Пресата съобщава, че Германия изгражда мемориал на всички жертви на нацистката програма за евтаназия Т4 в Берлин.
Статията на АП гласи:
Берлин- Германия издига паметник в памет на около 300 000 жертви, убити от нацистите поради наличието на психически или физически увреждания или хронични заболявания.
Работата по паметника – 100-футова (30 метър) дълго светлосиня стъклена стена – започва в понеделник.
Паметникът ще бъде разположен в центъра на Берлин, близо до настоящият дом на Берлинската филхармония, от страната на нацисткия офис, който е координирал така наречената “ програма за евтаназия“.
Германският държавен министър на културата, Бернд Нюман зяви, че образоването на хората относно престъпленията на нацистите и почитането на жертвите остава задължително за страната.
През последните години няколко групи на жертвите, сред които евреите, ромите и синтите, и хомосексуалисти, са имали паметници, посветени на тях в Берлин.
От голямо значение е да се разбере историята на нацистката „програма евтаназия“.
Повечето хора смятат, че това, което се е случило в нацистка Германия няма почти никакви историческа обвързаност към днешната идеология за про-евтаназията.
Философията на евтаназията идва от евгениката. През 1920 г. в Германия е публикувана книга на двама автори, юрист (Биндинг) и медик (Хоч), със заглавието: “Узаконяване на прекратяването на живота, който не заслужава да се живее”. Тази книга е катализатор за нацистката програма за евтаназия. Въпросната книга преминава през систематично обяснение защо обществото трябва да позволява евтаназия и как е по-състрадателно и по-добре за обществото да бъдат убивани хората с увреждания или тези, които имат хронични и крайни увреждания.
