„Голямото презареждане“ в Давос – от визия към реални стъпки?

0
194
Photo credit: World Economic Forum

На 25 януари започна 51-ият Световен икономически форум в Давос – годишна среща в швейцарския курорт на глобалните лидери от бизнеса, правителствата и гражданското общество. Сега се провежда виртуално заради пандемията.

Основната тема е „Критична година за възстановяване на доверието“, а намерението е да се осъществи „голямото презареждане“. Виртуалният характер на срещите позволява да се случат събития в 430 града на света, свързани както с ефектите от пандемията, така и с множащите се глобални заплахи, включително финансовите кризи, климатичните проблеми, социалните и икономическите неравенства.

Търсенето на ново начало или усилието за „презареждане“ дава повод за връщане към историята и предприеманите след големи войни и кризи мерки на световно равнище. След Първата световна война се създава Лигата на нациите, след Втората – Организацията на обединените нации с попадащите в нейната система специализирани международни организации и световни финансови институции. Че много от тях се нуждаят от реформи, се потвърди по време на финансовата криза през 2008-2013 г., но сега рисковете се напластяват и натискът изглежда значително по-голям. Периодът сега прилича на първата половина на 40-те години, когато в условия на война започва изграждането на новата архитектура на следвоенния свят.

Какво да се презареди или променени?

Визията на Световния икономически форум за „голямото презареждане“ отива отвъд представата за икономически реформи или мерки за справяне с пандемията. Говори се за промени, които да направят обществото приобщаващо и кохерентно – да комбинира устойчивост на околната среда със социална устойчивост. Всъщност тази визионерска комбинация е заложена отдавна в различни усилия на международно равнище и най-вече в Дневния ред на ООН за устойчиво развитие на света до 2030 г., по-конкретно във взаимно обвързаните 17 Цели за устойчиво развитие (ЦУР).

Ключовите теми в дневния ред на Световния икономически форум за 2021 г. съвпадат с тези от ЦУР, макар и събрани в седем раздела – устойчивост на средата, по-справедлива икономика, техника за добри неща, бъдещето на труда и преквалификацията, по-добър бизнес, здравословно бъдеще с достъп за всички. Интересна е последната тема, която е определена като задача отвъд геополитиката – т.е. националните правителства да си сътрудничат на глобално равнище. Тя поражда голяма част от критиките и страховете от нечие глобално господство, но всъщност съвпада с Цел 17 от Целите на ООН за устойчиво развитие, която e „Укрепване на средствата за изпълнение и възобновяване на глобалното партньорство за устойчиво развитие.“ Съвпада и с очакването за потвърждаване ролята на многостранното сътрудничество (мултилатерализма) след изборите в САЩ.

Всъщност става дума за потвърждаване на поет от световната общност курс за намиране на консенсус при търсенето на решения за икономическите, социалните и екологичните проблеми и за съчетаване между националните и международните усилия. По-ясна перспектива може би ще се очертае от втората фаза на годишната среща от Давос, която ще се проведе в Сингапур през май. Там търсенето на решения на настоящи и бъдещи кризи навярно ще продължи да се върти около темата за глобализацията и в каква посока ще се движат опитите за регулиране на нейната стихия, довела през последнитe 30 години до вълни на сливания и прегрупирания на големия капитал и до растящо неравенство, с всички последствия за устойчивото развитие на света.

Срещите в Давос винаги са били място за обсъждане и съгласуване между движещите сили на глобализационните процеси. Там през 1999 г. се роди Глобалният договор на ООН за социалната отговорност на големите компании, там се облекчаваха дългове на най-силно задлъжнелите и най-бедни държави, там се обсъждат и утвърждават концепции за подобряване на имиджа на глобалния капитализъм с думи за споделени ценности и съобразяване с всички заинтересовани страни. На предишния форум през 2020 г. дори беше приет нов „Манифест от Давос“ в подкрепа на т. нар. „капитализъм на заинтересованите страни (stakeholder capitalism), който ще се отличава с това, че компаниите ще „плащат своя справедлив дял данъци, ще показват нулева толерантност спрямо корупцията, ще пазят правата на човека в рамките на своите глобални стойностни вериги и ще са адвокати на опазване свободата на конкуренцията“.

