то беше много малко количество. Спомням си последните дни, когато бях в Газа, имахме камиони с помощ на ГКПП Рафах, но нямаше гориво в камионите, така че камионите бяха заклещени два дни в очакване да бъдат заредени. Генераторите за осигуряване на електричество, също изпомпващи и вода, канализационните станции, всичко има нужда от гориво, в допълнение към пекарните.
Що се отнася до храна и вода, те са в много, много малки количества и не са достатъчни за нашите нужди, тъй като броят на вътрешно разселените лица драстично нараства. Но не само хората са в приютите на Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци. Има стотици хиляди хора извън приютите. Те са гладни и не получават храна дори на местните пазари. Семейството ми не беше в приют на Агенцията на ООН за подпомагане на палестински бежанци, но си спомням, че родителите ми не получиха достатъчно храна от пазара. Бяхме свидетели на това. Ходихме на пазарите, но те са празни. Не намерихме нищо за закупуване. Имаме пари, но няма какво да купим.
Вече можете да ни следвате и във Вайбър и Телеграм!
Превод и обработка: Борислава Ангелова
Източник: INTERVIEW: A humanitarian’s painful decision to leave her home and work in Gaza
