Палеонтолози от денвърския природо-научен музей съобщиха за откритието си през януари на кост на динозавър. Фразата „не оставяй камък върху камък“ придобива нов смисъл, тъй като фосилът е бил скрит точно под носа им – под паркинга на музея.
Откритието става по време на сондиране за изследване на скалните пластове под мястото. Екипът е планирал да извади проба от земно ядро – дълго цилиндрично парче скала или седимент и се е натъкнал на частична вкаменелост. Само две подобни находки са открити в проби на сондаж в света.
С диаметър около 6,4 см – ширината на изваденото скално ядро – дисковидният образец е прешлен на растителнояден динозавър, който е обитавал региона преди повече от 67 милиона години. Това е най-старият и най-дълбоко откритият фосил в района, на около 230 метра дълбочина.
„Вкаменелостите не са достатъчно, за да се определи видът им, но тази рядка находка помага да се попълни картината на екосистемата през периода Креда в района на днешния Денвър“, казва д-р Джеймс Хагадорн, куратор по геология в музея. Учените са успели да стеснят кръга на вкаменелостта до растителноядна група двукраки динозаври, известни като орнитоподи, и това е първият орнитопод, намерен в границите на Денвър.
Рядка находка влиза в музея, останалото – под паркинга
Неочакваното попълнение вече е изложено в Музея за природа и наука в Денвър, чиято колекция съдържа около 115 000 вкаменелости на динозаври, растения и бозайници. Тъй като в света има само два други случая на кости на динозаври, открити в ядрена проба, Хагадорн заяви, че смята, че новооткритият прешлен е първият, който се излага на показ.
По-голяма част от вкаменелостта на орнитопода остава под земята, но няма планове за разкопаване на дълбоко заровения образец. „За съжаление не можем да разкопаем целия ни паркинг. Паркингът е наистина важен в музея и във всички културни центрове“, каза Хагадорн. „Но бонусът тук е, че сега хората могат да паркират точно върху динозавър“.
Сондаж върна учените милиони години назад
Първоначалната цел на проекта за сондиране е да се проучи дали музеят може да премине от природен газ към геотермална енергийна система. Изследователите споделят, че разполагат с около 1000 фута извлечена скална сърцевина, която трябва да се анализират. Тя може да съдържа вкаменелости, минерали или други структури, които не са били видими от външната страна на сърцевината.
Хагадорн пред CNN споделя, че това е като изстрел в десетката – невероятен шанс. Въпреки че фосилът е малък, той разширява разбирането ни за динозаврите, обитавали Денвърския басейн в края на Кредния период. „Като да добавиш нов герой в диорама“, добавя той.
Миналото никога не изчезва – то чака да бъде открито
Палеонтологът д-р Пол Олсен от Колумбийския университет „Артър Д. Сторк“ споделя, че динозавърските кости не са чак толкова редки. Професорът отбелязва, че сондирането обикновено следва откритията и дава на учените „по-добър поглед върху слоевете в скалата и каква е била средата преди милиони години“.
Според Хагадорн Колорадо е особено благоприятен район за открития от Кредния период – там скалите от мезозоя лежат близо до повърхността и са слабо нарушени от геоложки процеси – вулкани или разломи.
Подземни архиви на Земята: един прешлен разказва за цяла епоха
Откритието на фосила подтиква палеонтолозите да използват наличните сателитни и геоложки данни за прецизно датиране на всички други открити преди това вкаменелости от района, включително останки от тиранозавър рекс, трицератопс и торозавър. До момента фосилът на орнитопода се свързваше само с късната Креда, но новите анализи, публикувани в Rocky Mountain Geology, позволяват по-точна хронология.
„Никой досега не беше датирал тези находки така точно“, казва геологът Хагадорн, посочвайки използването на ГИС (географски информационни системи), геоложки карти и данни от сателити. Макар повечето вкаменелости да идват от селски райони, тази находка показва, че и градската среда пази фосилни тайни.
Според колумбийският професор новите методи разкриват не само възрастта на останките, но и дават контекст за глобални промени като климатични събития и масови измирания: „Така че всичко това ни дава контекст за разбиране и нещо като библиотека на реалността, с която да сравняваме теориите си.“
Работил по публикацията: Любослава Петрова
