През 2024 година, напрежението между Русия и Украйна продължава да съществува. Лидерите на двете страни подчертават трудността на всякакви мирни преговори.
На 14 юни 2024 г. Владимир Путин обясни какви са условията на Русия за прекратяване на огъня, като настоя Украйна да предаде на Русия всички територии в Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област , включително части, които Русия не контролира. Той също така изиска Украйна да се откаже от намеренията си за присъединяване към НАТО, да стане неутрална държава и никога да не разработва ядрени оръжия. Путин допълни, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат отменени, за да се гарантира мир, като предупреди, че отказът на Украйна и нейните съюзници да приемат тези условия би довел до продължаване на конфликта по тяхна вина.
Украинският президент Володимир Зеленски отговори на тези искания, като ги сравни с ултиматумите на Хитлер преди Втората световна война, отбелязвайки, че подобни изисквания са неприемливи и не могат да доведат до истинско мирно споразумение. Украйна иска от войната да възстанови обратно териториалната си цялост, да установи международни граници за сигурност (НАТО), руските войски да се оттеглят и да има икономическа и политическа стабилизация, за да може да си осигури членство в Европейския съюз.
През юни в Швейцария се проведе среща на върха на мира, която събра международни лидери и дипломати с цел обсъждане на усилията за постигане на мир в Украйна. Събитието се състоя в Женева и беше организирано от ООН и Швейцария, като част от по-широки глобални усилия за намиране на решение на продължаващия конфликт между Русия и Украйна.
Фокус на срещата беше необходимостта от зачитане на международното право и териториалната цялост на Украйна. Украинската делегация настоя за незабавното изтегляне на руските войски и връщане на контрола върху всички окупирани територии като условие за каквито и да е преговори. Макар че срещата не доведе до конкретни споразумения, тя беше значима в контекста на международните усилия за натиск върху Русия и за търсене на дипломатическо решение на конфликта. Участниците се съгласиха, че е необходимо да се продължат преговорите и дипломатическите усилия, за да се намери път към устойчив мир.
През юли унгарският премиер Виктор Орбан предприе инициатива за посредничество между Русия и Украйна, която той нарече „мирна мисия“, като посети президента на Украйна Володимир Зеленски в Киев, преди да замине за Москва, за да се срещне с президента на Русия Владимир Путин.
Посещението в Русия беше проведено без официално одобрение или мандат от ръководството на Европейския съюз (председателите на Европейския съюз, Европейският съвет и Европейската комисия) , въпреки че Владимир Путин твърди, че Орбан е представител на Европейския съюз.
Това доведе до осъждане от страна на няколко национални лидери на ЕС и правителството на Украйна, които нарекоха срещите „отстъпки“ спрямо военната намеса на Русия в Украйна. Освен това предизвика безпокойство сред лидерите на Европейския съюз, че Орбан се опитва чрез позицията си като председател на Европейския съвет да говори от негово име, за да постигне лични цели, които са в противоречие с политиките и ценностите на блока.
В края на юли украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба посети Китай, където обсъди с китайските власти възможностите за прекратяване на войната между Киев и Москва. Основната тема на разговорите беше намирането на начини за спиране на руската агресия и ролята на Китай в постигането на траен и справедлив мир.
Пекин, който е основен съюзник на Русия, не се включи в срещата на върха за мира в Украйна през юни. Китай подчерта необходимостта от международни усилия, насочени към създаване на условия за пряк диалог между Москва и Киев.
През август Украйна извърши инвазия в руската Курска област. Това доведе до отлагане на планирани непреки преговори в Доха, Катар, които биха могли да бъдат първа стъпка към по-широко мирно споразумение. Русия, обаче, отказа да участва в тези преговори след инвазията и не възнамерява да прави компромиси под натиск.
В момента военният сблъсък продължава с интензивни сражения на различни фронтове. Украинските сили провеждат отстъпителни операции, със стремеж да си върнат окупираните от Русия територии. Руските войски от своя страна укрепват позициите си и провеждат контраатаки. Въпреки усилията на международната общност за намиране на решение, което да примири отношенията им, конфликтът е в застой, без ясни изгледи за бързо прекратяване.
След украинската офанзива има няколко потенциални изхода:
- Военен застой
Ако нито една от страните не успее да постигне решителен напредък, конфликтът ще остане в застой. В този случай, двете страни биха се изправяли една срещу друга в продължителни и изтощителни сражения, без да има съществени промени на линиите на фронта. Това би довело до неспирно страдание на цивилното население на двете страни и икономическа затрудненост за тях и за Европа. Навлизането в това положение може да създаде условия за дипломатически преговори, само ако и Русия, и Украйна осъзнаят, че военните действия са невъзможно решение на конфликта им. Със сигурност международният натиск за примирие ще се засили, но ще бъде изключително трудно да се постигне компромис, който да задоволи и двете държави. Доста е вероятно след определено време, както сега бяхме свидетели, застоят да ескалира и да се превърне в порочен кръг.
