Морските водорасли отдавна се смятат за здравословен деликатес в много култури. Но тъй като рибните запаси са под натиск, това се превръща във важен алтернативен източник на приходи за традиционния риболов и аквакултури в Европа.
Нашите морета са изправени пред нарастващ натиск от изменението на климата, замърсяването и свръхулова. Тази мрачна реалност застрашава улова и поминъка на безброй рибари. Могат ли нововъзникващите алтернативи като отглеждането на морски водорасли да помогнат за възстановяването на нашите океани и да осигурят по-устойчиво бъдеще за рибарите?
Чистите води на залива Мълрой в северозападна Ирландия са идеални за органична аквакултура. Десетки хора отглеждат миди, стриди и сьомга тук.
„Ние отпътувахме с мрежи, за да ловим сьомга, но ловихме раци и омари“, спомня си Джери. Той започна да се занимава с тази аквакултура, след като рибните запаси намаляха, което правеше традиционния риболов вече икономически неизгоден.
В Европа морските водорасли традиционно се събират от векове от хората. Днес индустрията се разраства и повече фирми навлизат в сферата.
Сега работата на Джери се простира отвъд черупчестите. Заливът Мълрой е дом на процъфтяваща ферма за водорасли, обхващаща десетки хектари. Ядливи морски водорасли като alaria esculenta растат на под водата.
Дъщерята на Джери – Лорейн, която е изучавала човешкото хранене, сега управлява компанията. Нейният интерес към потенциалните ползи за здравето от диета, базирана на морски водорасли, както и вдъхновението от тенденциите за дълголетие в страни като Япония, я карат да започне това начинание. „Разбрах, че тук в Ирландия имаме толкова невероятно крайбрежие“, казва Лорейн. „Семейството ми се занимаваше с аквакултури, така че мозъкът ми просто започна да тиктака и си казах, че мисля, че тук има огромен потенциал с водораслите!“
Засяването започва през октомври и до април водораслите са готови за прибиране на реколтата. Джери Галахър казва, че тази работа е идеална за тези, които имат опит с риболова и аквакултурите, като им предлага ценна работа.
„За хората, занимаващи се с рибарство – това е идеално“, подчертава той. „Всички те ще имат страст към морето, ще придобият умения за работа с въжета и с лодки, с двигатели и други неща, които са доста важни за ежедневната работа.“
Търсенето на морски водорасли нараства в цяла Европа, тъй като все повече се възприема като част от здравословната диета. Местни органични производители като Джери и Лорейн Галахър подчертават ползите за околната среда пред чуждестранния внос. Събрани от чистите води на залива Мълрой, тези водорасли могат дори да се консумират сурови.
„Много е вкусно“, заявява Лорейн, докато опитва хапка от прясно набрани водорасли. „Много сладко. Като солеността на морето. Красиво е.“
Фирмата доставя морски водорасли за хранително-вкусовата промишленост. Новата фабрика, разположена близо до фермата, обработва 300 килограма водорасли на час, превръщайки ги в сухи люспи. Тези люспи са лесни за съхранение, транспортиране и използване в хранителни продукти. Такива съоръжения помагат за разширяване на отглеждането на морски водорасли в Европа, като същевременно създават работни места за тези в традиционните крайбрежни индустрии като риболов и отглеждане на миди.
Ирландското правителство подкрепя отглеждането на морски водорасли като устойчив начин за доходи на крайбрежните общности, които са изправени пред значително намаляване на квотите за риболов през последните години. По време на посещение в завода на Галахър министърът на земеделието, храните и морето на Ирландия, Чарли Макконалог, каза: „Брекзит имаше сериозно въздействие върху Ирландия. Видях, че 15% от нашата национална квота беше загубена от нашия сектор, което имаше голямо влияние върху страната, а потенциалът на морските водорасли наистина предлага реална възможност за приход.“
Източник: Euronews
Превод: Лилия Атанасова
