Сенчестият флот на Русия, известен още като „тъмен“ или „призрачен“ флот, включва кораби, които превозват стоки, на които са наложени санкции. Те обикновено са стари и в лошо състояние, като прикриват пътуванията си и използват флагове на държави с по-слаби правила, като Панама и Либерия.
Собствеността и регистрацията на тези кораби често е прикрита – много от тях са записани на фиктивни компании, регистрирани в места като Сейшелите или Обединените арабски емирства. Целта на този флот е да помогне за заобикалянето на глобалните ограничения, като транспортира стоки като петрол, които са под ембарго.
В статия на Виктория Кроу, репортер на Breaking News в Лондон, тя разказва повече зa флота и ролята на Русия, която играе в заобикалянето на санкциите: „Сенчестите флоти“ отдавна се използват от държави като Иран и Северна Корея за превоз на стоки, подлежащи на санкции. Русия значително увеличи използването на такива кораби след въвеждането на ценови таван върху износа на петрол от страните от Групата на седемте (G7) през септември 2022 г. – мярка, насочена към ограничаване на финансирането за военните действия на Кремъл в Украйна.
Сенчестият характер на флота затруднява прецизното определяне на броя на участващите кораби. Робин Брукс, старши сътрудник по глобалната икономика и развитие в Института Брукингс, който следи разрастването на флота, заявява в статия от април, че той включва 343 кораба, но подчертава, че реалният мащаб „вероятно е много по-голям“.
Други оценки сочат, че броят на корабите може да е над 1 000. Литовският дипломат Ейтвидас Баярунас от Центъра за европейски политически анализи смята, че Русия използва около 1 300 кораба, които са от съществено значение за транспортирането на руски петрол, заобикаляйки санкциите.
Според доклад на Конгреса на САЩ от 2024 г. за пазара на петролни танкери, от приблизително 7 500 петролни танкера, които оперират в световен мащаб, над 1 600 се оценява, че са превозвали петрол, подлежащ на санкции.
Защо Европа се притеснява за това?
Освен че подкопава санкциите, се подозира, че сенчестият флот на Русия извършва саботажни операции, особено в Балтийско море — плитко море, което е свързано с кабели, свързващи северноевропейските държави. Около 50 процента от сенчестия флот редовно преминава през това море. Това повдига сериозни притеснения за сигурността на ключови инфраструктури, като подводни кабели за комуникации и енергийни трасета, които са жизненоважни за икономиките на тези държави.
Поредица от инциденти по-рано тази година предизвикаха безпокойство сред европейските официални лица. В своето изказване през януари генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, отбеляза щети по кабели, свързващи Литва и Швеция, друг кабел, свързващ Германия и Финландия, и най-скоро, множество кабели, свързващи Естония и Финландия. Той подчерта, че макар разследванията да продължават, има основания за „тревожни опасения“.
Американските и европейските разузнавателни агенции смятат, че щетите може да са резултат от инциденти с неопитни екипажи на зле поддържани кораби. Въпреки това, европейски официални лица по сигурността твърдят, че инцидентите са част от по-широка руска стратегия за саботаж и хибридна война, целяща да създаде раздор в Европа, което Русия отрича.
Какво правят последните санкции?
На 22 май стана ясно, че Украйна ще поиска от ЕС следващата седмица да обмисли сериозни нови стъпки за изолиране на Москва, включително конфискация на руски активи и налагане на санкции на някои купувачи на руски петрол, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп се е оттеглил от затягане на санкциите.
В непубликувана досега украинска бяла книга, която ще бъде представена пред ЕС, се призовава 27-членният съюз да заеме по-активна и независима позиция относно санкциите, на фона на неяснотата около бъдещата роля на Вашингтон.
Предложенията включват създаване на закони, които да ускорят изземването на активи от санкционирани лица и тяхното прехвърляне на Украйна, като тези лица могат да търсят компенсации от Русия. ЕС също така е насърчен да предприеме мерки, които да засилят санкциите, като например санкциониране на чуждестранни компании, които използват европейски технологии за помощ на Русия, и въвеждане на вторични санкции за купувачи на руски петрол.
Такива вторични санкции, които биха засегнали големи купувачи като Индия и Китай, биха били сериозна стъпка, която Европа досега е избягвала. Тръмп е обсъждал тази идея публично, но в крайна сметка е решил засега да не действа.
Бялата книга също така призовава ЕС да обмисли по-често вземане на решения с квалифицирано мнозинство, за да се избегне блокиране от отделни държави, при положение че санкциите понастоящем изискват пълно единодушие.
Европейската комисия не е отговорила веднага на искане за коментар по документа.
След разговор с Путин в понеделник, Тръмп е решил да не налага нови санкции, с което са били осуетени надеждите на европейски лидери и Киев, които в продължение на седмици са го призовавали да засили натиска върху Москва.
Според източник, запознат с разговорите, Тръмп е уверил украински и европейски лидери след разговора си с Путин, че не желае да налага санкции сега и иска да даде време за дипломатически разговори.
На 20 май Европейската комисия приветства приемането от Съвета на 17-ия пакет санкции срещу Русия. Новите санкции на ЕС увеличават цената за Русия да продължи войната си, оказвайки натиск върху вече изчерпаната и крехка икономика на страната. Това е ясен сигнал за продължаващата и непоклатима подкрепа на ЕС за Украйна.
Този пакет цели да ограничи допълнително достъпа на Русия до технологии за бойни действия и да намали приходите от руския енергиен износ, като се насочва към безпрецедентен брой кораби от сенчестия флот на Русия. Пакетът също така разширява броя на списъците с индивидуални и юридически лица. Освен това се удължава съществуващото изключение от ценовия таван за проекта Сахалин-2, за да се гарантира енергийната сигурност на Япония.
Също така, съюзниците от НАТО започнаха „Baltic Sentry“ януари месец, съвместно учение, включващо патрули на самолети, фрегати и морски дронове, като заявиха, че руската мрежа от кораби „представлява особена заплаха за морската и екологична сигурност в региона на Балтийско море и глобално“.
