Когато става дума за културно наследство, могат да се забележат странни връзки между региони, които нямат нищо общо в съвремието и са в различни краища на континента, но могат да се открият някои връзки и подобия в тяхната култура и традиции.
България и Галисия
Галисия се намира чак в „дивия“ северозапад на Иберийския полуостров. Тя има собствена култура, език, музика и традиции. Често се изтъква, че галисийците „имат нещо келтско“ и са прави. Легендите за вещици, как възприемат смъртта, както и мистичната връзка с океана, допринасят за уникалния характер на този кът в Испания. Въпреки географската отдалеченост, Галисия не е толкова различна от България. Аграрният характер, мистичната музика, приликата в храната и дори домашната дестилирана алкохолна напитка „Орухо“ са все общи белези, които ни изкушават да зададем въпроса как е възможно да имаме толкова общо с област чак на другия край на Европа.
Какво е културното наследство?
Културното наследство е съвкупността от традиции, културни ценности и история. Тяхното съхранение е от изключителна важност за поддържането на идентичността на една държава. Това е духът, който се предава от поколение на поколение. Културното наследство може да бъде нематериално и материално.
Въпреки, че в Световната листа за културно наследство България е вписана със само 7 недвижими имота, според „Стратегията за развитие на българската култура 2019-2029 г.“, у нас има над 40 хиляди недвижими имота, определени като културно наследство. За включване в листата на световното наследство на ЮНЕСКО даден обект трябва да покрие специфични изисквания. Разбира се, броят регистрации не означава колко добра стопанка е една държава на културното си наследство. Тъй като в България се намират хиляди недвижими имоти културно наследство, Министерството на културата трябва да създаде сериозен и отговорен план как ще пази и развива културата.
Проблемът с българската стратегия
През 2019 г. в портала за обществено обсъждане се публикува проект на план-стратегия от около сто страници за следващото десетилетие.
Документът не взема под внимание икономическото и финансово състояние на държавата за зададения 10-годишен период, а единствено представя най-важните точки, по които ще работи. В момента България не притежава най-стабилната икономика и политика, което прави срока от 10 години твърде широкообхватен. Концентрирането върху по-малки периоди оптимизира ефективността на дадена дейност. Въпреки публичността на документа, липсва обществено обсъждане – в сайта на Министерството на културата на Република България дори не фигурира раздел за българската стратегия, а в българския дигитален портал за обществено обсъждане на Министерски съвет, план-стратегията от 2019 г. е коментирана от точно четирима души. Явно съществуването на портала за обществени обсъждания не е достатъчно, липсва разпространение на информация за него и популяризирането му. Впоследствие самият план не е официално приет.
От друга страна, политическата спирала на непрекъснато сменяне на правителство от последните 2 години е предпоставка за още по-големи неясноти – дали изобщо ще се създаде стратегия? Например, през 2021 г. отново се поставя въпроса за изготвянето на нова стратегия, но до такава не се стига. Това показва, че липсва правителствена приемственост и всяко ново правителство започва от нулата. Това означава, че всяко правителство няма възможност да се запознае с грешките и пропуските на предишното, така че да не се случват отново същите (или по-лоши) грешки. От друга страна, липсва инициативност – комично е да се коментира от всяко следващо правителство очевидната нужда от стратегия. Тя все пак трябва да се създаде.
Стратегията на Галисия
За разлика от Република България, в автономна област Галисия, от една година се прилага новата официална стратегия за развитието на културата и културното наследство.
Първо, фактът, че Галисия има функционираща стратегия е достатъчно красноречив за тяхното предимство пред многовековна държава. Стратегията е приоритизирана в 10 основни точки за културата на областта:
- Галисийският език като ключов инструмент на галисийската културна идентичност;
- Стимулиране на културна продукция (професионална и любителска) и нейното разпространение;
- Улесняване на достъпа до култура (разширяване на аудиторията, социално приобщаване) и насърчаване на участието на обществото в нейното финансиране;
- Насърчаване на институционалното сътрудничество и доброто управление на културата (регионална, местна и провинциална администрация; нови синергии между образованието и културата);
- Консолидиране на творческата индустриална структура;
- Насърчаването на опазването и разпространението на културното наследство на Галисия като жив и достъпен ресурс;
- Напредък във външната проекция и интернационализацията на културната продукция на Галисия (позициониране на марката „Култура на Галисия“);
- Насърчаване на позиционирането на галисийската култура в рамките на цифровото общество;
- Подкрепа за културните иновации и трансверсалността на творчеството в производствените сектори; сътрудничество между публичните и частните институции в областта на културата;
- Продължаване на проекта „Галисийски град на културата“ като партньор на предприемачество, технологии и програмиране на галисийска култура.
Другият важен момент е, че Галисия включва в стратегията си участието на гражданите. През 2019 г. се формира „ACERCA” – стратегия за гражданско участие, насочена към организации и културни дейци, които са свързани със защитата и разпространението на културното наследство на своите общности. Освен това, информацията за културната дейност е изложена по подреден начин в интернет, чрез специално обособени сайтове, актуални кампании и добре разпространени дейности. Качествено поднесената информация в дигиталния свят достига по-лесно до всички.
Какво можем да научим от Галисия
Галисия е страна на богато културно наследство. Тя е наясно със своите история, език и обичаи. Галисийците живеят с ясното съзнание колко голяма важност има културата за обществото им – без нея не биха били това, което са. Българската култура и история не отстъпва в нито едно отношение на Галисия и неслучайно бе даден пример с този регион на Испания – той също страда по много политически и икономически проблеми. Преди всичко, урокът, който може да ни даде Галисия, е сериозността и готовността, с която подхождат към културата. За тях тя е висша ценност и активното включване на гражданите отразява този факт – от всички гореизброени точки, това е нещото, което в България трябва да се наблегне най-много. Трябва да се даде възможност на гражданите да изкажат мнението си не само на хартия, но и с качествени информационни кампании, дискусионни панели, обществени обсъждания и социални събития.
Автор: Десислава Петкова