Новите технологии оказват все по-дълбоко влияние върху формирането на геополитическите баланси. Техният напредък и приложение оказват значително влияние върху глобалната икономика, националната сигурност и международните отношения. Важна роля в геополитическите баланси имат изкуственият интелект (ИИ), криптографията и ядрените технологии. Използвайки тези технологии, някои държави биха имали предимство, а други биха останали в неравностойно положение.
Въздействие на изкуствения интелект (ИИ) в геополитиката
Изкуственият интелект представлява една от най-революционните технологии на нашето време, която има потенциала да трансформира множество сектори, включително икономика, здравеопазване, отбрана и национална сигурност. ИИ може да автоматизира рутинни задачи, да подобри аналитичните способности на държавите и да предостави нови възможности за стратегическо планиране и управление. Също може да подобрява мерките за киберсигурност, защитавайки националната инфраструктура от кибератаки.
САЩ и Китай са лидерите в развитието на ИИ. САЩ, със своите технологични гиганти като Google, Microsoft и IBM, активно разработват и внедряват ИИ в различни сектори, от здравеопазването до военните приложения. Китай, от своя страна, също инвестира значителни ресурси в ИИ, като цели да стане водеща глобална сила в тази област до 2030 г. Китайски компании като Baidu, Alibaba и Tencent играят ключова роля в развитието на изкуствения интелект.
Държави, които не инвестират в изкуствения интелект, не могат да просперират с него. Като пример развиващите се страни Индия и Бразилия също имат потенциал за разработване на ИИ, но срещат значителни предизвикателства по отношение на инфраструктурата и инвестициите. Те могат да се възползват от международни организации като Програма на ООН за развитие (ПРООН), за да подобрят своите ИИ капацитети и да намалят разликата с водещите държави.
Изкуственият интелект навлезе и в английските изборни бюлетини като кандидат. ИИ представителят имаше за цел да предостави на гражданите неговите политически виждания и после да чуе гражданските желания, както и да отговори на техни въпроси.
ИИ в геополитиката ще продължи да се развива, формиран от технологичния напредък и регулаторните реакции. Усъвършенстването на алгоритмите за машинно обучение и увеличаването на изчислителната мощ ще доведат до по-сложни и способни ИИ системи. Правителствата ще увеличат инвестициите си в ИИ изследвания и развитие, за да подкрепят иновациите и да стимулират икономическия растеж.
Криптография, киберсигурност и кибервойна
Криптографията е от съществено значение за сигурността на комуникациите и защитата на данни чрез шифроване. С нарастващата зависимост от цифрови технологии и интернет, киберсигурността се превърна в ключов фактор за националната сигурност, поверителността, баланса между правителствата и гражданите и международните отношения. Кибератаки могат да парализират критична инфраструктура, да нарушат икономически дейности и да нарушат доверието в правителствата. Кибервойната също е важен аспект на съвременната геополитика. Тя е нова форма на конфликти и атаки.
Страните с напреднали кибер капацитети като САЩ, Китай и Русия са в постоянна надпревара за създаване на нови средства за защита и нападение. Съединените щати притежават мощни агенции като NSA (National Security Agency)и компании като Symantec и Palo Alto Networks, които работят върху напреднали кибер технологии. Кибероперацията Stuxnet (компютърен вирус), който е съвместен проект на САЩ и Израел, прeз 2010г. насочен към ядрените съоръжения на Иран. Stuxnet е унищожил множество центрофуги в иранското съоръжение за обогатяване на уран в Натанц, като ги е накарал да се изгорят. С течение на времето други групи модифицираха вируса, за да се насочат към пречиствателни станции, електроцентрали и газопроводи. Всеки, който наблюдава оборудването, не би имал индикация за проблем, докато оборудването не започне да се самоунищожава. Израел е известен със своята иновационна екосистема и силни киберспособности, като много стартиращи компании и изследователски центрове се специализират в киберсигурността, а Русия e обвинявана, че активно използва кибератаки за влияние върху избори и политически процеси в други страни. Китай, от своя страна, извършва операции за кибершпионаж и кражба на интелектуална собственост.
Държави като Нигерия, Пакистан, Алжир и Венецуела, които са уязвими на кибератаки поради слабата си инфраструктура и недостатъчните инвестиции в киберсигурност, няма да могат да се справят с евентуални кибератаки. На теория, за да укрепят киберспособностите си и да защитят своята инфраструктура, трябва да разчитат на различни видове международна подкрепа спрямо политическите си нагласи, но това не е в интерес на водещите държави, защото те се надпреварват в разработването и подобряването на технологиите си. Те предпочитат да ограничат конкуренцията, като осигуряват помощ, която е или недостатъчна, или в интерес на техните собствени стратегически цели, вместо да подпомага значително развитието на зависимите държави.
Ядрени технологии
Ядрените технологии са съществено важни за енергетиката, медицината и националната сигурност. Те могат да предоставят чиста енергия, да лекуват болести и да осигурят отбранителни способности.
Притежаването на ядрени оръжия служи като възпиращ фактор срещу военна агресия от други ядрено въоръжени държави, влияейки върху глобалната властова динамика и отбранителни стратегии. Също така ядрената енергия предоставя стабилен и значителен източник на енергия, намалявайки зависимостта от изкопаеми горива и повишавайки енергийната сигурност. Ядрената енергия е и от полза за намаляването на въглеродните емисии. Така тя допринася за смекчаване на климатичните промени и влияе върху екологичните политики.
