Гласът на младите може да се окаже ключов в провеждането на парламентарните избори в Съединените щати. Мобилизирането на този електорат за утрешния изборен ден би било от полза на Демократическата партия и на президента Джо Байдън.Родените между средата на 90-те години на ХХ век и началото на ХХI век, т.нар. поколение Z, са имали висока избирателна активност през 2018 и 2020 г.
Въпреки умората от двупартийността и политическата поляризация, има ново поколение, което е загрижено за състоянието на демокрацията в САЩ и смята, че не може да остане извън политическия процес.
Загриженост за демокрацията в Съединените щати
Традиционно по-малко от половината от младите американци са склонни да гласуват. Причините са различни: недоволство от системата като цяло и от политиците в частност, умора от двупартийната система или просто пасивност. Тази тенденция обаче се промени през последните два избора.
По време на парламентарните избори през 2018 г. избирателната активност се е увеличила във всички възрастови групи, но най-вече във възрастовата група 18-24 години, където е достигнала 33%, според Бюрото за преброяване на населението. Президентските избори през 2020 г. отново бяха рекордни и бяха изборите с най-висока избирателна активност през този век. Петдесет и пет процента от избирателите на възраст 18-24 години са гласували.
Какво ще се случи на 8-ми ноември? Национално проучване, проведено от Харвардския университет, показва, че 40% от хората на възраст 18-29 години са решили да гласуват. Мнозинството (57%) са склонни да гласуват за демократите.
„Младите американци се намират в епоха, в която все повече се включват в политиката. Те осъзнават, че това, което се случва в политиката, е от решаващо значение за живота им“, казва пред RTVE.es 20-годишният Алън Джан, студент по биология в Харвард, който участва в социологическата обсерватория, изготвила проучването.
Джан смята, че 2018 г. е била „повратната точка“ за младите хора. „Имаше няколко стрелби и това, в съчетание с администрацията на Тръмп и много проблеми, които се случваха по същото време, накара младите хора да се включат.“
Проучването на Харвард показва, че тази година основните проблеми, които вълнуват младите хора, са инфлацията (проблем номер едно за 29% от анкетираните), защитата на демокрацията (16%), абортите (16%), изменението на климата (14%) и контролът върху оръжията (9%).
По втория въпрос трябва да се отбележи, че 43% от анкетираните смятат, че американската демокрация „има проблеми“, а 15% я смятат за „неуспешна“. Повече от 7 от 10 души смятат, че правата на другите хора са обект на посегателства, а 59% – че собствените им права са под въпрос. 53% смятат, че страната не е на прав път.
Клаудия Йоли Ферла току-що е навършила 30 години и е един от лидерите на Move Texas – организация от активисти, които се опитват да насърчат други млади хора да се включат и да се регистрират за гласуване в щата. Младите хора се мобилизират, за да защитят своите свободи – каза тя пред RTVE.es, – които включват свободата да решат кога и дали искат да създадат семейство, свободата да гласуват и да определят собственото си бъдеще, както и свободата да дишат чист въздух, да пият чиста вода и да оставят по-добра околна среда за нашите деца. Това са въпросите, които карат младите хора да отидат до урните, особено на толкова важни избори като тези.
„На младите хора им е писнало от сегашната система, която не само не защитава свободите им, но е и враждебна към тях“, добавя Ферла. „Младите хора използват силата си, за да я обърнат и да изградят система, която отговаря на техните нужди и защитава свободите им, а първата стъпка в тази посока е гласуването.“
Хосе Антонио Гурпеги, директор на Института „Франклин“ към Университета на Алкала де Енарес, се съмнява, че нивата на участие от 2020 г. ще се повторят. „Това беше мобилизация срещу Тръмп и въпреки факта, че мнозинството от републиканските кандидати са за Тръмп, не съм сигурен, че това ще се случи“, обясни той пред RTVE.es.
Гурпеги смята, че трябва да изчакаме данните за избирателната активност, за да говорим за тенденция на по-голямо участие на младите хора. Освен това той изтъква, че Байдън няма достатъчно тежест, за да мобилизира младежкия вот, но ако успее да го направи, това ще бъде „тласъкът“, от който се нуждае на тези избори.
Президентът се опитва да се хареса на тези гласоподаватели, като опрощава дълговете по университетските заеми, които мнозина трябва да сключат, за да могат да плащат за обучението си. Но въпреки това цитираното по-горе проучване на Харвард показва, че одобрението на Байдън сред младите хора е спаднало от 41% през пролетта до 39%.
Недоверие към политиците и „разделение между поколенията“
Проучванията на общественото мнение показват, че младите хора са уморени от цялостната политическа сцена и особено от двете основни партии: демократите и републиканците.
Pew Research показва, че 48% от хората на възраст 18-29 години желаят да има повече политически партии, от които да избират.
„Младите хора смятат, че партиите се грижат повече за елита, влиятелните и богатите – казва Алън Джан, – те смятат, че политиците във Вашингтон ги пренебрегват и се грижат само за собственото си овластяване. Бих казал, че те не искат непременно различна партия, а различен вид политик.“
Майк Онгстад ръководи връзките с медиите на партията „Напред“ – нова политическа формация, създадена от бившия кандидат на Демократическата партия Андрю Янг, която се опитва да разбие монопола на двете големи партии. „Хората на моята възраст, аз съм почти на 40 години, са родени в система, която изглежда работеща и която те засмуква“, казва той пред RTVE.es. „Но по-младите хора растат в свят, в който системата не работи.“
Онгстад споменава въпроси като изменението на климата и контрола върху оръжията, по които основните партии са на противоположни позиции. „Смятам, че в тази страна има много проблеми, които засягат младите хора, и вместо да бъдат взети насериозно, те се използват като топка, хвърлят се един на друг с намерението да напреднат малко повече, да получат малко повече власт, и никой не прави нищо по въпроса.“
Онгстад казва, че предложенията на партията „Напред“, като например реформиране на избирателната система, и обещанието ѝ да се ръководи „от принципи, а не от твърда идеология“, се приемат добре от младите избиратели.
За Клаудия Йоли Ферла проблемът не е в партиите, а в пропастта между поколенията. „Младите хора са уморени от политическия процес, който не ги взема насериозно, не решава проблемите и не отразява нашите ценности. Нашето поколение е уморено от система, която не реагира“, настоява тя.
Младите хора излизат по улиците в САЩ
Гласуването не е единствената възможност за участие в политическия живот. Провеждат се улични протести, демонстрации, гражданска активност, кампании в медиите и социалните мрежи. През последните години движения като #BlackLivesMatter или #MeToo навлязоха сред младите хора.
Джан посочва 2018 г. и като годината, в която младежкият активизъм се е пробудил. Младите хора, които гласуват, са по-склонни да участват в протест или демонстрация“, обяснява той, „защото хората, които обръщат повече внимание на политиката, са по-склонни да участват в такива дейности.
Има много млади хора, които желаят да се организират, да работят като доброволци и да се присъединят към организации като Move Texas“, казва Клаудия Йоли Ферла. – Има много организации като нашата, които се занимават с организирането на младите хора и с включването им в политическия процес, без значение за кого гласуват“, казва Клаудия Йоли Ферла.
Превод: Десислава Петкова
Източник: RTVE.es
