3 май – Световен ден на свободата на печата

0
264
UN Photo

Днес отбелязваме Световния ден на свободата на печата. На този ден си спомняме за ключовата роля на независимите медии за провеждането на информиран дебат по социални, политически, икономически, културни и други теми от обществено значение, утвърждаването на демократичните принципи и норми и опазването на върховенството на закона. Той се празнува, за да насърчи основните принципи на свободата на словото, за да защити медиите от нападения срещу тяхната независимост и за да отдаде почит към журналистите, загубили живота си при упражняване на професията.

Защо 3 май е избран за Световен ден на свободата на печата?

Общото събрание на ООН обявява 3 май за Световен ден на свободата на печата през 1993 г. след препоръка, приета на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1991 г. Препоръката, от своя страна, е в отговор на призив от африкански журналисти, които през 1991 г. съставят Декларацията от Уиндхоек за медийния плурализъм и независимост.

На 3 май се присъжда и Световната награда за свобода на печата на ЮНЕСКО “Гилермо Кано“, която е учредена през 1997 г. в памет на колумбийския журналист Гилермо Кано, убит заради критични материали за дейността на наркокартелите в родината му.

Отбелязването на този ден насочва вниманието ни към различните форми на ограничаване на свободата на медиите по света, упражняването на физически и психически натиск върху работещите в тях, задържането и убиването на журналисти, редактори и издатели. Този ден е важен, защото напомня на правителствата, че трябва да защитават свободата на медиите, а на самите журналисти –  основополагащите принципи на професионалната и етична журналистика. Не на последно място, на 3 май почитаме паметта на журналистите, загубили живота си във връзка със своята работа.

В България Световният ден на свободата на печата се отбелязва от 1994 г.

Свободата на словото в България

Черната овца на Европейския съюз” – така от „Репортери без граници” са озаглавили секцията за България в годишния си доклад за свободата на медиите. Страната ни остава на 111-то място за 2020 г., като в доклада са посочени конкретни проблеми  в отношенията между властта, бизнеса и медиите.

Въпреки засиления международен натиск, свободата на медиите в България не се е променила за 2019 г.”, пишат авторите на доклада. Като негативни примери са посочени опитите да бъдат свалени от ефир известни журналисти, сред които Силвия Великова (БНР), Миролюба Бенатова (Нова телевизия) и Генка Шикерова (Нова телевизия). Критикувана е и редакционната политика на БНТ след смяната на ръководството ѝ. Като пример за преплитане на отношения между „медии, политици и олигарси  е даден депутатът Делян Пеевски, „който притежава вестниците („Монитор” и „Телеграф”), но освен това контролира телевизия („Канал 3”), сайтове и голям процент от дистрибуцията на печатни издания”.

На фона на неласкателния международен доклад, случаите на безнаказана физическа саморазправа с родни журналисти продължават. Преди месец главният редактор на вестник „168 часа”, Слави Ангелов бе пребит пред дома си. Водеща версия за престъплението е поръчка за нападение заради работата му като журналист и теми и публикации, по които е работил. Случилото се предизвика вълна от коментари и реакции, както в политическите среди, така и сред журналисти и организации, които осъдиха нападението и предупредиха, че това е предупредителен сигнал към всеки един журналист. Към момента заподозрените извършители са арестувани и са им повдигнати обвинения. Според властите, в случая е замесен и поръчител, който се укрива в чужбина.

Какви са добрите практики на държавите, заели челни места по свобода на словото?

В някои европейски държави обществените медии  се финансират чрез данък за обществени услуги. Тези страни заемат водещите места в годишната класация на „Репортери без граници”. Те биха могли да се приемат като пример за добри практики в журналистиката. Във Великобритания (35 място), общественият оператор Би Би Си се издържа основно от лицензионни такси, събирани от аудиторията. Техният размер се определя от парламента. 

В началото на 2019г.  Норвегия (1 място) обяви, че от 2020г. обществените медии ще се финансират чрез прогресивен данък за обществени услуги, добавен към данъка общ доход на физическите лица, който ще зависи от дохода на всяко физическо лице.

По този начин се защитават медийният плурализъм и свободата на словото. Гражданите си плащат, за да получават качествена информация.

Журналистика без страх или oблага

Тази година ЮНЕСКО ще отбележи 3 май с глобалната кампания „Журналистика без страх или облага“, като в интернет пространството ще се проведе интерактивно безплатно събитие на живо: „Конференция за различен ден 2020”. Освен това от 4 до 6 май  ще има още няколко събития: Диалог на високо равнище за свободата на печата и справяне с дезинформацията в контекста на COVID-19, уеб семинари и онлайн дискусии чрез екипи на Facebook Live, YouTube и Microsoft. На фокус ще бъдат:

  • безопасността на журналистите;
  • независима и професионална журналистика, свободна от политическо и търговско влияние;
  • равенство между половете във всички аспекти на медиите.

Световна конференция за свободата на печата 2020

Организирана ежегодно от 1993 г. насам, Глобалната конференция предоставя възможност на журналисти, представители на гражданското общество, национални власти, академични среди и широката общественост да обсъждат възникващите предизвикателства пред свободата на печата и безопасността на журналистите, както и да работят заедно за намиране на решения. Тази година домакин на събитието е Хага.

ЮНЕСКО и Нидерландия планираха да проведат конференцията през април, но поради пандемията от COVID-19, тя бе отложена за 18-20 октомври 2020 г. По този начин съвместно ще се честват Световният ден на свободата на печата (3 май) и Международният ден за прекратяване  безнаказаността на престъпления срещу журналисти (2 ноември).

„Докато пандемията от COVID-19 се разпространява, тя поражда и втора пандемия –  от дезинформация – от вредни здравни съвети до диви теории за конспирация. Пресата предоставя антидота: проверени, научни, основаващи се на факти новини и анализи“.

Антонио Гутереш, Генерален секретар на ООН

Материала изготви: Мартина Казакова

NO COMMENTS