През април се навършиха 30 г. от геноцида в Руанда. За период от
4 месеца две екстремистки групи от племето хуту отнемат живота на 800
хил. души от племето тутси и умерени хуту и довеждат до изселването на
над 2 млн. души. Геноцидът спира едва когато контролираното от тутсите
движение в изгнание Руандийски патриотичен фронт (воден от Пол
Кагаме) сваля правителството на хуту и завзема властта.
Стотици хиляди хуту “геноцидери“ намират убежище в ДРК, което
създава напрежение между Руанда и ДРК и повлиява на отношението на
двете държави в следващите десетилетия. До подписването на Плана за
сигурност и сътрудничество през 2013 г. в региона на ДРК-Руанда се
водят непрестанни военни конфликти.
24 февруари 2013 г. е датата, на която държавите от региона на
Великите африкански езера подписват План за мир, сигурност и
сътрудничество за ДРК. С него те се ангажират да сложат край на
насилието и нестабилността, които измъчват източната част на ДРК и
региона. Планът поставя основи за траен мир и мирно съвместно
съществуване между държавите в района.
Планът работи успешно през първите няколко години, докато
регионът не се изправя пред нова криза през 2021 г. – предизвикана от
групировката “Movement du 23 Mars“ (М23).
Движението М23, също известно като Конголезка революционна
армия, е военна групировка от конголски бунтовници, сформирана от
етнически тутси. Движението действа главно в провинцията Северен
Киву, граничеща с Уганда и Руанда.
В основата на настоящата криза е настанилото се отново
напрежение между Руанда и ДРК и възстановяването на терористичната
организация М23.
Автократичният президент на Руанда, Пол Кагаме, отправи няколко
обвинения към правителството на ДРК – като две от тях са подкрепянето
на геноцида на хуту и отказване на преговори за прекратяване на
сраженията между двете държави и терористичните организации в тях,
които ДРК отрече категорично. Междувременно пък ДРК отхвърли
предложението за преговори с терористичната организация М23, която
Руанда подкрепя. Правителството на ДР Конго призова Кагаме да
демобилизира М23 и да изтегли войските си от територията на ДРК.
Организацията на африканските държави (ОАЕ), заедно с ООН, не
успява да ограничи насилието в региона
Съседните държави – Уганда и Бурунди, също взеха участие в
конфликта. Двете държави, заедно с Руанда, бяха обвинени в
контрабанда на злато и други ресурси от ДРК. Това доведе до
допълнително напрежение между държавите в региона на Великите
африкански езера.
Уганда организира съвместна операция с Конго срещу
Съюзническите демократични сили (ADF) – ислямска групировка, в края
на 2021 г. Целта на операцията е да се ограничи влиянието на Руанда,
както и да се прекратят военните действия от нейна страна.
Будунди стана част от конфликта с обвинението си към Уганда, че
подкрепя бунудските бунтове в Източно Конго. Бурунди изпрати войски в
района на Източно Конго с цел да прекрати бунтовете в региона.
По искане на правителството на ДРК щабът ООН ще се оттегли от
държавата до края на 2024 г.
Същевременно африканските членки предупредиха ООН да не
допуска “дупка в сигурността“ в Конго.
Причини за невъзможността за запазването на мира в региона
Възродилата се групировка увеличава напрежението между Конго
и Руанда. Двете държави започват да се обвиняват взаимно, че другата
подкрепя въоръжената групировка.
Новата вълна на напрежение довежда до изселване на тутси и
умерени хуту – безброй от тях стават жертва на зверства и насилие.
Предвид сериозната ситуация лидерите в региона на Великите
африканки езера засилиха дипломатическите си инициативи чрез
процеса Найроби, в рамките на който президентът на Бурунди, и бившият
кенийски президент се стремят да намерят решение за справяне с
групировките.
Друг преговорен процес е този от Луанда (по името на столицата
на Ангола), който е фокусиран върху умиротворяването на източната част
на ДРК – чрез създаване на диалог между Руанда и Конго и чрез
справяне с подновилата се заплаха от М23.
Хуанг Ксиа, представител на ООН и говорител за региона на
Великите африкански езера, споделя за своето участие в процесите. “В
многобройните проведени разговори призовах държавите да обърнат
внимание на опасенията за въоръжени действия. В ситуация като тази
сигурността трябва да е на първо място, а не интересите на съседните
държави. Насилието не трябва да се толерира, нито да се предоставя
какъвто и да е вид помощ на въоръжените групировки.“
“При подписването на Плана за мир, сигурност и сътрудничество
държавите се ангажираха с тези условия. Спазването им е точно толкова
важно сега, колкото и тогава.“. Ксиа добавя: “Подкрепяме използването на
невоенни средства – като разоръжаването, демобилизацията,
репатрирането и реинтеграцията на бивши бойци. Време е да се
прекъсне мрежата за снабдяване на опасните групировки.“.
Конфликтът на международната сцена
Чуждестранните правителства взеха участие в случващото се в
нестабилния регион. Съединените щати, които изиграха важна роля за
спирането на похода на М23 към Гама през 2013 г., се опитват да бъдат
посредник между ДР Конго и Руанда през изминалата 2023 г.
Вашингтон се отнася по-сурово към Руанда, като през последните
години спряха всякаква военна помощ към страната. САЩ призова
Руанда да оттегли войските и ракетите си от Конго и постави под въпрос
приноса на Руанда за мира в региона в края на 2021 г.
Франция също зае позиция, като увеличи финансовата си подкрепа
за Руанда – разполагайки 2500 войници в съюзника ѝ Мозамбик. Целта е
да се предпази завода за преработка на газ, собственост на френския
петролен гигант TotalEnergy от местните бунтовници.
През февруари 2024 г. ЕС подписа меморандум за разбирателство
с Руанда – за експлоатация на важни минерали, което доведе до
недоволство от страна на конгоански служители.
Китай, главен конкурент на ЕС за ресурси, инвестира сериозно в
кобалтовия сектор на Конго.
Постигането на мир не е лесна задача, особено в регион като
Великите африкански езера. Свят, в който на преден план са
терористични групировки и контрабандни схеми, е трудно да бъде
променен. Но с достатъчно международна подкрепа, е възможно да се
постигнат мир и междудържавно сътрудничество.
Автор: Яница Василева
Ending Congo’s Forever War by Adekeye Adebajo – Project Syndicate (project-syndicate.org)
United Nations | Peace, dignity and equality on a healthy planet
