През 1994 г. британският пенсиониран командир на ООН Марк Кук и неговата съпруга Каролин посещават детска институция в Сараево, Босна. Марк Кук, който преди това служи като командир на Британския контингент от Силите за защита на ООН в бивша Югославия, е запознат много добре с опустошителните последици от обсадите, но виждайки трогателен телевизионен репортаж, той взима решението заедно със своята съпруга да помогaт на децата.
Въпреки факта, че по това време Сараево е в сърцето на кървави граждански войни в Европа, Кук и съпругата му тръгват към военния град, представяйки се за журналисти. При пристигането си те намират институцията „Bjelave” и откриват в нея само бебета и по-големи деца. Всички останали са евакуирани. Сградата, в която по това време се помещават останалите 120 деца, е честа мишена и е силно пострадала при обстрела на снайперистите – без стъкла на прозорците, без течаща вода и електричество и с много малко запаси от храна. Най-малките деца са „натъпкани” в една стая, топлината в която се поддържа от пламък от газова тръба, а в съседната стая са настанени тинейджърите, които горят паркета и касите на вратите, за да се стоплят. Някои от тях са потърсили утеха в наркотиците, за да избягат от реалността, в опита си да оцелеят във военната зона. По времето, когато Кук е в институцията, един кореспондент на „The Times” я описва като „най-лошото място в Сараево, след моргата”. Децата, които вече са претърпели страданието да бъдат изоставени или да останат сираци, сега са останали бедни, живеят в страх и мизерия, с малко надежда за по-щастливо бъдеще. След като се връщат от посещението си в Сараево, Марк и Каролин създават организацията „Надежда и дом за децата”.
Ранната работа на организацията цели подобряване условията на живот на децата в държавните институции – възстановяване на пострадали от войни сгради, инвестиране в оборудване и съоръжения, изпращане на квалифицирани в грижите за деца доброволци, които да обучават персонала. С течение на времето създателите на организацията осъзнават, че подхода им трябва да е по-радикален, ако с работата си ще преобразяват живота на децата. С разговорите си с тях, те разбират, че това от което всяко дете се нуждае е семейство и дом. Нещо, което дори и най-добрата институция не може да замени. Всички имат правото да растат в семейство и да бъдат обгрижвани и защитавани. Това е не само право, но и основна човешка необходимост. Затова целта на организацията се променя с осъзнаване по-сериозните нужди на децата. От желанието да реконструира институциите, организацията започва да се стреми да ги затваря и да свързва децата с техните родители, които по една или друга причина не са могли да се грижат за тях и са ги изоставили или да им намери приемни семейства.
Организацията днес работи в девет страни в Централна и Източна Европа и Африка и е лидер в областта на деинституционализацията.
Повече за организацията може да прочетете тук.
Изготвил: Станислава Цукева