САЩ, Русия, и Франция са водещи в областта на ядрените технологии. САЩ и Русия разполагат с мощни ядрени арсенали и напреднали ядрени технологии за граждански и военни цели. Русия притежава значителен арсенал от ядрени оръжия и ядрената технология която изнася в други държави, разширява геополитическото ú влияние. Към днешна дата Росатом , строи ядрени електрически централи (АЕЦ) в Индия, Бангладеш, Турция, Египет и Унгария. Участието на Русия в строежа и експлоатацията на атомни електроцентрали увеличава нейното геополитическо влияние в регионите, където тези централи са разположени. Тези държави могат да развият по-близки отношения с Русия поради зависимостта си от руските технологии, доставки на гориво и експертиза. Моделът „строеж-собственост-експлоатация“ („Build-Own-Operate“ или BOO е форма на публично-частно партньорство, при което частна компания или консорциум се ангажира да проектира, финансира, построи, притежава и управлява даден проект или инфраструктурен обект. В този модел частният инвеститор поема всички рискове и отговорности, свързани с изграждането и експлоатацията на проекта, като в замяна получава правото да притежава и управлява обекта за определен период от време или до пълното възвръщане на инвестицията си чрез генерирани приходи.), който се среща в Турция, позволява на Русия да упражнява дългосрочен икономически контрол върху енергийните сектори на тези страни. Това може да се превърне в средство за влияние при политически и икономически преговори. Развитието на ядрената енергия също така повдига въпроси относно екологичната безопасност, управлението на отпадъците и потенциални ядрени аварии. Приемащите държави ще трябва да инвестират в безопасността и регулаторните рамки, често с помощта на Русия. Активната роля на Русия на световния ядрен пазар може да провокира конкуренция с други износители на ядрени технологии, като Съединените щати и Франция. Това може да доведе до промени в съюзите и икономическите партньорства. Държавите, които работят с Русия, могат да се сблъскат с политически рискове, особено ако международните санкции срещу Русия се разширят поради геополитически напрежения, като например тези свързани с Украйна. Това може да усложни финансирането, строежа и експлоатацията на атомните електроцентрали.
Франция е един от водещите производители на ядрена енергия и износители на ядрени технологии. Тя произвежда около 70% от електричеството си от ядрени централи, което е най-високият дял в света. Франция активно работи върху нови ядрени технологии и иновации, включително в областта на напредналите реактори и безопасността на ядрената енергия. Също така играе роля в международни организации, като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) заедно със САЩ, Русия, Китай, Великобритания. Основната цел на МААЕ е насърчаването на мирното използване на ядрената енергия и предотвратяването на нейното използване за военни цели в световен мащаб.
Праговите държави като Германия, Япония, Южна Африка и Аржентина притежават значителна оръжейна и ядрена индустрия, при взимане на политическо решение ще могат да създадат ядрено оръжие или атомна бомба в срок вариращ от няколко месеца до няколко години, в зависимост от субсидиите на проекта и техническите възможности на страната. Германия има една от най-усъвършенстваните ядрени индустрии в света, способна да произвежда реактори, прецизно оборудване и материали за военна ядрена програма. Германия има центрове за обработка и създаване на ядрено гориво, поддържа 19 ядрени реактора за граждански цели и разполага с голямо количество складиран плутоний. По време на Студената война са имали на територията си съответно съветски и американски ядрени бойни глави. Много от оръжията все още са разположени в Западна Германия. След 1998 година страната предприема стъпки за съкращаване на ядрените мощности и обявява, че никога няма да разработва ядрени оръжия. Япония е трета в света по производство на ядрена енергия след САЩ и Франция. Страната планира 40% от електроенергията за вътрешно ползване да се генерира от ядрени реактори до 2010 година. В резултат на масивното производство на ядрена електроенергия в страната се отделят големи количества плутоний. През 2000 година Япония е разполагала с близо 5 тона плутоний. Съществуват и множество заводи за обогатяване на уран чрез центрофуги. Според специалисти Япония има технологиите, материалите и средствата да произведе ядрено оръжие за няколко месеца. През Втората световна война японците са имали таен проект за атомна бомба, който е бил прекратен след атомните бомбардировки. Южна Африка и Аржентина са добре развити в ядрения сектор. Южна Африка разполага с добре изградена ядрена инфраструктура, включително функциониращата АЕЦ „Кооберг“, която осигурява значителна част от електричеството на страната. Тя също така има развита научна база и образователни програми в ядрена енергия, което допринася за наличието на квалифицирани специалисти и активна изследователска дейност. Южна Африка е получавала международна помощ в областта на ядрената енергия, включително от МААЕ и международни партньори, които предоставят техническа помощ и обучение. Аржентина, от своя страна, експлоатира две основни ядрени електрически централи и разработва собствени технологии за ядрени реактори, с планове за разширение на ядрената си програма. Страната е активна в международни партньорства и научни изследвания в ядрената област, включително чрез значими изследователски центрове като Instituto Balseiro. Аржентина е получавала помощ от международни организации и страни-партньори за развитие на ядрената си програма. Например, страната има сътрудничество с Франция и САЩ, което включва споделяне на технологии и обучение. Държави като Северна Корея и Иран са изправени пред международни санкции поради техните програми за ядрени оръжия, влияещи на тяхната политическа и икономическа стабилност.
Карта показваща „ядрения чадър“ на НАТО и страни с реактори.
Изкуственият интелект, криптографията и ядрените технологии, значително променят геополитическите баланси. Те дават предимство на държавите, които инвестират и развиват тези технологии като САЩ и Китай в областта на ИИ, или Русия и Франция в ядрените технологии. Същевременно развиващите се страни и тези с по-слаба инфраструктура срещат предизвикателства и разчитат на международна подкрепа, за да не изостанат. Нужно е глобално сътрудничество и регулиране, за да се осигури баланс между иновациите и социалната отговорност.
Автор: Ванеса Сапунджиева
