„Ако една израелска жена има по-малко от три деца, тя смята, че трябва да обясни случващото се на всички или да се извини за това”. Поне така смята една от водещите израелски демографи. Когато пристига в Лондон, тя е учудена от липсата на магазини за играчки. Израелците имат много повече деца от връстниците си в други части на богатия свят. Докато средно израелската жена има 2,9 деца, нейните британски и френски връстници имат съответно 1,6 и 1,8 деца.
Демографията в Светите земи има както геополитически, така и икономически последици. От 9,5 млн. граждани на Израел арабите, които са предимно мюсюлмани, са около 21%, докато евреите – около 74%. Но ако се сметнат и жителите на окупираните от Израел Западен бряг и Ивицата Газа (5 милиона души, които нямат израелско гражданство – бел. прев.), тогава еврейското мнозинство ще бъде намалено наполовина.
Това, накратко, е основният проблем на Израел. Той не може да има едновременно силно еврейско мнозинство, цялата земя, завладяна през 1967 г., и пълна демокрация, която не дискриминира арабите. Следователно числата имат значение. Израелските и палестинските лидери отдавна и внимателно проучват показателите на раждаемостта.
Ясер Арафат, който ръководеше палестинците в продължение на три десетилетия и половина, нарече „утробата на арабската жена“ свое „най-мощно оръжие“. Демографските прогнози показваха, че арабите, живеещи между река Йордан и Средиземно море, в крайна сметка ще надминат евреите по численост. Това със сигурност притесняваше Бенямин Нетаняху, преди да стане най-дълго управлявалият министър-председател на Израел. През 2003 г. той се оплака, че раждаемостта на израелските араби, която тогава е била много по-висока от тази на евреите, застрашава еврейския характер на Израел, независимо от демографските тенденции в Западния бряг и Газа.
По това време наистина имаше голяма демографска пропаст. В самия Израел арабските жени раждаха средно почти два пъти повече деца от еврейките. Но през последните няколко десетилетия тази пропаст изчезна, тъй като степента на раждаемост на израелските араби намаля, а тази на израелските евреи се повиши.
През 1960 г. коефициентът на раждаемостта на израелските араби е бил 9,3. През следващите 35 години той намаля почти наполовина до 4,7, а след това спадна до 3,0.
Раждаемостта на палестинците в Газа и на Западния бряг също е намаляла – от 4,6 през 2003 г. на 3,8 през 2019 г. В това палестинските и израелските араби следват пътя, проправен от жените в други страни. В страните от ОИСР, които са предимно богати държави, средният коефициент на раждаемост е спаднал от почти три през 1970 г. до 1,6, което е доста под 2,1, необходими, за да се предотврати намаляването на населението.
Мюсюлманите имат най-високия коефициент на раждаемост сред всички религиозни групи в света, според данни на изследователския център „Пю“. Въпреки това, дори тези показатели са намалели рязко, от 4,3 през 1995 г. на 2,9 през 2015 г. Седем арабски страни бяха сред 12-те държави, които са претърпели най-голям спад на раждаемостта в света между края на 70-те и средата на 2000-те години. В Иран, чиито религиозни лидери отдавна призовават жените да имат повече деца, раждаемостта е спаднала от 7,0 през 1984 г. на 1,7.
Това прави увеличаването на раждаемостта на израелските евреи още по-изненадващо явление. В периода между 1960 и 1990 г. тяхната раждаемост е спаднала от 3,4 на 2,6, което показва, че са вървели в крак с поколението си в други страни. Но след това те започнаха да нарушават тенденцията, в резултат на което раждаемостта се повиши отново до сегашното ниво от 3,1.
Молитви срещу производителност
Почти целият този растеж се дължи на нарастващия брой ултраортодоксални евреи, наричани още харедими. Тази част от израелските евреи има раждаемост от 6,6 деца средно на жена, повече от два пъти над средната за страната и три пъти по-висока от светските евреи. В резултат на това харедимското население на Израел приблизително се удвоява с всяко поколение, отбелязва Дан Бен-Дейвид, икономист в университета в Тел Авив и в аналитичния център „Шоуреш Институт“. Въпреки че харедимите са само 13% от населението, техните деца са 19% от израелските деца под 14-годишна възраст и 24% от децата под 4-годишна възраст. Израелската статистическа агенция смята, че при сегашните тенденции половината израелски деца ще бъдат харедими до 2065 г.
Подобна плодовитост може да се хареса на равините и еврейските националисти. Но също така тя променя и характера на Израел и застрашава икономиката му, твърди Бен-Дейвид.
Повечето ултраортодоксални евреи изпращат момчетата си да изучават Тора в религиозни училища, вместо да ги изпращат да учат предмети като математика и природни науки, необходими за работа във високотехнологичната икономика на Израел. По-малко от половината мъже харедими започват работа: повечето продължават да изучават древни текстове на зряла възраст. Те често са финансово подкрепяни от съпругите си и са субсидирани от държавата.
Има няколко причини, поради които раждаемостта на харедимите остава толкова висока. Мнозина искат да имат големи семейства, за да компенсират милионите евреи, убити по времето на Холокоста, или вярват, че размножавайки се, служат на Бога. „Не прилагаме семейно планиране“, казва Йерах Токер, който има шест деца. „Много неща са в ръцете на Бог и това е едно от тях”.
Жените харедими също са склонни да се женят и да имат деца на по-ранна възраст от светските евреи. И тъй като ултраортодоксалните общности се борят всячески да се затворят от външни влияния като телевизия и интернет, те могат да бъдат до известна степен изолирани от силите, които потискат раждаемостта в останалия свят.
Но е по-трудно да се обясни защо светските евреи в Израел имат повече деца, отколкото е прието. Повечето от тях работят; платеният отпуск за израелските родители не е особено щедър. Грижата за деца също не е по-евтина, отколкото в други богати страни.
Друга причина може да е, че държавата насърчава раждането на деца, например чрез финансиране на лечение на безплодие. Тя субсидира ин витро оплождането в размер на 150 млн. долара годишно. Миниатюрният Израел има приблизително същия брой замразени ембриони като Америка. Това може само незначително да повлияе на раждаемостта в Израел, но е сигнал, че правителството иска гражданите му да се умножават.
Още едно обяснение може да бъде това, че израелските баби и дядовци са склонни да помагат на семействата повече от връстниците си в много други богати страни. Тъй като Израел е неголяма и гъсто населена държава, една баба никога не е далеч. В едно от проучванията 83% от светските майки еврейки на възраст 25-39 години отговарят, че бабите и дядовците им помагат, докато само 30% от майките в Германия отговарят по този начин. В Израел традиционната семейна структура е все още силна. Във Франция и Великобритания повече от половината деца са родени извън брака. В Израел тази цифра е под 10%.
Сходните показатели на раждаемост между израелските евреи и арабите предполага, че демографията ще има много по-малко значение, отколкото се страхуваха израелските националисти или се надяваха палестинските националисти. Тъй като нито една от общностите, най-вероятно, няма да успее да залее другата с деца, и двете ще трябва да решат как да живеят мирно заедно в оспорваното им парче земя от Близкия изток.
Източник: The Economist