Проблемът е в това, че сега, в пика на коронавирусната пандемия и очакваните икономически последствия от нея, излъскването на глобалния капитализъм едва ли е достатъчно. Както се чува и от много изказвания в Давос, нужни са силни международни институции, които да постигнат наистина „по-справедлива глобализация“ и да възстановят баланса между силата на държавите срещу силата на транснационалния капитал. Нужно е да се предприемат инициативи за справяне със заплахите на бъдещи пандемии, с финансовите спекулации и данъчните убежища, с финансовите кризи и неравномерното разпределение на богатство, доходи и политическа власт. На първо място, голямото презареждане има вече определена посока и това, наред с Дневния ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., е Парижкото споразумение за ограничаване на климатичните промени и обявените вече „зелени сделки“ на водещите региони в света. Това се потвърждава и от думите на Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, споделени на 25 януари по повод плановете на фонда да помогне да се насочат инвестиции към зелени технологии и така да се стимулира глобален икономически растеж: „Ние виждаме климата като основен риск за икономическата и финансовата стабилност и виждаме действията по климата като възможност за засилване на растежа, особено след пандемията, и за генериране на нови зелени работни места“.

Освен климата, другият голям проблем е растящото неравенство в света. Кризата с Ковид 19 разкри много проблеми на нашите общества: различия в излагането на вируса и достъпа до здравни грижи, неравенства и недостатъци в покритията за социална защита. Кризата разкри големи разлики във фискалния отговор на правителствата в развитите и в развиващите се страни. В най-слабо развитите държави подкрепата от държавата се изчислява на 17 щатски долара на човек, докато развитите икономики харчат близо 10 000 долара за всеки гражданин. Това означава, че богатите страни са успели да похарчат близо 580 пъти повече на човек за всеки долар, който похарчват най-слабо развитите страни – въпреки че средният доход на глава от населението в богатите страни е „само“ 30 пъти по-висок от този на най-слабо развитите страни.

Следователно, наред с усилията за справяне с климатичните промени и възстановяването на икономически растеж, ще е много важно да се търсят решения за социална защита. Необходимо е преосмисляне на стратегиите за укрепване на системите за социална защита в подкрепа на най-уязвимите групи от населението, пишат авторите на доклад на ООН за нуждата от глобална солидарност. Трагедия е, че близо 55% от световното население – около 4 милиарда души по света – нямат официална социална защита, което е критична защита срещу системни шокове като този, който претърпяхме през 2020 г. В Африка 80% от населението няма официална социална защита.

В Давос обичайно не присъстват много от представителите на световното гражданско общество. Вече 20 години те провеждат паралелен форум, Световния социален форум – според организаторите място за „протест срещу неолиберализма и увеличената корпоративна власт, за която се застъпват директорите, капиталистите и политиците в Давос“. Основната им позиция е, че финансовият и големият бизнес елит, който се среща в Давос всяка година, се нуждае днес повече от всякога от противотежест и те я предлагат със срещи и дискусии онлайн по целия свят, в продължение на дните в периода 25-31 януари 2021 г. Последният ден, на 31 януари, ще се проведе Агора на бъдещето, на която социалните движения и организации от цял ​​свят ще представят своите действия, предизвикателства и кампании, които трябва да продължат от 2021 г. до следващия пост-пандемичен Световен социален форум, който ще се проведе в Мексико.

Гласовете отвъд Давос се чуват най-често в социалните мрежи и там е най-силното отрицание. „Твърде смешно е тези същите хора, които са причинили проблемите, да ни казват как да решим техните проблеми!“, пише в един от коментарите на уебинар с участието на представители на т. нар. заинтересовани страни. И дори да се съгласим с него, остава въпросът кой друг може да внесе корекции в развитието на система, изградена върху принципите на представителната демокрация, на икономическата рационалност и свободата на изборите, легитимирала се с набор от инструменти за защита правата на човека, склонна да търси решения за преплели се предизвикателства. Отговорът би трябвало всъщност да се търси в историята на човечеството и в добрите примери за еволюционното развитие на социалните процеси.

Полезното в идеята за „голямото презареждане“ е, че се потвърждава посока, приета през 2015 г. от всички лидери на света с подробно разработен дневен ред на усилия до 2030 година. Още преди да станат известни резултатите от изборите в САЩ, в стратегическата карта за реализиране на тази идея се посочват нуждата от усилване на регионалното развитие и съживяването на глобалното сътрудничество, при нарастваща роля на държавите да регулират пазарите, да овладеят технологичната революция, да се грижат за публичното благо. По думите на директора на Световния икономически форум в Дамос от създаването му досега Клаус Шваб в книгата му „Голямото презареждане“, правителствата трябва да приложат отдавна наложителни реформи, които насърчават по-справедливи резултати.