На 25 ноември, Дружеството за ООН в България организира онлайн дискусия на тема „Насилието онлайн и офлайн над деца и младежи“. Тя е изключително важна и актуална, тъй като пандемията благоприятства дигиталната среда и засилва рисковете и опасностите.

Модератор на онлайн събитието бе Илина Мутафчиева. Лекторите, които взеха участие бяха Георги Апостолов, ръководител на Национален център за безопасен интернет, Велина Тодорова – юрист и доцент по Гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет и в Българската академия на науките, както и Найден Рашков –  представител на мултинационалния екип в регионалния офис на Plan International – организация за развитие и хуманитарна дейност  в азиатско-тихоокеанския регион. Участниците коментираха каква е ситуацията у нас и по света, нормативната рамка в България и как да реагираме в случай на онлайн тормоз.

Защо говорим с тревога за насилието офлайн и онлайн у нас?

Статистика на Националния център за безопасен интернет показва рязко увеличение на подадените сигнали. За 2019 г. има общо 8825 сигнала в сравнение през 2016 г., когато са били 323. 1/4 от младежите между 9 и 17 години стават жертва на някакъв вид тормоз от свои връстници, а 1/5 признават, че са извършили подобно действие.

Георги Апостолов посочва, че сред причините за увеличаването на онлайн тормоза е, че дигиталното поколение расте в „сексуално отровена култура, изпълнена с насилие“. Децата и младежите не са достатъчно запознати с опасностите в интернет.

Онлайн средата засилва възможностите за насилие и експлоатация на децата от най-близкия кръг – приятели, партньори, съученици. Това, което прави впечатление е, че много често извършителите на онлайн тормоз се оказват непълнолетни –  33 % от съдържанието в отворения интернет е произведено от самите деца.

Появяват се и нови понятия, които са свързани с онлайн тормоза – секстинг и сексторшън. Секстингът е размяната на съобщения, снимки или клипове със сексуално съдържание между двама партньори. Сексторшън – форма на сексуално изнудване, при което снимки или видео със сексуално съдържание, се използват за насилственото принуждаване на непълнолетни лица да изпълняват сексуални желания.

Каква е статистиката в световен мащаб?

Изследване на Plan International за 2020 г. сред 14 000 момичета и млади жени от 31 страни по света показва, че повече от половината са били тормозени и малтретирани онлайн.

Европа води в тази статистика – 63 % от анкетираните, споделят, че са били жертви онлайн. В презентацията си Найден Рашков споделя, че тормозът обикновено се изразява под формата на обиди, коментари за тялото, заплахи за сексуално насилие.

В резултат на онлайн насилието, всяко 4-то момиче, малтретирано онлайн, се чувства физически несигурно. Това води до заглушаване гласовете на момичетата – те спират да публикуват съдържание в социалните мрежи и да изразяват позицията си.

Кои институции оказват влияние при онлайн тормоз?

Велина Тодорова посочва, че редица са ангажираните институции и организации, които имат много важна роля за превенция и защита от онлайн тормоз.

Наказателният кодекс позволява да се осигури отчасти някаква защита, стига престъплението да може да се установи и докаже. Неправителствените организации са най-активни по темата за насилие на децата.

По думите й, темата за онлайн тормоза не присъства в българското общество. Семействата и родителите не са запознати с опасностите на интернет пространството и не знаят как да реагират. Държавата също трябва да влезе в ролята на помощник, обучител и гарант за защита на децата.

Как да реагираме при онлайн тормоз?

Физическото насилие в реалния свят намира своето отражение в социалните мрежи и необходимостта за дискусия по темата за онлайн тормоза е от изключителна важност. Сред последващите стъпки е превенцията – чрез образование и обучения.

Георги Апостолов дава като успешен пример програмата на Националния център за безопасен интернет „Киберскаути“, където обучават петокласници как да се предпазват в интернет чрез развиване на умения на 21 век. В резултат, учениците обучават свои връстници в класовете, но и успяват да откриват педофилски профили и да пускат сигнали.

Ето защо практиката за използването на холистичен модел за развиване на дигитална медийна грамотност, интегрирани и систематични програми показва, че тези стъпки са възможни и наистина работят.

Освен жертви, децата са активни участници в превенцията и справянето с този проблем, смята г-жа Тодорова. Те трябва да бъдат запознати как да ползват интернет безопасно, а в случай на онлайн тормоз – да съобщават такова насилие чрез различните канали за подаване на сигнал. Има отворена онлайн гореща линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание и поведение в интернет, където всеки може да подава сигнали.

*Национален център за безопасен интернет е създаден 2005 г. Той се координира от неправителствената Фондация “Приложни изследвания и комуникации” в партньорство с Асоциация “Родители” и рекламна агенция ДеКони. Центърът се занимава със сигнали за детска порнография и онлайн тормоз, провеждане на обучения, консултации на деца, учители, родители. 

**Plan International е организация за развитие и хуманитарна дейност, която засилва правата на децата и равенството за момичетата. През 2019 г. развиват дейността си в 77 страни, достигат до 21,6 млн. момичета и 18.9 млн. момчета в света.

NO COMMENTS