В периода 6-9 юни 2024 г. се проведе едно от най-големите упражнения за демокрацията в света. Над 400 милиона души в 27-те държави-членки на Европейския съюз имаха право да изберат депутатите в следващия 720-местен Европейски парламент. В някои страни европейските избори бяха комбинирани с различен вид национални избори. Прогнозите за ръст на крайната десница и спад на ляво-либералните партии в голяма степен се оправдаха и бъдещият Европейски парламент ще изглежда малко по-различно от досегашния.
Резултатите в детайли*
Избирателната активност на проведените избори в цяла Европа е средно около 51%, но в някои страни като Белгия тя достигна до почти 90%, а в други държави като България и Хърватия тя бе осезаемо по-ниска, съответно 33% в България и 21% в Хърватия. Ниската избирателна активност на европейските граждани е генерален проблем, защото поставя под въпрос легитимността на избраните представители.
Първа политическа сила в новия Европейски парламент ще бъде дясно-центристката Европейска народна партия (ЕНП), която печели 189 депутатски места. В настоящия мандат тя има 176 места или с 13 по-малко. Втори по големина ще бъде Прогресивният алианс на социалистите и демократите, който ще има 135 евродепутати – с 4 по-малко, отколкото сега. Либералите от “Обнови Европа” успяват да запазят третата си позиция с 79 представители, въпреки че понесоха най-голяма загуба и ще са с 23 места по-малко. Крайнодесните формации на “Европейските консерватори и реформисти” и “Идентичност и демокрация” успяха да увеличат броя на депутатските си банки и ще са на четвърто и пето място със съответно 73 и 58 депутати. Най-малките парламентарни групи ще бъдат “Зелените” и крайнолявата “Група на левицата”, които ще изпратят 53 и 36 души. Броят на независимите членове ще бъде с 17 по-малко от досегашните 62 души. Важно е да се отбележи, че 52 членове на ЕП са новоизбрани, но не са асоциирани към нито едно от европейските семейства. Такива са германската “Алтернатива за Германия” и българските “Възраждане” и “Продължаваме промяната”. Европейската народна партия, Партията на С и Д, и “Обнови Европа” запазват мнозинството си в Парламента. Водещият кандидат на ЕНП, Урсула фон дер Лайен, заяви в нощта на изборите, че още от 10.06 започва разговори с вторите и третите за сформиране на мнозинство.
*Резултатите са прогнозни към 23:30 часа на 12.06.2024 г.
Резултати в отделните европейски държави
Във Франция крайнодясната партия “Национален сбор” на Марин льо Пен нанесе сериозен удар на президента Макрон, след като нейната партия спечели европейските избори във Франция с повече от 30% от гласовете, което повече от двойно от резултата на партията на френския президент. Депутатите от “Национален сбор” са в основата на групата на “Идентичност и демокрация” в ЕП.
В Германия Християн-демократическият съюз и Християн-социалният съюз (ХДС-ХСС) завоюва първото място с точно 30%. Социал-демократическата партия на канцлера Олаф Шолц загуби второто място с малко по-малко от 14% от крайнодясната партия “Алтернатива за Германия”, които събраха 2 процента повече. Това е исторически минимум за лявата формация.
В Италия “Италиански братя” на министър-председателя Джорджа Мелони взе първото място с близо 30%. Мелони е от едно главните действащи лица в Групата на консерваторите и реформистите.
Реакции след изборите
Политическите реакции след евроизборите варират от бурна радост до оставки и насрочване на нови избори.
По време на пресконференция водещият кандидат на ЕНП за поста на председател на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, определи резултатите като победа за ЕНП и добави, че ЕНП “ще построи бастион срещу екстремистите от ляво и от дясно.”
.@vonderleyen_epp: "What citizens want is a Europe that delivers.
