Спадът на информираността по темата и липсата на преки контакти с бежанци води до формирането на нагласи, основаващи се на стереотипи и информация от медиите.

На 10-ти ноември, 2020, Върховният комисариат на ООН за бежанците в България и Институтът по философия и социология при Българската академия на науките представиха проучване във връзка с нагласите на българите относно бежанците.

 Има изгубена връзка между българите и бежанците. Поради липсата на преки контакти с бежанците, нагласите на българите се основават главно не на лични впечатления, а на информация, споделяна от медиите. В този смисъл, медиите играят централна роля при формирането на общественото мнение относно бежанците, като заедно с това носят отговорност да предоставят надеждна информация по темата в съответствие с професионалните принципи на журналистиката. казва Нарасима Рао, представител на ВКБООН в България.

Информираността за бежанците е на много ниско ниво и с годините намалява допълнително. През 2020 г. делът на българите, които са напълно неинформирани относно бежанците достига 87,9% в сравнение с 78% през 2019 и 63,7% през 2018 г. През 2020 по-голямата част от българите (90,9%) не поддържат контакт с бежанци, а 76,8% никога не са се срещали с бежанец.

Проучванията показват, че българите не проявяват ксенофобия в отношението си към бежанците. 51,5% описват отношението си към тях като „нито позитивно, нито негативно“. По отношение на интеграцията на бежанците за българите по-важни са социални умения, отколкото антропологични характеристики, като например цвят на кожата или раса. 84% заявяват, че за тях е най-важно бежанците да „приемат местния начин на живот“, 80% казват, че трябва да „имат професионални умения“, а 77% смятат, че трябва „да се самоиздържат“.

Основните страхове спрямо бежанците са: страх от извършване на престъпления, страх от разпространение на културни и религиозни вярвания на бежанците, страх от разпространение на болести. В годината, в която светът живее в условия на пандемия, страхът, че бежанците могат да разпространят болести намалява до най-ниското си ниво за последните две години (32%).

Проучванията отчитат тенденция към по-толерантно отношение спрямо правото на работа на хората, търсещи закрила, и на възможността бежанците да доведат в страната свои близки и роднини. Българите проявяват повече толерантност и готовност за подкрепа спрямо бежанци, отколкото към икономически мигранти. Според проучването през 2020, 62% от българите биха приели хора, които бягат от война и преследване в държавите им на произход.

За проучванията

Проучването на ВКБООН в България, проведено през януари 2020 и проучването на Института по философия и социология при БАН използват еднаква методология. И двете прилагат количествено проучване сред 1000+ респонденти на възраст между 18 и 61 години с различни социално-демографски характеристики, както и качествено проучване – дискусии във фокус групи в различни български градове.

Целта на проучванията е да се изследват нагласите на българското общество към бежанците и съответните влияещи фактори.

За ВКБООН

От създаването си през 1993 г. Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България подпомага и консултира правителството и неправителствени организации, за да гарантира основните права на бежанците, хората, търсещи закрила и лицата без гражданство. ВКБООН работи в партньорство с Български хелзинкски комитет, Български червен кръст, Съвет на жените бежанки в България, Български съвет за бежанци и мигранти в сферата на правната закрила, социалната медиация, психо-социалната подкрепа и интеграцията на бежанците. 

За Института по философия и социология при БАН

Институтът по философия и социология е водеща институция в рамките на БАН в развитието на социологическото и философското знание. Сред основните му дейности са провеждането на фундаментални и приложни, теоретични и емпирични изследвания, чрез реализирането на образователна, експертна и консултантска дейност за нуждите на управлението и обществената практика в съответствие с потребностите на социално-икономическото и културно развитие на страната и с развитието на науката в обществото на знанието.

Източник: ВКБООН, Институт по философия и социология при БАН

NO COMMENTS