Тиранията на тиктакащия часовник в 2 през нощта, след като си си легнал „отговорно“ в 11. Всички я познаваме. Докато минутите се търкалят, единственото, за което можете да мислите, е колко е важен добрият сън за функционирането, настроението и продуктивността. Още по-лошото е, че големите бели букви на оценката ви за съня ще гласят „слаб“, като на тест в средното училище. И докато устройствата за проследяване на здравето са помогнали на много хора да получат по-добра представа за тялото си, прекаленото фиксиране върху показателите за съня може да има обратен ефект.
Какво е ортосомния?
Откакто ,,Fitbit” се появи на пазара през 2009 г., потребителските технологии пуснаха безброй устройства, които ни позволяват да следим съня си в домашни условия. Смарт аксесоарите (като часовници и пръстени) и т.нар. „близки устройства“ (като постелки и хъбове) вече са навсякъде и отминаха времената, когато проследяването на съня беше ограничено до клиниките. Според Американската академия по медицина на съня повече от една трета от американците са използвали подобни устройства, за да записват съня си.
Всички тези данни за съня доведоха до нов проблем: обсебването от „перфектния сън“ – състояние, което експертите наричат ортосомния. обсесията да постигнем перфектен сън. Това съвременно явление е и жесток парадокс. Поради самата същност на съня, фиксирането върху него всъщност може да затрудни постигането му. За много хора „веднага щом започнат да преследват перфектния сън, това се отразява негативно на качеството му“, казва изследователят на съня Дрю Коупленд пред ,,Popular Science“.
Ортосомния е идентифицирана за първи път през 2017 г., когато изследователи забелязали пациенти, обзети от тревожност заради данните от устройствата си. Психологът д-р Кели Глейзър Барън, директор на лабораторията за поведенческа медицина на съня в Университета на Юта и съавтор на проучването, счита, че тревожността на хората относно съня им има ефект на снежна топка.
Тя споделя пред ,,Popular Science“, че притесненията на хората около качеството на съня им често ги кара да правят неща, които го влошават, като например да прекарват повече от нужното време в леглото, което е едно от често срещаните решения за хора с проблеми със съня, което експертите не препоръчват.
Хиперфиксирането върху това „да спя добре“ може да отключи мъчителен цикъл. Стресът от съня предизвиква активиране на тялото, което удължава будуването. През последното десетилетие лавината от нови устройства е довело до постоянен поток от пациенти, измъчвани от данните, в клиниката на Барон.
„Всяка седмица идват хора, които ми бутат телефон в лицето и казват: Не получавам достатъчно REM сън.“, казва тя.
Измерване на очакванията и „фазите на съня“
Обикновените потребители, които изучават показателите за съня си, често не разбират какво точно гледат в сравнение с това, от което тялото им действително се нуждае. „Половината от съня ви през нощта трябва да бъде лек сън,“ казва Барон. „Също така е нормално да има събуждания. Сънят не е кома, не трябва да бъде непрекъснат период на безсъзнание.“
Освен това много потребители придават прекалено голямо значение на сутрешните си отчети. Въпреки че технологиите за проследяване на съня за масовия потребител са постигнали огромен напредък от първите изследвания на Барон, експертите са съгласни, че устройствата все още не са добри в засичането на подробности отвъд това дали сте будни, заспали или какъв е сърдечният ви ритъм. По-абстрактните показатели не са надеждни.
„Оценката” и ,,възстановяването“ са предимно безсмислици. Хороскопи,“ казва д-р Майкъл Гранднър, психолог и директор на програмата за сън и здраве в Университета на Аризона.
Гранднър също така предупреждава да не се вярва на данните на устройствата за фазите на съня.
„(Фазите на съня) могат да бъдат оценени визуално само от човек,“ казва той. „Има много програми за изкуствен интелект, но никой не им вярва, защото са напълно субективни.“
,,Фазите на съня“ са въведени от изследователи през 30-те години на XX век, за да обозначат определени закономерности в спящия мозък, видими чрез измерване на мозъчните вълни. Дори почти век по-късно експертите не разполагат с технологията да видят действителното изстрелване на невроните, поради което двама различни изследователи могат да интерпретират фазите по малко по-различен начин.
Според Гранднър при потребителските устройства резултатите са още по-неточни. Освен това фазите на съня са по-маловажни, отколкото хората си мислят. Устройствата за проследяване на съня са най-полезни като моментна снимка на това кога сте будни и кога спите – допълващ инструмент заедно с това как всъщност се чувствате.
„Никога не бих започнала лечение, базирано единствено на данни от нечие устройство,“ казва Барон. „Лечението на безсъние се основава на субективния опит на хората за техния сън.“
Как да се справяме с проблемите със съня
Коупланд казва, че ако смятате, че имате проблем със съня, е добре да се консултирате със специалист – на живо или онлайн. Съществуват терапии, като когнитивно-поведенческата терапия при безсъние, които могат да помогнат. Ако усещате, че сте прекалено фокусирани върху данните от проследяването на съня, направете пауза от него.
Коупленд носи пръстен ,,Oura Ring“ на дясната си ръка и харесва, че той му показва обща картина на времето, прекарано в сън през седмиците и месеците. Той смята, че това му помага и да бъде по-състрадателен към себе си в дните след лош сън.
„Сънят е по своята същност нещо, в което трябва да се отпуснеш,“ казва Коупленд. „Да лежиш в леглото и да мислиш, че трябва да максимизираш своята оценка само добавя напрежение. Сънят трябва да бъде почивка, не състезание.“
Барон използва своето устройство за проследяване на съня по подобен начин и казва, че не е променила поведението си въз основа на данните.
В своя подкаст неврологът д-р Матю Уокър казва, че най-доброто, което може да направите на следващия ден след лош сън, е да не променяте нищо от обичайното за вас. Не си лягайте в 18 ч. и не дремвайте по обяд. Последователността и спокойният подход са най-сигурният начин да се гарантира, че циркадните ритми ще функционират правилно.
Въпреки че сънят е жизненоважен, хората не трябва да чувстват нужда да го микроменажират. Подобно на дишането, той е пасивен биологичен процес. „Всеки, който има домашен любимец, знае, че бозайниците не се тревожат за съня,“ казва Гранднър. Важно е да помним, че човешката еволюция е решила този въпрос отдавна. Тялото вече знае какво да прави.
„То се грижи за себе си,“ казва Гранднър. „Това е решен проблем. Ние се опитваме да намерим решение на вече решен проблем.“
Работил по публикацията: София Делиянкова
Източник: Popular Science
