„Целта беше да трансформираме негативната енергия на разрушението в позитивната енергия на съзиданието“, казва украинският дизайнер Станислав Дрокин, който превръща шрапнелите в изящни бижута в своето причудливо и функционално домашно студио в разкъсания от войната Харков.
На 4 април 2025 г. общността на ООН за противоминни действия ще отбележи ежегодния Международен ден за осведоменост за мините и подпомагане на противоминните действия под мотото „Безопасното бъдеще започва тук“. Общността на ООН за противоминна дейност ще обърне внимание на постигнатия през последната година напредък и на предизвикателствата, които остават в страните по света.
„От окопи до дрънкулки“
Днес десетки милиони от тези смъртоносни оръжия остават разпръснати в бившите бойни зони по света, дълго след края на конфликтите.
Лаос и Украйна са сред страните с най-висока концентрация на невзривени боеприпаси в света. Само в Лаос само един процент от приблизително 80-те милиона забранени касетъчни бомби, хвърлени по време на войната във Виетнам преди повече от половин век, са безопасно деактивирани и премахнати.
Според UNMAS, агенцията на ООН, която ръководи операциите по разминиране от Газа до Украйна, невзривени боеприпаси продължават да убиват хора по целия свят, въпреки че историята на противоминните действия показва трудно постигнат напредък.
В Украйна таванското помещение на г-н Дрокин е едновременно неговата работилница и дом, където известният художник и университетски преподавател разказва историята на войната, използвайки фрагменти от шрапнели, донесени му от приятели, колеги, доброволци и военнослужещи след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г. „В самото начало на войната моята творческа работилница се превърна във временен склад за доброволците от Харковската военна болница“, разказва г-н Дрокин.
„Всяко парче разказва история“
В галерия Pen and Brush в модерния нюйоркски квартал Flatiron гривни, изработени от касетъчни бомби, дрънкат по ръцете на Кендал Силвонук, която открива магазина с множество колиета на г-н Доркин, украинският дизайнер и други артикули.
Тя държи тежко дървено блокче, което лаоските занаятчии използват за изработване на гривни, и обяснява процеса. Занаятчиите събират алуминиеви бомбени гилзи от операции по разминиране, разтопяват ги и изливат втечненото вещество в тежки дървени форми. След като се охлади, се изработва гривна.
Кендал Силвонук разказва, че името на компанията „Article 22“ идва от Всеобщата декларация за правата на човека, в чийто член 22 се казва, че „всеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и има право да реализира чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с организацията и ресурсите на всяка държава икономическите, социалните и културните права, необходими за неговото достойнство и свободното развитие на неговата личност“.
Допълнително споделя, че „Article 22“ подкрепя инициативи, които помагат на общностите да възстановят живота си, включително чрез базираната в САЩ фондация „Наследството на войната“, основана от фотожурналиста Джайлс Дюли, който е с тройна ампутация след наранявания, причинени от самоделно взривно устройство в Афганистан през 2011 г., и е първият глобален застъпник на ООН за хората с увреждания в ситуации на конфликт и изграждане на мира.
В началото на 2000 г. в Лаос г-жа Суда от „Article 22“ се среща с майстори, които изработват лъжици от остатъци от касетъчни бомби, и е решена да представи техните умения и история на по-широка публика.
„Това е хуманитарен въпрос, в който обществеността може да се включи, като първо осъзнае, като подкрепи организациите, които работят за разчистване на земята от невзривени бомби, и като подкрепи всяка организация или бизнес, който върши тази работа чрез съзнателна търговия“, каза тя.
За лаоските занаятчии, работещи с „Article 22“, сътрудничеството означава повече приходи и разчистени минни полета, които сега се използват за отглеждане на ориз.
Съчетаване на хаоса с хармонията
Обратно в Харков г-н Дрокин сега скицира нови модели, използвайки скъпоценни цветни камъни и диаманти, за да ги „комбинира с фрагменти, създадени от лудата енергия на експлозията“ за своята нарастваща аудитория.
„Обичам да съчетавам хармония и хаос, да използвам емоциите на цветовете и техните комбинации и да подчертавам образите и формите, създадени от човека и природата“, казва той.
Има ли любимо произведение?
„Това ще бъде последното произведение, което ще създам след войната, когато настъпи дългоочакваният и справедлив мир, хората престанат да умират и замърсената земя на Украйна бъде разчистена от невзривени мини, ракети и снаряди“, казва г-н Дрокин.
По материала работи: Евгения Личева
