От 20 години те получават храна, вода, подслон, медицински грижи. Но това, от което най – много се нуждаят – надеждата, се е оказала неуловима. Според младежите бежанци в тази област, граничеща със Западен Мианмар, с всеки изминал ден бъдещето става все по – неясно.
Три четвърти от населението в лагерите – над 70 процента от регистрираните 30 000 бежанци са родени в Бангладеш или са пристигнали там, когато са били на по – малко от 10 години. Малцина от тях имат ясна представа какво е дом, често осланяйки се на истории на по – възрастните.
Децата могат да учат до пети клас в 21 начални училища в два лагера. Агенцията за бежанците на ООН няма възможност да предостави средно образование в тях. Местните училища за такова образование извън лагерите официално не приемат деца бежанци, въпреки че няколко са успели да бъдат приети неофициално.
Стотици хиляди от общността рохингия в щата Ракхайн са без гражданство, защото те не се считат за граждани на Мианмар според националния закон. Много от тях са напуснали Мианмар и са отишли в Бангладеш през 1978г и 1991 – 1992 г.
Освен 30 000 бежанци в лагерите, има около 200 000 души от общността рохингия, които живеят извън тях, без документи и с малък достъп до хуманитарна помощ.
