Минната индустрия краде детството на хиляди деца в Гана

0
184
Стефания Кондова за UNA NEWS

Проблемът с детския труд в минния сектор в Гана е свързан с нарушаване на законите за децата, трудовите и правата на човека и крие рискове за здравето на работещите и околната среда. Съчетанието на тези аспекти с разпространението на незаконния дребномащабен добив, наречен галамси, изостря проблема още повече. В страната  хиляди семейства и техните деца са поробени от незаконната индустрия и са зависими от работата, която ежедневно излага живота им на опасност.

Липсата на познания за местния начин на живот, за нуждите, способностите и произхода на миньорите е предизвикателство за справянето със същността на проблема и със замърсяването на околната среда, липсата на технологии при работа в мините, и нарушаване на човешките права. Галамси дейностите са широко разпространени сред децата. Момчетата обикновено преминават през тесните тунели и техният размер се разглежда като предимство, докато момичетата обикновено се занимават с пресяването на златоносните скали.

Определение за детски труд

Детският труд е проблем, в който са преплетени социални, правни, културни и икономическите въпроси. Терминът описва наемането на работа на деца, което едновременно ги лишава от детството им и потенциално накърнява достойнството и статуса им. Децата, ангажирани с незаконна трудова дейност, страдат не само от физически, но и от психически, социални и морални последици. Освен това детският труд пречи на обучението на децата в училище. Вследствие на това те често са принудени да съчетават училище и работа или в най-лошия случай да напуснат училище, преди да са го завършили. Според Международната организация на труда (МОТ) една от най-тежките форми на детски труд е в сектора на минното дело, където в световен план са ангажирани около един милион юноши.

Ситуация в Гана

В Гана се счита, че деца полагат детски труд, ако са на възраст под 13 години и са ангажирани в икономическа дейност, която не се определя като лека работа. Минималната възраст за извършване на опасна работа е 18 години.

Всички полезни изкопаеми в Гана са собственост на държавата. Това означава, че ганайското правителство има възможност да предоставя земята както на малки, така и на големи минни компании. Поради това земеделските стопани и на земя са с ограничени права. Често големите концесии се дават на минни корпорации и лишаване от земя води до зависимостта на много селски домакинства от дейностите в мините за тяхното препитание.

Минния сектор в Гана е узаконен през 1989 г., след като години наред се практикува нерегистрирано и незаконно. Все пак това оказва положително въздействие върху целия процес и дава възможност на миньорите да придобият лиценз. Тази процедура обаче се описва като дълга, сложна, бюрократична и скъпа. Вследствие на това много миньори, особено тези с ниски доходи, не придобиват лиценз. Това води до бързо нарастване на незаконните галамси дейности. Изследване показва, че от всички работещи в сектора, които се оценяват на около 250 000 души, по-малко от 30% са лицензирани и регистрирани. Работещите нелегално миньори – т.нар. галамси, продават суровините на Дружеството за търговия с благородни минерали (PMMC), което не прави разлика между стоки, закупени от законни или незаконни миньори. По този начин нелегалните миньори нямат стимул да преминават през сложната процедура за издаване на лиценз, тъй като все пак ще им бъде платено по същия начин.

Детски труд и образование

Детският труд в много ганайски домакинства възпрепятства или понижава нивото на образование. Не само липсата на средства, но и училищните такси обикновено са причината, поради която децата избират да се започнат работа. Подобряването на образователната система държи децата далеч от ранния труд, защото колкото по-дълго едно дете остава в училище, толкова по-големи са шансовете му да намери работа в официалния сектор. Обсъждайки образованието в галамси общностите в Гана, трябва да се вземат предвид следните аспекти.

Цената на образованието играе най-важна роля. Дори когато таксите за обучението са платени от държавата или от частни дарители, много семейства не могат да си позволят допълнителните разходи, например учебници, униформи и други пособия. Освен това, особено в селските райони на Гана, изпращането на детето на училище означава и транспортни разходи, тъй като училищата обикновено са далеч от минните райони.

