„Изгубеното поколение“ на Африка

0
247
Снимка: Juan Pablo Serrano Arenas / Pexels

Терминът „изгубено поколение” започва да се употребява след края на Първата световна война. Той е използван за първи път от Гъртруд Стайн, американска писателка и колекционер на модернистко изкуство. Думите на Стайн: „Всички вие, млади хора, които сте участвали във войната. Вие сте едно изгубено поколение” са насочени към всички онези, достигнали своята зрялост по време на Голямата война.

Фразата набира популярност в следвоенен Париж и оттогава „изгубеното поколение” става събирателно понятие за всички разочаровани млади хора, които след войната не могат да намерят своето място в един чужд, непознат свят.

Значението на израза обаче никога не е било по-актуално от последните десетилетия на XX в., когато светът е обхванат от поредица конфликти. Насред тези конфликти израстват поколения, върху които войната оставя сериозен отпечатък.

Най-потърпевши са децата, особено в страни като Сирия, Сомалия и Ирак. Изправени пред отчайващата демографска, социална и икономическа ситуация, живеещите там са принудени да търсят всевъзможни начини за адаптация и преживяване. В тези условия, животът се е превърнал в борба за оцеляване, а броят на изгубените поколения расте.

„Изгубеното поколение“ деца във въоръжени конфликти

В XXI в. терминът е приложим и към децата, отвличани и обучавани като войници от бунтовнически групировки. Голяма част от тях грабват оръжието не по собствена воля, а по принуда. По данни на УНИЦЕФ, цитирани от Дойче Веле, повечето малолетни, които биват насилствено въвлечени във военни конфликти, са сираци или деца, които са били принудително откъснати от семействата им. Има и примери за деца, продадени от своите близки.

Независимо от начина, по който са попаднали в зоната на насилието, съдбата на всички е изключително жестока. Ниня Шарбоно от УНИЦЕФ разказва:

За въоръжените групировки, които се нуждаят от нови попълнения, няма по-лесна плячка от децата. Те са евтини бойци, а и лесно се манипулират. Първо им се дават наркотици, а после ги подготвят за бъдещите им задачи, като им показват пропагандни филми.

Пътят след освобождението

Малцина се измъкват от този омагьосан кръг на жестокости, страх и болка. Тези, които успяват, са изправени пред ново изпитание – това на успешната реинтеграция. Освен психологическите травми, с които трябва да се борят, много от освободилите се страдат и от недохранване, наркозависимост и заболявания, предавани по полов път. Физически и душевно осакатени, те срещат огромни трудности при адаптирането си в обществото.

Това, от което тези хора имат най-силна нужда, е разбиране, подкрепа и сигурност. За да им гарантира това, светът вече полага усилия за предотвратяване и прекратяване на практиката на отвличане и малтретиране на хора от въоръжени бунтовнически групировки.

https://twitter.com/childreninwar/status/1239934235772928000

Първите крачки към промяната

Въпреки трудностите, процесът на унищожаване на поколения е обратим. За целта обаче са необходими значителни усилия на международно ниво.

Централноафриканската република наскоро направи първата крачка към промяната, като прие Кодекс за закрила на детето, който криминализира набирането и използването на деца за военни цели. Вирджиния Гамба, специалният представител на ООН за деца и въоръжени конфликти, коментира реформата:

„Този кодекс е силна стъпка в посока защита на децата и предотвратяване на тежки нарушения. Той също така носи надежда на жертвите и аз насърчавам властите да продължат да търсят отговорност на извършителите на престъпления срещу деца и да ги изправят пред съд”.

Историята на Доминик Онгвен

Доминик Онгвен е отвлечен на 10-годишна възраст от Божията армия на съпротивата (БАС), чийто лидер Джоузеф Кони е обявен за официално издирване от Международния наказателен съд в Хага от 2005 г. насам.

През годините, прекарани в БАС, Онгвен успява да спечели доверието на Кони и постепенно се издига в йерархията на бунтовническата групировка, ставайки един от заместниците на лидера на армията.

През януари 2015 г. значителното отслабване на армия на Кони дава възможност на Онгвен да се освободи. Той доброволно се предава на американските войски, активно издирващи Кони на територията на Централноафриканската република по онова време.

https://twitter.com/IntlCrimCourt/status/1237303529624215553

„Престъпник или жертва“

Доминик Онгвен е изправен пред Международния наказателен съд в Хага, който в процеса срещу заместника на Кони се сблъсква с особена трудност. За първи път се съди човек, който е едновременно и жертва, и извършител на военни престъпления.

Съдът постановява, че деца, които са били отвлечени и принуждавани да вършат престъпления преди навършването на 18-тата си година, следва да се третират като жертви. Онгвен е отвлечен и превърнат в дете войник на 10-годишна възраст. Когато се предава на американските власти, той е на 32 години. Това поставя въпроса жертва или извършител на военни престъпления е Доминик Онгвен.

Процесът срещу Доминик Онгвен започва на 6 декември 2016 г. и за момента все още няма постановено решение. Срещу него са повдигнати 70 обвинения за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. След изчитане на всичките 70 обвинения Онгвен казва: „В името на Бог отричам всички тези обвинения. Божията армия на съпротивата отвличаше и убиваше хората в Северна Уганда, а аз съм един от хората, срещу които [армията] извърши зверства.

И така, въпросът „престъпник, жертва или и двете” засега остава отворен. Каквото и да постанови съдът в случая на Онгвен обаче, няма непременно да е отговорът следващия път, когато дете войник се изправи пред трибунала. За Онгвен и други пораснали като него деца единственият справедлив изход от тази ситуация ще бъде изграждането на ефективна стратегия, която да прекрати жестоката практика, принудила ги да извършват престъпления. Това ще бъде истинска победа за децата войници по света, чиято първа жертва е била тяхното детство.


Материала изготви: Дарина Емилова

NO COMMENTS