Борбата с изменението на климата и неравенството: възможна ли е?

Това е превод и резюме на текста на Л. Григориев, И. Макаров, А.Соколова, В. Павлюшина, И. Степанов, публикуван в International Organisations Research Journal, 2020, Vol. 15, No. 1, P. 1-30 

Целите за устойчиво развитие на Обединените нации (ООН), приети през 2015 г., предвиждат изкореняване на бедността и намаляване на икономическите неравенства. Тези цели обаче влизат в конфликт със смекчаването на изменението на климата, тъй като икономическият растеж в развиващите се страни и растежът на средната класа водят до скок в потреблението на енергия и емисиите на парникови газове. Появата на масова средна класа е свързана с моторизация, климатизиране на домовете и работните места, промяна на начина на живот и повишаване на мобилността.  Съществуващата международна система за регулиране на климата не разрешава това противоречие, като смекчаването на изменението на климата често е с по-малък приоритет в сравнение с други социално-икономически цели.

Проблемите в глобалното управление на изменението на климата

Една от грешките на глобалното управление е практиката да разглежда проблемите на изменението на климата на ниво държава. Но динамиката на глобалните емисии се определя и от конкретни подоходни групи, към които принадлежи населението в държавите. Високите доходи в развитите страни водят и до високо и непрекъснато нарастващо потребление на енергия. Това е важен фактор, който трябва да се отчита, когато стане дума за една държава или социална група, която преминава от относителна бедност към по-високо ниво на доходи.

Въпросът, който трябва да си зададем обаче, е върви ли светът към устойчиво развитие, по-специално постигане на към одобрените от почти 150 държави Цели за устойчиво развитие (ЦУР), които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Един от ключовите проблеми е как да се обвърже наблюдаваното увеличение на доходите и увеличението на потреблението на енергия със смекчаване на изменението на климата , и по-специално, с необходимостта да се ограничи повишаването на глобалната температура до 2ºС над пред-индустриалните нива, което е цел, поставена от Парижкото споразумение за климата през 2015 г.

Разрешаването на проблема с изменението на климата е възпрепятствано от следните проблеми:

• не всички чисти технологии с необходимите параметри могат да бъдат изобретени навреме;
• не всички изобретени технологии ще бъдат достъпни там, където са най-необходими поради правата върху интелектуалната собственост;
• финансирането на амбициозните цели за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него продължава да е проблем, който не е решен в международните преговори за климата;
• мерките за справяне с проблема в редица развити и развиващи се страни зависят от изборни цикли, които не се синхронизират с решаването на глобални проблеми;
• способността на световните елити да правят компромиси с цел повишаване на глобални проблеми е ограничена;

Съществуват много опити за справяне с тези проблеми, но те само показват ограничеността и практическата невъзможност за решаването им при съществуваща система за глобално управление.

Предложение за подход към възможно решение е използването на различни регулаторни инструменти за различните групи от населението – като пример за това е пълноценен климатичен данък за богатите слоеве. Другите средства могат да бъдат насочени към подпомагане на приспособяване към изменението на климата в бедните страни. Фундаментално важно е тези мерки да бъдат приложени не само за развитите, но и за нововъзникващите икономики, където групите с високи доходи могат да споделят отговорността за емисиите с подобни слоеве в развития свят.

Именно тук групата страни БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) може да играе решаваща роля. Те представляват значителен дял от бедните в света и са сред най-големите източници на емисии в света. В същото време и тези страни мат нарастваща средна класа, която възприема моделите на потребление в западния свят, както и някои богати слоеве с доходи, сравними с тези на най-богатите слоеве от населението в развитите страни.

Връзката между доходите и емисиите на парникови газове

Според казано от американския милиардер Бил Гейтс през 2016 г., тъй като населението и БВП растат в глобален мащаб, е необходимо да се намали въглеродният интензитет, за да се борим с изменението на климата, което е възможно чрез технологично развитие. Развиващите се страни използват стари и по-малко енергийно ефективни технологии, които са до голяма степен отговорни за нарастването на емисиите. Затова е важно да се разработват нови технологии предимно в развиващите се страни.

