Връзката между козметичната индустрия и климатичните промени на пръв поглед изглежда неуловима. Въпреки това обаче тя започва да става все по-осезаема. От една страна замърсяването от изкопаемите горива има отрицателен ефект върху здравето и околната среда, като засягат косата и кожата ни. Екстремната топлина и нивата на озон, например, допринасят за появата на бръчки, преждевременно побеляване и косопад. В резултат на това, се наблюдава нарастващо търсене на продукти за грижа за кожата и косата, които се борят с последиците от замърсяването.
От друга страна взаимодействието между измененията в климата и козметичната индустрия насочва по-широк фокус и върху въпроси относно социалното неравенство и консуматорството. Проблемите, свързани с изменението на климата, са тясно свързани с културните и политическите сили, които формират нашето общество. Необходимо е да се разгледа по-дълбоко връзката между консумацията и красотата, тъй като индивидуални и колективни действия оказват влияние върху околната среда и климата.
Според проучване на Offerista, козметиката и парфюмите се нареждат на трето място в списъка с подаръци на българите, след дрехите, обувките и аксесоарите. Глобалният козметичен сектор е огромна индустрия с стойност от 500 милиарда щатски долара. Грижата за кожата заема водеща позиция с около 42% от световния пазар. Продуктите за грижа за косата представляват още 22%, а гримът – 16% (по данни за 2020 г.). Очаква се, че приходите от грижата за кожата ще достигнат около 177 милиарда щатски долара през 2025 година.
По време на изолацията във връзка с пандемията от COVID-19 90% от жените, анкетирани от компанията Fraicheur, заявиха, че използват малко или никакъв грим, докато работят от вкъщи. Потребителските разходи за козметични продукти също претърпяха значителен спад, като краен резултат бе загуба от 175 милиарда долара приходи към края на 2020 година.
В момента се наблюдава възстановяване на индустрията за красота. Една от тях е използването на „умна“ козметика и умни технологии. Примери включват мобилни приложения, които анализират състоянието на кожата, препоръчват специфични продукти и дори демонстрират ефекта от правилната грижа върху кожата. Роботизацията също е нова тенденция в индустрията за красота, като няколко компании представят устройства, които подобряват приложението на грим. Тези устройства сканират кожата и точно нанасят необходимото количество козметичен продукт, за да постигнат равномерен тен на лицето.
В екологичен контекст
Връзката между козметиката и екологичните проблеми като пластмасово замърсяване, микропластмаса, замърсяване на въздуха, химическо замърсяване на океана, загуба на биоразнообразие и използване на детски труд и опити върху животни е добре известна.
Важно значение имат съставките, които оставят голям въглероден отпечатък в резултат на тяхното произход или начина, по който са обработени. Продуктите, които съдържат подобни съставки, пътуват на големи разстояния, често от тропически региони, и са произведени чрез интензивно земеделие или изискват значително количество енергия за обработка и извличане. Готовите продукти също се изпращат на големи разстояния, които генерират емисии от транспорт, преди да стигнат до потребителите.
Процесът на производство на козметични продукти, особено на кремове и лосиони, изисква значително количество енергия. Традиционните емулгатори, използвани за създаване на кремове, например, изискват нагряване до висока температура, което е енергийно интензивно.
Производството на опаковките генерира значителни въглеродни емисии, независимо от използвания материал – пластмаса, хартия, метал, стъкло и други. Козметичната индустрия е особено разточителна по отношение на опаковките, търсейки да привлече клиентите с атрактивни дизайни.
Козметичната индустрия и обезлесяването
За създаването на плантации, които осигуряват растителни суровини за индустрията, се извършва разчистване на големи площи гори. Отсичането им допринася за глобалното затопляне, тъй като дърветата поглъщат въглерод. Тонове дървен материал се използват за производството на картонени кутии и хартиени опаковки, които по-късно се изхвърлят от потребителите. Според докладите от Zero Waste Week, годишно се произвеждат около 120 милиарда опаковки за красота по света. Голямото промишлено обезлесяване е отговорно за освобождаването на големи количества въглероден диоксид обратно в атмосферата.
Сушите, като друго последица от изменението на климата, също оказват влияние върху козметичната индустрия. Много марки се стремят да намалят водния отпечатък и натиска върху запасите от сладка вода, като предлагат продукти без вода като сухи шампоани и балсами или използват иновативни форми като таблетки или стикове за маски за лице. В някои случаи, когато използването на вода е неизбежно, производителите се справят с предизвикателството, предлагайки води, базирани на водорасли, които са вътрешно филтрирани и могат да заменят прясната вода в козметичните продукти. Въпреки това, просто адаптирането на продуктите, за да издържат на топлина и съответстват на нуждите при ограничени ресурси от вода, не е достатъчно.
Тъй като индустрията насочва вниманието си към използването на естествени съставки, тя става по-уязвима пред риска, който изменението на климата представлява за селскостопанските култури и реколтите. В съвременния контекст, където интересът към био козметиката нараства, много масла, омекотители, емулгатори и ботанически екстракти са изцяло или частично извлечени от природни ресурси. Производството на растителни масла е тясно свързано със специфичните метеорологични условия и качеството на реколтата.. Въпреки потенциалните предимства, по-дългият сезон се среща и с краткосрочни предизвикателства, като увеличаване на вредители и рискове от преждевременно цъфтящи култури, които могат да бъдат ударени от замразявания през късната пролет. От своя страна, топлите зими могат да засегнат и безопасното съхранение на готовите продукти.
Ефект върху обществеността
Въпросът за взаимодействието между козметичната индустрия и изменението на климата също повдига важни екзистенциални въпроси, като свръхупотребата на козметични продукти, консуматорството и социалното неравенство. Джесика ДеФино подчертава връзката между антропогенно предизвиканите климатични изменения и културните сили, които са създали културата на красотата, като патриархата, капитализма и колониализма. Тя асоциира тези проблеми с консуматорството, като посочва, че красотата е свързана с богатство, а богатството е определено от купуването и насърчаването на различни продукти, което допринася за изменението на климата. Този интересен мотив насочва вниманието към политическото изражение по тези въпроси, особено в светлината на призивите на европейските десни политически партии да включат зелените политики в своята програма.
Заключение
По-засиленото търсене на екологосъобразни продукти, които отговарят на нуждите на изменящата се климатична среда, е свидетелство за нарастващата осведоменост на потребителите.
Преодоляване на излишната консумация е от съществено значение, тъй като идеалите за красота не бива да се определят единствено от придобиването и натрупването на материални вещи. Създаването на устойчива култура на грижа за кожата и косата трябва да отразява и стремежа към по-справедливо общество, свързано с отговорни практики и устойчиво развитие.
Такова осъзнаване на връзката между козметичната индустрия, климатичните промени и социалното равенство е стъпка към по-балансиран и отговорен начин на грижа за себе си и околната среда. Всеки от нас има роля в това да подкрепяме компании и продукти, които насърчават устойчивостта и справедливостта, като така допринасяме за създаването на по-добра и устойчива бъдеща култура на красотата.
По материала работи: Ния Недялкова
Източник: Климатека