Друга пречка е миграционният характер на занаятчийската минна промишленост, тъй като хората се местят в зависимост от находищата на минерали. Родителите изпращат децата си в минните участъци, за да работят, следователно образованието остава на заден план.

Според създателите на международни политики повишаването на нивото на образование ще помогне за премахването на детския труд в минното дело. В Гана много от завършилите висше образование също работят в минния сектор, защото там получават по-високи надници. Ганайци са убедени, че образованието не е необходимо, защото то само „…разширява съзнанието ти, но не те учи как да оцелееш“. Следователно, получаването на диплома не винаги увеличава шансовете за намиране на добре платена работа и не е най-доброто решение за оцеляване. Последният проблем е неуспехът на международните закони за детския труд да постигнат премахване на причините, които го причиняват, не само на местно, но и на глобално равнище. Въпреки че трудът в миннодобивния сектор е класифициран като една от най-тежките форми на детски труд, МОТ изглежда не успява да се справи правилно с него.

Проучвания посочват, че някои родители в Гана подкрепят децата си да ходят на работа вместо на училище и дори критикуват и нападат учителите, които се опитват да ги разубедят. Не само родителите, но и ръководители на мини също притесняват учителите, като прекъсват уроците или опустошават класните стаи. Друг проблем, причинен от финансовата независимост, която някои момчета имат, работейки в минния сектор, е повишеният брой бременности на тийнейджърки в минните райони. Тъй като момчетата са в състояние да работят от малки, те могат да издържат и собствено семейство.

Детският труд и здравословното състояние на децата

Добивът на полезни изкопаеми в малък мащаб е опасен бизнес дори за професионалисти. Когато се практикува по нелицензиран и нерегламентиран начин, той може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Според Здравната дирекция в Гана има много последици за здравето от миньорството. Например, замърсяването и праха се наблюдава увеличаване на кожните проблеми, липсата на техника и познания за добив, както и поради опасното естество на професията. Освен това често се стига до ожесточени конфликти между миньорите, които водят до повече огнестрелни и прободни рани.

Поради проституцията и увеличения брой сексуални контакти зачестяват случаите на ХИВ/СПИН, хепатит В и други болести, предавани по полов път. Това върви ръка за ръка и с процента на бременност при тийнейджърките, което може да се обясни отчасти с това, че китайски миньори плащат за секс с местни момичета. Освен това работата причинява инфекции на дихателните пътища и туберкулоза поради вдишването на прах и дим. Има случаи на физически травми, при които деца падат в минни ями, което понякога води до смърт.

Детският труд и социализацията

Детският труд се разглежда от много ганайци като процес на социализация, който помага за приучаването на децата към уменията, от които се нуждаят по-късно в професионалния си живот. Според министъра на образованието на Гана родителите „възпитават децата си по начина, по който те трябва да вървят“, и децата трябва да се запознаят с професионалната дейност на родителите си в ранна възраст. Въпреки че наемането на работа на деца под 15-годишна възраст е забранено, „леката“ работа е разрешена, тъй като се предполага, че тя дава на децата чувство за принадлежност и културна идентичност.

Перспективи за премахване на детския труд в мините

Гана е първата държава, която ратифицира Конвенцията на ООН за правата на детето през 1990 г. Оттогава Гана полага усилия да гарантира, че нейните политики и закони са в съответствие с международните организации и стандарти. Въпреки че Гана ратифицира Конвенцията за минималната възраст (Конвенция на МОТ: 138) през 2011 г. и Конвенцията за забрана и незабавни действия за премахване на най-тежките форми на детски труд (Конвенция на МОТ: 182) през 2000 г., все още има много минни общности, в които са ангажирани деца.

