[:bg]Пандемията от COVID-19 разтърси здравните и социално-икономическите системи по целия свят, като хвърли светлина върху дълбокото разделение и неравенство, което е белязало нашето общество. Показа систематичното и недостатъчно инвестиране в социалната система и разкри необходимостта от установяване на нови правила и норми, които да отговарят на съвременните условия и проблеми, пред които сме изправени.
Моделът на социалната държава, при който правителството поема отговорност за благосъстоянието на гражданите като гарантира, че хората имат достъп до основни ресурси като жилище, здравеопазване, образование и заетост, успешно се справя с предизвикателствата на миналия век. Институциите и услугите успяват да допринесат за развитие на едно образовано общество с добро здравно състояние, а повечето хора могат да разчитат на добре платена и стабилна работа. Но днес ние сме изправени пред много по-интензивни и различни по своя характер и мащаби кризи. Технологичната революция, климатичните промени, бързото разпространение на нови болести, застаряващото население и увеличаване продължителността на живота, неспособността на образователните системи да отговорят на променящия се свят, липсата на достатъчно здравни и социални работници показват необходимостта от развитието на нова социална структура, която да се справи с растящото неравенство.
В доклада си „Благоденствие 5.0: Защо се нуждаем от социална революция и как да го постигнем“ д-р Хилари Котъм предлага своя нов подход за организация на живота и развитието на общностите. В доклада се надгражда подходът и за „радикалната помощ“, представен в едноименната ѝ книга от 2018 г., който се прилага сред общности във Великобритания вече повече от десет години. Моделът се разпространява и по света. „Радикалната помощ“ твърди, че обществената системата на 20-ти век е остаряла и има нужда от реформа като предлага нов модел, адаптиран към условията на този век – нови начини за подкрепа на младите и възрастните хора; за тези, които не са в добро социално-икономическо положение и тези, които търсят работа. В сърцевината на този подход стоят човешките взаимоотношения, подкрепяни от технологията. Когато хората се чувстват подкрепени от силна човешка връзка, промяната се осъществява. „Радикална помощ“ ни показва как може да се промени системата, така че грижа да получава всеки един.
Според д-р Котъм държавата на 21 век трябва направи три неща:
• да разкаже нова история, предлагайки визия за по-справедливо бъдеще;
• да позволи прехода в краткосрочен план – през шоковете, които неизбежно ще последват от пандемията и в дългосрочен план – към „зеленото“ бъдеще, където ще има нови форми на добре платена работа и производство, в рамките на това, което планетата може да понесе;
• да отговори на наследените предизвикателства от миналия век, на структурните социално-икономически разделения, които засягат всеки един от нас.
Целта е постигане на благоденствие – справедлив и нормален материален стандарт на живот за всички, което да ни даде възможност да се развиваме в различни области. В настоящата система икономиката работи, за да позволява на човека да живее. Системата на д-р Котъм разглежда икономическата дейност като средство за постигане на богатството на живота – подкрепа за растеж, за благоденствие, за грижа един за друг. Необходимо е социалната ни система така да еволюира, че да може да се справи с последиците от дълбоките класови и расови неравенства, да може да отговори на предизвикателствата на съвременните кризи и да подпомогне прехода към нови социални роли, поведения и бизнес модели в духа на зелената икономика. Това ще се случи с развитие на достъпно и продължаващо през целия живот образование, универсална грижа, въглеродно неутрална здравна грижа и т.н., а за съжаление нито едно от тези неща, не е валидно в настоящето.
Създаването на нова социална система, изисква налагането на изцяло нов подход. Според д-р Котъм той следва да се основава на пет принципа: мислене в цялост и свързване на хората; развитие на капацитет; социална икономика; подкрепа чрез хоризонтални и свързани в мрежа институции; правене чрез практика.
Какво означава това?
В контраст със сегашния модел на индивидуален стремеж към подобряване на собственото си икономическо състояние, в социалната система 5.0 човекът се стреми към развитие на способностите си, чрез което да допринесе и за благополучието на общността, с която е свързан. За да просперираме в днешния свят е необходимо да стимулираме връзките между хората и да подкрепяме тяхното израстване постоянно, вместо да чакаме те да „ударят дъното“ и тогава да се втурнем да ги „поправяме“. Този остарял подход на оказване на помощ е изключително скъп и неефективен. Съвременната икономическа система показва редица дефекти и изкривявания, които доведоха да финансови кризи и нарастване на неравенството между хората. Необходимо е да се разбере, че икономическата и социалната система са взаимосвързани и зависими една от друга, в този смисъл трябва да се развие нова социална икономика, която да компенсира несправедливостта и неравенството. За да се случи това е нужно реформиране на институциите. Принципът на йерархичност, вертикалност и централизираност, трябва да се заменят с децентрализация, хоризонталност и мрежовидност.
Проблемите, пред които сме изправени днес поставят на дневен ред въпроса не само за физическото ни оцеляване в бъдеще, но и за това дали не е време да променим социално-икономическата ни система, така че всеки един от нас да благоденства в синхрон с природата.
Коя е д-р Хилари Котъм?
Тя е почетен професор в Института за иновации и публични цели към Юнивърсити колидж Лондон и е международно признат автор и иноватор. Котъм е пионер в социалния дизайн и е обявена за Британски дизайнер за 2005 г. за нейната новаторска методология, която обединява антропологията, психоанализата, бизнес инструментите и процеса на проектиране. Книгата ѝ „Радикална помощ: как бихме могли да поправим взаимоотношенията си и да революционизираме социалната държава“ излиза през 2018 г. Повече за д-р Котъм може да прочетете ТУК.
Докладът „Благоденствие 5.0“ може да намерите ТУК