⁰Starting tomorrow, I will begin building a broad coalition for a strong Europe.Together with others, we will build a bastion against the extremes on the right and on the left." pic.twitter.com/FSZpyuYKa7
— EPP (@EPP) June 10, 2024
Лидерът на българската партия “Възраждане” сподели, че партията му започва преговори за създаване на ново политическо семейство в ЕП. Според правилника на Парламента са нужни минимум 23 депутати от минимум 8 държави, за да се сформира нова парламентарна група.
Във Франция президентът Еманюел Макрон обяви, че разпуска Националното събрание и свиква парламентарни избори на 30.06 и 07.07. Марин льо Пен приветства това негово решение. На 12.06, вторник, Макрон призова и за обща коалиция срещу “Национален сбор”, която по социологически прогнози ще спечели парламентарните избори във Франция с близо една трета от гласовете.
J’ai dissous ce soir l’Assemblée nationale. Une décision grave, lourde, mais avant tout un acte de confiance en vous, mes chers compatriotes. pic.twitter.com/EFeVCDzrlb
— Emmanuel Macron (@EmmanuelMacron) June 9, 2024
Премиерът на Бавария, Маркус Зьодер, който е представител на ХДС-ХСС, заяви, че единственото логично решение на Олаф Шолц би бил “вот на доверие, оставка и нови избори”.
Белгийският министър-председател, Александър де Кро, също подаде оставка след като и там крайнодесните взеха превес.
Групата на “Италиански братя” се превърна преди и след изборите в търсен партньор, след като се появиха слухове, че биха подкрепили комисия, предложена от ЕНП. Дни преди изборите Марин льо Пен от “Национален сбор” протегна ръка към Джорджа Мелони и предложи обединение на крайнодесните, съобщават от италианския вестник “Кориере дела Сера”. Ако тези две групи се обединят и намерят подкрепа от още нови независими членове, то крайнодесните потенциално могат да станат втора политическа сила в ЕП. Въпреки това такъв сценарий е малко вероятен заради различията им в геополитически аспект.
Какво следва оттук насетне?
Европейските избори са само първата стъпка от редовната смяна на властта в ЕС. Още от деня след изборите, 10.06, европейските партии и политици могат да започнат преговори за формиране на парламентарните групи и потенциалните мнозинства. На 27-28 юни ще се проведе и заседание на Европейския съвет, който ще има задачата да издигне обща кандидатура за поста на председателя на Комисията. Според Договора за Европейски съюз Европейският съвет приема обща номинация с квалифицирано мнозинство, като взема предвид резултатите от европейските избори.
В периода 16-19 юли ще се проведе първото заседание на новия Европарламент. На тази първа парламентарна сесия законодателният орган на ЕС трябва да избере своя нов Председател и има възможност за гласуване на предложението на Европейския съвет за председател на Европейската комисия. Ако през юли не се осъществи изборът на ръководителя на изпълнителната власт на ЕС, то той трябва да се случи през септември. Една седмица по-късно, на 23-25.07, ще се състоят и първите заседания на комисиите на ЕП, на които трябва да се изберат председатели и заместник-председатели на същите комисии.
През септември трябва да започнат и изслушванията на всеки от кандидатите за европейски комисари пред Европарламента. До края на есента Европейският парламент трябва да гласува предложението за структура и състав на Европейската комисия в цялост.
The European elections are over. What happens next?
Check out the provisional timeline and find out more in our article: https://t.co/xii6diNV28 pic.twitter.com/AhQ7ZoFKLu
— European Parliament (@Europarl_EN) June 12, 2024
Резултатите от европейските избори в своята цялост не бяха изненада. Не се потвърдиха очакванията за абсолютно мнозинство на радикалните партии. Статуквото до голяма степен се запази и центристките формации отново ще имат мнозинство в Европейския парламент, така че коренна промяна на настоящите политики не се очаква. Въпреки това крайнодесните партии увеличиха своето представителство в ЕП и е вероятно да се наблюдава завой на центъра вдясно.
Автор: Виктор Златев