Според Human Rights Watch много местни търговци не правят много, за да са сигурни, че не се възползват от детски труд. Някои от тях дори признават, че купуват минерали от нелицензирани миньори или минни обекти. Някои от тях казват, че купуват злато директно от децата. Дори най-големите компании за износ на злато в Гана разкриха, че също не купуват злато единствено от лицензирани миньори. Въпреки че чрез закупуването на злато предимно от лицензирани миньори компаниите значително намаляват ролята на децата във веригата на доставки, това все още не е достатъчно, за да се премахне рискът.

Съществуват много организации, които се занимават с проблема с детския труд в минния сектор в Гана. Една от тях е ганайската неправителствена организация Afrikids. През 2007 г. тя стартира операция „Слънчева светлина„, която трябваше да допринесе за премахването на детския труд, като предотврати постъпването на повече от 450 деца на работа в златните мини. Изглежда обаче, че програмата е имала слабо въздействие. Една от основните причини за неуспеха е, че разработените от програмата цели са били краткосрочни. Въпреки че подобни стратегии имат за цел да овластят и подкрепят родителите, те правят малко, за да попречат на децата да навлязат в сектора. Например, те осигуряват храна и социални услуги на семействата, но това все още не води до натрупване на доход – нещо, което минното дело прави. В интернет не е налична допълнителна информация за операция „Слънчева светлина“, а нейните координатори са недостъпни чрез контактите, посочени на уебсайта им.

Детският труд се среща в минния сектор главно поради слабата му регулация. Повечето мини работят нелегално, тъй като получаването на лиценз е много скъпо и бюрократично. Инспекциите и държавните институции не работят системно по въпроса и страдат от липса на достатъчно финансиране, за да изкоренят проблема из основи.

 

По материала работи: Кристиана Диамандиева

Източници:

  • Hilson G. (2008): “A load too heavy”: Critical reflections on the child labor problem in
    Africa`s small-scale mining sector. Children and Youth Services Revie 1233-1245.
  • Hilson G.; Mohammed Banchirigah S. (2009): Are Alternative Livelihood Projects
    Alleviating Poverty in Mining Communities? Experiences from Ghana, The Journal of
    Development Studies, 45:2, 172-196, DOI: 10.1080/00220380802553057.
  • Human Rights Watch (HRW) (2015): Precious metal, cheap labor: Child labor and
    corporate responsibility in Ghana’s artisanal gold mines. Accessed on 04.09.2021:
    https://www.hrw.org/report/2015/06/10/precious-metal-cheap-labor/ child-labor-and-
    corporate-responsibility-ghanas.
  • International Labour Organization (ILO) (2017a): Global estimates of modern slavery:
    Forced labour and forced marriage. Geneva.
  • International Labour Organization (ILO) (2017b): Global estimates of child labor. Results
    and trends 2012-2016. Executive summary. Geneva.
  • International Labour Organization (ILO) (n.d): What is child labor?
    https://www.ilo.org/ipec/facts/lang–en/index.htm.
  • International Labour Organization (ILO) (1999): Worst Forms of Child Labour, C182. 17
    June
    tttp://www.ilo.org/dyn/normlex/en/f?p=NORMLEXPUB:12100:0::NO::P12100_ILO_COD
    E:C182.
  • Crawford G.; Agyeyomah C.; Botchwey G.; Mba A. (2015): The impact of Chinese
    involvement in small-scale gold mining in Ghana. E-33110-GHA-1a Routledge.
    https://www.routledge.com/Fairness-and-Justice-in-Natural-Resource-Politics/Pichler-Staritz-
    Kublbock-Plank-Raza-Peyre/p/book/9781138195950.
  • Krauss A. (2013): Understanding child labor in Ghana. Beyond Poverty. The structure of
    the economy, social norms and no returns to rural basic education. The World Bank.
    Poverty reduction and economic management network.
  • Jonah O. T.; Abebe T. (2018): Tensions and controversies regarding child labor in small-
    scale gold mining in Ghana, African Geographical Review, DOI:
    10.1080/19376812.2018.1480394.