За малкото островно государство Тувалу в Тихия океан въпросът с климатичните промени не е абстрактна заплаха – той е въпрос на буквално оцеляване. Докато светът отбеляза Деня на Земята на 22 април 2026 г., усилията на тувалуанците са насочени не само към адаптация, но и към запазването на самата им национална идентичност.
Морето поглъща земята
В независимото островно государство Тувалу морското равнище се е повишило с 21 сантиметра за тридесет години – почти двойно в сравнение с глобалното средно ниво. При сегашното темпо на покачване някои прогнози сочат, че 95 процента от страната може да бъде под вода до 2100 г.
Ежедневното предизвикателство за островните общности е нарастването на броя и интензивността на приливите. „Нашите острови потъват“, казва Туя Алтангерел, старши служител на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) в Тихия океан.
Средната височина на страната е под два метра над морското равнище. Традиционните методи за защита на бреговата линия – изграждане на морски стени или природосъобразни решения като засаждане на мангрови гори – „вече не работят“. „Ако засадим мангрови гори, морето просто ще ги погълне. Приливните вълни ще прелеят над тях или над морските стени“, обяснява тя.
Нова земя срещу покачващото се море
В отговор на заплахата ПРООН, в сътрудничество с правителството на Тувалу и Зеления климатичен фонд, стартира през 2017 г. новаторски план за адаптация, основан на детайлно картографиране чрез сензори, за да се създадат над седем хектара нова земя, проектирана да остане над прогнозираните морски нива след 2100 г.
Проектът за крайбрежна адаптация на Тувалу драгира пясък, за да изгради издигнат терен, защитен от морски вълни, на островите Фунафути, Нануме и Нанумага. „Това са много крайни мерки“, предупреждава Алтангерел, като общата стойност на проекта достига близо 55 милиона щатски долара: „Ние буквално преизграждаме земята около атолите, така че да има безопасна земя, върху която хората да строят подслони и жилища.“
Втората фаза стартира през 2024 г. и предвижда добавяне на още осем хектара по южното крайбрежие на столицата Фунафути, на острова Фонгафале, където живеят 60 процента от населението на страната.
В допълнение правителството и ПРООН въвеждат застрахователна схема при наводнения от силни приливи. Четиристотин домакинства в Фунафути ще получават автоматични плащания до 1 500 щатски долара при всяко такова събитие.
Нация без физическа територия
Решение на Международния съд от 2025 г. изясни, че загубата на физическата територия поради покачване на морското равнище не води автоматично до загуба на държавността или суверенитета, което позволява на Тувалу да остане държава с права върху океанските си ресурси и място в ООН, дори ако островите бъдат потопени.
По-рано, през 2022 г., правителството на Тувалу създаде първата „цифрова нация“ в метавселената, за да запази своята държавност и култура в случай, че физическата му територия изчезне.
Миграцията – последен изход
През 2025 г. повече от 90 процента от тувалуанците са кандидатствали по визова схема за получаване на постоянно пребиваване или гражданство в Австралия. Схемата е установена с договора Фалепили, сключен между двете правителства, и позволява на 280 тувалуанци годишно да се преместят в Австралия.
„Не става дума само за изчезване на крайбрежни зони – застрашени са и чувството за принадлежност към нацията, и самото бъдещо съществуване на тези страни“, подчертава Алтангерел.
За служителите на ПРООН и правителството на Тувалу въпросът е ясен: тези шест хиляди души са на предната линия на климатичната криза. Тяхната съдба е и тест за това доколко международната общност е готова да поеме отговорност.
Изготвено от: Йоан Негушевски