- Военен успех за Украйна
Военен успех за Украйна би означавал възстановяване на контрола над значителни територии, превзети от Русия, включително стратегически важни региони като Донбас и част от южна Украйна. Теоретично това би довело до отслабването на руските сили и може да принуди Москва да се съгласи на компромис или прекратяване на войната при условия, благоприятни за Украйна. Военният прогрес би укрепил финансовата и военната подкрепа от Запада. Но Русия, както видяхме, отвръща на украинските действия и съществува висок риск от използването на по-тежки оръжия, в опит да надвие противника си и да върне предишното си надмощие.
- Контраофанзива на Русия
Русия, която разполага с по-големи военни ресурси и по-голяма мобилизационна мощ, може да организира мащабна контраофанзива, с цел да възвърне изгубените територии или да нанесе решителен удар на украинските сили. Успешна контраофанзива от руска страна би могла да промени динамиката на конфликта в полза на Москва и да засили натиска върху Украйна за отстъпки. Това може да доведе до нова фаза на окупация или дори до по-голямо териториално разширение на руските позиции. Въпреки това, подобен сценарий би изисквал значителни ресурси и рискът от военен и дипломатически неуспех за Русия също е висок, особено в контекста на международните санкции.
- Ескалация на конфликта
Един от най-опасните възможни изходи е ескалация на конфликта, включително използването на неконвенционални оръжия или разширяване на бойните действия извън границите на Украйна. Ескалацията би могла да включва тактически ядрени удари от страна на Русия или атаки върху критична инфраструктура в Украйна, или в други страни, които я подкрепят. Това би довело до сериозни международни последици, включително намеса на НАТО (Организацията на Северноатлантическия договор). Засега не е в интерес на нито една от страните да влоши ситуацията по този начин, тъй като това ще доведе до икономически проблеми и огромни финансови загуби, които трудно се преодоляват.
Европа вече се сблъска с икономически затруднения от текущата война. Европейските страни бяха силно зависими от руските енергийни ресурси, особено природен газ и петрол. В резултат на санкциите срещу Русия и ответните мерки, доставките на енергийни ресурси бяха сериозно нарушени. Това доведе до рязко повишаване на цената на вече скъпата енергия. Европа беше принудена да търси алтернативни източници на енергия, често на още по-високи цени, което доведе до увеличаване на разходите за домакинствата и бизнеса.
Възможности за примирие в близко бъдеще
- Международен натиск и дипломатически инициативи
Международната общност (Европейския съюз, ООН и други глобални сили), може да наложи нови икономически санкции и предлагане на гаранции за сигурност. Въпреки че санкциите и границите няма да разрешат основните конфликти, то може да бъдат първа стъпка към по-широки мирни преговори.
- Вътрешнополитически промени
Политически промени в Русия или Украйна могат да изменят курса на конфликта и да отворят възможности за помиряване. Макар и доста малко вероятно, ако има промяна в лидерството в Русия, съчетана с вътрешен натиск за прекратяване на войната, би могла да доведе до нова външнополитическа стратегия, ориентирана към намаляване на ескалацията. В Украйна, ако обществото и политическото ръководство достигнат до консенсус, че продължаването на войната е прекалено разрушително, това също може да отвори пътя за мир. Въпреки това, подобни реформи са трудни за прогнозиране и биха изисквали значителен натиск както отвътре, така и отвън.
- Ескалация до точка на взаимно унищожение
Ако конфликтът продължи да ескалира до точка, където и двете страни осъзнаят, че удължаването му ще доведе до взаимно унищожение, примирието може да се окаже неизбежно. В този сценарий, нито една от страните не би могла да излезе като победител, и примирието би било необходимо за предотвратяване на по-голяма катастрофа. Този сценарий обаче предполага изключително високо ниво на насилие и разрушения преди да бъде постигнато каквото и да било споразумение.
- Взаимно примиряване
Първата стъпка би била установяване на прекратяване на огъня, подкрепено от международни посредници, като ООН или ОССЕ(Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа), последвано от изтегляне на войските от фронтовите линии. Дипломатическите преговори биха играли ключова роля, като в тях основен фокус ще бъде уреждането на териториалните спорове, включително статуса на Крим и Донбас. Това би могло да включва компромиси, като предоставяне на автономен статут на някои региони или провеждане на международно наблюдаван референдум. В допълнение, на политическо ниво, може да се преразгледа конституционният ред в Украйна, с цел предоставяне на по-голяма регионална автономия, което би намалило напрежението между различните етнически и културни групи. Социалните мерки като обмен на пленници също биха били критични за възстановяването на доверието и помирението между страните. Така ще се създадат условия за устойчив мир.
Перспективите за разрешаване на конфликта между Русия и Украйна остават сложни и зависят от множество фактори, включително военната ситуация на терена, политическите развития в двете страни и международната дипломатическа активност. Въпреки че някои от сценариите включват възможности за примирие, то остава несигурно и вероятно ще изисква значителни компромиси от всички страни. Дали тези компромиси ще бъдат постигнати, зависи от развитието на военните действия.
Автор на публикацията: Ванеса Сапунджиева
