Във Фиджи климатичната криза означава, че десетки села скоро може да се окажат под вода. През последните четири години специална правителствена работна група се опитва да измисли как да премести страната и вече има план за спасяване от покачващото се морско равнище. Документът за стандартните оперативни процедури е в последен етап на консултации и скоро ще бъде представен на кабинета на Фиджи за одобрение.
Фиджи, който се намира в южната част на Тихия океан, има повече от 300 острова и население от малко под 1 милион души. Регионът е силно уязвим от въздействието на климатичната криза и редовно е връхлетяван от силни циклони. През 2016 г. циклонът „Уинстън“ удари Фиджи, взе жертви и нанесе големи материални щети. Оттогава Фиджи е засегнат от още шест циклона. Понастоящем 42 фиджийски села са определени за потенциално преместване през следващите пет до десет години, като шест от тях вече са преместени.
„Преместването на село през планинския терен на Фиджи се оказа удивително сложна задача. Това не е просто да изнесеш 30 или 40 къщи в едно село и да ги преместиш по-нагоре. Иска ми се да беше толкова просто.“, казва Сатяндра Прасад, посланик на Фиджи в ООН, пред „Гардиън“ миналата година. Той изброи списък с нещата, които трябва да бъдат преместени заедно с домовете: „училища, здравни центрове, пътища, електричество, вода, инфраструктура, селската църква, както и гробищните паркове. “ Сайед-Кайюм, министър на икономиката на Фиджи, също така подчертава, че поради необходимостта от преместване на толкова много общности от крайбрежните райони, картата на Фиджи може да изглежда съвсем различно след 50 години.
Първото успешно преместено село
Вунидоголоа – селище на втория по големина остров в страната, е първото място, което е преместено заради климатичната криза. Дискусиите за преместване на Вунидоголоа започват сериозно около 2004 г. Минава по-голямата част от десетилетието, преди новото място, разположено на около километър по-навътре в сушата, да бъде готово за хората.
На мястото на старото село могат да се видят стърчащи от пясъка бетонни блокове, както и останките от морска стена на три-четири метра от брега. Напускането било болезнено за хората, а особено болезнено било да се оставят починалите си близки. „Когато се преместихме онзи ден, беше като да се преместим като чужденци в чужда земя.“, казва Сайлоси Рамату, бивш кмет на селото.
Въпреки наложителното преместване и всички усилия и финансиране от страна на правителството на Фиджи, на новото място се появяват нови проблеми, несъществували досега. То позволява на жителите на селото лесен достъп до по-големите градове за здравни грижи и училище, но лесното пътуване означава и появата на алкохол, оплакванията от шум и противообществените прояви. Разположението навътре в сушата затруднява риболова, ключова заетост, която осигурява важна част от храната на селяните.
Въпреки това в по-голямата си част това е успешна история, пример за добре извършено преместване. Повечето хора са съгласни, че ползите от преместването са повече от недостатъците. Те казват: „Преди се страхувахме за живота си заради циклоните, заливането на селото от вълните. Сега се чувстваме по-сигурни тук“.
Селото, за което няма място
Селото Набавату е построено на хълм на остров Вануа Леву, с изглед към река Дрекети и никога не е изпитвало бавното покачване на морското равнище. Но през януари 2021 г., то е засегнато от циклона Ана и става сцена на разруха. Кметството на Набавату е напълно разрушено. Хълмът се превръща в кал, а земята под къщите, пътищата и сградите се свлича. Когато дошъл екип от правителствени геодезисти, те казали на селяните, че земята е твърде нестабилна, за да останат там и трябвало да напуснат завинаги.
