“Достигнахме предела си” – заяви Аяки Ито, директор на отдела за извънредни ситуации, сигурност и доставки на ВКБООН.
Една майка толкова отчаяно се опитвала да стигне до безопасно място, че прекосила широката 100 метра река Русизи, разделяща ДРК и Бурунди, с трите си малки деца и техните вещи, каза г-н Ито пред журналисти в Женева:
“Видях една топка от пластмасово фолио – това беше една майка с три малки деца – тя беше сложила вещите си и ги беше увила с пластмасово фолио, за да може да плават. Това е изключително опасно пътуване- казаха ми, че водата е пълна с крокодили и хипопотами.”
Недостиг на ресурси
От януари, повече от 71 000 души са се отправили към Бурунди, бягайки от продължаващото насилие в източната част на Демократична република Конго, сочат данни на ВКБООН. Оттогава повече от 12 300 от тях са били пренасочени към бежанския лагер в Мусени, а други живеят при приемащите общности в пограничните райони.
Условията за живот в Мусени – на пет часа път с кола от границата с ДРК – стават неустойчиви.
В лагера в момента живеят 16 000 души, въпреки че е бил проектиран за 3 000, което засилва напрежението. ,,Дажбите храна вече са намалени наполовина от това, което се очаква да бъдат“- обясни г-н Ито, предупреждавайки, че и тези ресурси ще свършат до края на месец юни, ако не се предостави допълнително финансиране.
Храната обаче не е единствената грижа, тъй като палатките за спешни случаи, разположени в земеделските райони в низините, са наводнени, в резултат на започването на дъждовния сезон.
Помощни екипи вече се подготвят появата на различни болести.
,,Уличища, клиники, основни санитарни системи или не съществуват изобщо, или са претоварени,” а агенцията на ООН не разполага с повече санитарни комплекти, оставяйки близо 11 000 жени и момичета без достъп до основни хигиенни продукти, обобщи г-н Ито.
Липса на финансиране
Кризата с финансирането на ВКБООН също така „силно ограничи“ възможностите за подпомагане за издирването на семейства, което прави все по-трудно идентифицирането, откриването и събирането на разделените деца с техните семейства.
Понастоящем в ключовите райони за приемане няма места, подходящи за деца или жени, където групите да се събират за услуги и взаимна подкрепа, добави г-н Ито.
Лице в лице с катастрофичните условия за живот в Бурунди и продължаващите ожесточени сблъсъци в източната част на ДРК между подкрепяната от Руанда бунтовническа групировка М23 и правителствените сили, бежанците често са принудени да се местят между двете държави. ,,Почти половината от регистрираните миналата седмица 700 пристигащи бежанци са били регистрирани преди това в Бурунди” – каза представител на ООН, като посочи, че бежанците от Конго са сред най-уязвимите групи в света.
Позовавайки се на ограничените ресурси и оперативните затруднения, агенцията на ООН настоява, че предоставянето на животоспасяваща помощ и закрила остава приоритет. Това включва допълнителна подкрепа на фона на 60-процентното увеличение на докладваните случаи на сексуално насилие, повечето от които включват изнасилване в ДРК.
„Тази мисия за установяване на баланс става все по-невъзможна, взимайки предвид, че екипите на място осъществяват пълномащабна аварийна операция, отговарят на нуждите на присъстващите в страната бежанци и се подготвят за пристигането на още хора в близкото бъдеще, като същевременно са изправени пред натиска да намалят операциите си поради недостиг на финансиране“, заяви г-н Ито.
По статията работи: Зара Филипова