Връзката между динамиката на доходите и емисии на парникови газове

Радикалната промяна в този тип потребление настъпва, когато множество хора влизат в средната класа. Това увеличава търсенето на отопление и охлаждане на жилищни и обществени сгради, активно използване на транспорт, базиран на изкопаеми горива и т.н.

В развиващите се страни растежът на емисиите все още е пряко свързан с растежа на доходите. Все още няма достатъчно данни за страните от БРИКС, за да се създаде надеждна картина за разпределение на емисиите между различните доходните групи в обществата. Страните от БРИКС са сред тези, в които множество хора преминават от ниски и средни към високи доходи. Ако те направят тази промяна, използвайки конвенционални модели на развитие и следвайки западните модели на потребление, това ще доведе до климатична катастрофа. Следователно решаващият въпрос е дали държавите от БРИКС са в състояние да приемат щадящите климата мерки.

Необходимо е:

• да се предотврати използването на западни модели на потребителско поведение на стари технологии при прехода на огромни групи население в развиващите се страни към средната класа;
• да се ограничи потребителското поведение, пораждащо големи емисии, на групите със средни и високи доходи в развитите страни, които вече имат такива модели на потребление.

Настоящият режим на изменение на климата и неговите недостатъци

Справянето с глобалното изменение на климата изисква координиране на усилията между всички водещи страни. Съществуващата система за международно сътрудничество се основава на отчитане на емисиите на държавите като цяло, т.е. не се взема предвид за сметка на кого вътре в страната растат парниковите емисии. Решенията за конкретни механизми за намаляване на емисиите също се вземат на ниво държава.

Второ, отчитат се емисиите от производството в конкретна страна, а не емисиите от потребление (което може да е на стоки, произведени в други страни, например когато си купуваме екзотични плодове, в тях се включва цялата верига от тяхното напояване, обработка и транспортиране – бел. прев.)

На трето място, съществуващата система на международни институти по проблемите на климата е полицентрична, т.е. включва редица организации на ООН. Това разнообразие има своите предимства, като по-голяма гъвкавост и независимост от решения на конкретни лица. В същото време се характеризира с липса на координация, което прави изключително трудно да се балансират вътрешно противоречивите цели за намаляване на бедността/неравенството и намаляване на емисиите на парникови газове.

Изпълнението на целите за подобряване на изменението на климата е възможно чрез следните механизми:

• Консолидиране на усилията на учени и експерти: Уместно е създаването на специална работна група, която да акцентира на изброените по-горе аспекти на емисиите – емисии от потреблението; разрези на това кои социални групи произвеждат най-големи емисии; прогнози за емисиите по страни с отчитане на очаквания икономически растеж и разпределението на доходите вътре в тях;
• Разработване на нова регулаторна система за подоходните групи, надхвърлили определени прагове на доход: Въз основа на концепцията за базирани на потреблението емисии определяне на децилни или квинтилни групи над или под определени нива на доходи и потребление.
• Изграждане на система за натрупване на средства – определяне на необходимия обем средства за изпълняване на климатичните цели, който може да се събира от климатично облагане на най-богатите групи население в страните. Може да се създаде Международен климатечн фонд;
• Ревизия на критериите за финансиране на борбата с изменението на климата: Финансирането трябва да подкрепя онези проекти, които оказват влияние върху въглеродния интензитет на потребление от групи, които се доближават до праговите стойности на доходите; подпомагане на разходите за осигуряване на модерни технологии; персонал и обучение и т.н.

Като се има предвид фактът, че проблемът с неравенството става все по-осезаем, и предвид несъвместимостта на намаляването на неравенството и борбата с изменението на климата, решението и за двата проблема е по-вероятно да имат обща основа. Вероятно предложените мерки ще се натъкнат на съпротива, но предлаганата система от мерки може да изиграе важна роля в смекчаването на климатичните проблеми.

Автор: Жанет Генова