Митове за мюсюлманите на Запад

0
547

Все по-често по новините става дума за Ислямът, втората, по брой изповядващи я хора, религия в света. Често новините и произлизащите от тях коментари са заредени с негативизъм. Така създалата се ситуация представлява един много добър повод за създаване и разпространение на митове по повод на въпросната религия и хората, които я изповядват. Нека отделим малко време на митовете, които се носят в западните страни по повод на имигрантите изповядващи ислямската религия.

Широко разпространени са снимки на многодетни ислямски семейства, с пет или повече деца. С подобен “ислямски” растеж на популацията, много предвиждаха “гора” от джамии покриваща света, но всичко това беше преди две поколения. Днес се вижда, че Ислямът не е директно свързан с нарастването на населението. В Иран, единствената останала ислямска теокрация, през 1980г. едно средностатистическо семейство има около 7 деца, а сега 1,7 – ниво по-ниско от Франция или Великобритания. Друг пример са Обединените арабски емирства с 1,9 деца на семейство или Турция, която е управлявана от набожни мюсюлмани от 10 години – 2,15. Подобна е ситуацията и в Ливан, въпреки нарастващото влияние на “Хизбула”, 1,86 деца на семейство – т.е. популацията на държавата намалява.

Тази тенденция е световна, при 4,3 деца на семесйтво през 1995г., към 2010г. пада на 2,9. Допълнително, до средата на века, се очаква спад на тази стойност под нивото на растеж на популацията (2.0) и преминаване към западните размери на семействата. Това е ясен знак за модернизационната и светска вълна, която премина през ислямските общности, дори тези, управлявани от ислямистки партии.

Друг популярен мит, пряко свързан с предишният, е за ислямските имигранти, които прииждат на огромни групи и “заливат” западните страни, към които имигрират. Хората гледат на семействата на мюсюлмани имигранти и си представят, че те ще нарастнат изключително бързо. Всъщност размерът на семействата им, изключително бързо, наподобява размерът на западните домакинства – дори по-бързо от еврейските или католическите имигранти в своето време. Във Франция и Германия мюсюлманите са с 2,2 деца на семесйтво, малко над националните равнища в държавите. По цяла Европа разликата в раждаемостта между мюсюлмански и немюсюлмански семейства е паднала от 0,7 до 0,4 и продължава да се изравнява.

Вече има няколко проучвания за Европа, които показват, че ако тенденциите останат същите растежът на мюсюлманското население в Европа бавно намалява. Пикът на хората, изповядващи Исляма, ще е 10% – в момента е 7%. Но докато това се случи, както вече се спомена, мюсюлманските семейства, ще са статистически еквивалентни на европейските семейства.

В САЩ броят на мюсюлманите е 2,6 милиона, до 2030г. това число ще нарастне до 6,2 милиона или 1,7% от американското население, т.е. изповядващите Исляма ще са наравно с евреите и протестантите. Интересно е да се отбележи, че в Америка, мюсюлманите са икономически проспериращи и високо образовани. Те са на второ място, след евреите, по образованост, като 40% от мюсюлманите имат полувисше образование (колеж), спрямо средно 29% при американците.

Едно от другите опасения е дали възгледите на емигриралите мюсюлмани съвпадат с тези на мюсюлманите от Пакистан и Близкият Изток. В интерес на истината възгледите им драстично се променят, на пример: 62% от американските мюсюлмани казват, че може да се намери начин, Израел да съществува и да се намери решение на палестинските въпроси. Pроцент много близък, до този на американците – 67%. Докато в Близкият Изток с подобно твърдение биха се съгласили едва 20% до 40%.

Сходна тенденция следват резултатите, когато американските и германските мюсюлмани са запитани дали толерират хомосексуализмът – 39% и 47%, съответно, са отговорили положително. Сравненo с данните от повечето ислямски страни, където процентите са под 10, това е голяма разлика. Още повече, с всяко ново имигрантско поколенние, процентите на толерантност нарастват.

Друг интересен въпрос е как се самоопределят мюсюлманските имигранти в чужди страни. В Америка, на пример, 49% от хората с мюсюлмански произход се определят “първо мюсюлманин, а после американец”, 47% от тях твърдят, че посещават джамия в петък. Ако се сравни това с американските християни, проличава, че възгледите на хората са много сходни – 46% от християните поставят принадлежността към вярата на първо място и държавата на второ, а 45% от тях ходят на църква всяка неделя.

Отново се стига до заключението, че мюсюлманите подражават на навиците на хората около тях и на държавата, в която са. Това много силно се наблюдава във Франция, където 1/5 от мюсюлманите са атеисти, а едва 5% посещават редовно джамия – точно толкова, колкото и френските християни.

В края, но не последно по важност, отношението на мюсюлманските имигранти към тероризмът, одобряват ли го или не? И докато 8% от американските мюсюлмани смятат, че използването на сила срещу цивилни е “често или понякога оправдана” ако поводът е правдив, при американците от друга вяра процентът е 24%. Подобна е обстановката и в Европа, процентите на мюсюлманите и немюсюлманите вярващи, че “атаките на цивилно население са морално оправдани”, са много сходни, с разлика до 1%. Това никак не е учудващо, предвид, че 85% от жертвите на ислямският тероризъм са мюсюлмани.

От тези факти и проценти може да се направят много изводи, но главният трябва да е, че всички сме хора и образуваме едно хомогенно общество, в което всичко уляга в общоприетите норми и обичаи. Ще си позволя да завърша с една поговорка “С каквито се събереш, такъв ставаш”.

Източник

Фотография

NO COMMENTS