Близо година и половина след като им е казано да напуснат старото място, селото и правителството са постигнали споразумение за пет хектара държавна земя. На мястото, където ще бъде новото село, в земята е забит ръчно изрисуван знак: „Преместването на Набавату е спонсорирано от правителството на Фиджи. Проект, свързан с изменението на климата.“
Предвидени са около 18 месеца за сечта на дървения материал, необходим за къщите, но до края на октомври 2022 г. тя все още не е започнала. И въпреки че земята е осигурена, към момента на писане на статията, Набавату не е близо до това да има ново село, в което да се премести. Хората продължават да живеят в палатки за бедстващи, като делят 6 общи тоалетни. Жителите имат достъп единствено до малки слънчеви батерии, които им осигуряват известно количество енергия. За да продължат да четат или да учат след падането на нощта, децата използват фенерчета, ако имат такива.
„Опитът на Тукураки“: как нещата могат да се объркат
Според разбиранията и културата на коренното население, земята във Фиджи не може да се купува или продава. Въпреки това, един клан може да постигне споразумение с друг, за да му позволи да използва част от земята за ново селище и в тези споразумения не се включват пари.
Но въпросът за земята е сериозен и липсата на финансово споразумение понякога може да усложни нещата. През 2017 г. Тукураки, село във високите части на главния остров Вити Леву, се премества в земята на съседен клан след поредица от бедствия. Тогава възниква напрежение между преместените хора от село Тукураки и членовете на клана, на чиято земя живеят сега. Постоянните жители на земята били недоволни, когато разбрали, че къщите, построени за новото село – с кухни, тоалетни и бани – са по-добри от техните и че партньорите по развитието са построили рибарник, птичарник и пчелни кошери, за да могат жителите на Тукураки да получават доходи в новото си село. „Предполагам, че това се дължи на човешката природа. Дал си тази земя и изведнъж виждаш как новата общност процъфтява, разцъфтява“, обяснява служител на неправителствена организация.
Двете групи са в процес на разрешаване на проблемите и просто се нуждаят от време и пространство, за да го направят. Взимайки пример от „опита на Тукураки“, създателите на стандартните оперативни процедури по преместването за пореден път изменят документа, за да се справят с бъдещи подобни проблеми.
Проблемът с намирането на финансиране
След като проблемът със земята е разрешен, остава въпросът как да се плати за преместването. Нуждата от финансиране нараства, а процесът е скъп. Нито правителството на Фиджи, нито селата, които ще бъдат преместени, разполагат със средства, за да платят сметката, а международното финансиране е ограничено.
Правителството е иновативно в опитите си да намери средства за преместване. През 2019 г. то обяви, че е създало първия в света доверителен фонд за преместване на хора, разселени поради изменението на климата. Но в речта си, с която обяви старта на инициативата пред Общото събрание на ООН през 2019 г., министър-председателят призна, че „това не е достатъчно“ и че Фиджи ще се нуждае от вноски от международни партньори, за да може доверителният фонд за преместване да работи. През февруари 2020 г. Нова първа направи пряко дарение в доверителния фонд, като внесе 2 млн. новозеландски долара.
Някои напускат, а други остават
Преместването се оказва трудно за хората от Тихия океан, защото голяма част се чувстват дълбоко свързани със земята. За тях отдалечаването е като отказване от отговорност и предателство срещу наследеното от прадедите им. За много хора от крайбрежието местата за погребение остават най-голямата пречка за преместването. Селяните са изправени пред избора или да оставят костите на предците си, или да ги ексхумират и да ги отнесат на новото място. И двата избора са дълбоко травмиращи.
Малкото селище Тогору, не е включено в списъка на 42-те планирани за преместване села. Там гробището вече е под водата, което е най-яркият символ на претърпените загуби. Лавения Макгун, местна жителка, която е на 70 години, иска да остане в селото до смъртта си. „Тъжно е да видиш гробището в този вид, но съм твърде стара, за да започвам всичко отначало“, казва Макгун. След като си отиде, тя не вижда бъдеще за Тогору. И въпреки че правителството неколкократно е повдигало въпроса за преместване пред общността, жителите подчертават, че не желаят да се местят.
Превод: Габриела Никова
