Новото начало на отдавна съществуващия конфликт между Индия и Пакистан даде терористичната атака на 22 април в Пахалгам, Кашмир. Тогава въоръжени бунтовници нападнаха група туристи, убивайки над 26 души в туристическия курорт Пахалгам. Отговорност за атаката пое Фронтът на съпротивата (The Resistance Front, TRF), разклонение на обвързаната с Пакистан джихадистката военна организация Лашкар-е-Тайба.
Това бе най-смъртоносната подобна атака от около 25 години, като тя предизвика серия от ответни действия между Индия и Пакистан.
На 7 май Индия започна операция “Синдур” срещу цели в Пакистан. Официални пакистански източници твърдят, че индийската атака е ударила цивилни зони, убивайки 31 души, включително жени и деца.
Сблъсъците, включващи ракетни удари, дронове и тежка артилерия, продължиха до 10 май, когато с помощта на САЩ Индия и Пакистан постигат формално примирие.
Какви са военните възможности на Индия и Пакистан?
Според международното списание Military Watch, Индия е класирана сред петте най-силни военни държави в света, докато Пакистан е на девето място. И двете страни разполагат с ядрено оръжие.
Общият консенсус е, че Индия има военно превъзходство заради по-многобройната и модерна армия. От своя страна, военните сили на Пакистан са по-малки, но и по-маневрени.
Макар нито една от държавите да не е използвала ядрено оръжие в конфликт досега, възможността това да се случи винаги съществува. Ядреният арсенал на двете държави се състои от около 170 ядрени бойни глави.
Официалната ядрена политика на Индия е „без първа употреба“, според която страната няма да използва ядрено оръжие първа. Пакистан не следва подобна политика, като твърди, че ядрените оръжия са нужни, за да противодействат на по-големите конвенционални сили на Индия. Смята се, че дори малък конфликт, в който са използвани ядрени оръжия, може да доведе до смъртта на над 20 млн. души в рамките на дни.
Значението на Кашмир
Историята на напрежението в региона започва с разделянето на териториите при края на британското колониално управление. Населеният предимно с мюсюлманско население Кашмир получава възможност да се присъедини към Индия или към Пакистан. Местният владетел (махараджата) избира страната на Индия, което води до конфликт през 1947 г. Следва примирие, постигнато с посредничеството на ООН през 1949 г., и споразумение, че Кашмир ще бъде контролиран частично от Пакистан и частично от Индия.
Регионът е богат на различни минерали като сапфир, графит, мрамор, гипс и литий, което му придава стратегическо значение. Той също така е от голямо културно-историческо значение както за Пакистан, така и за Индия.
Кашмир е причина за множество конфликти, включително две войни, започнали през 1965 г. и 1999 г. През 2016 г., 19 индийски войници биват убити в индийския град Ури. Индия отговаря с ракетни удари по пакистански военни бази. През 2019 г. загиват над 40 индийски паравоенни служители при бомбен атентат в Пулвама (отново в индийската част на Кашмир). Това води до индийски въздушни удари в Балакот, близо до границата с Кашмир.
Прекратяване на договора за река Инд
Getty Images
След терористичната атака на 7 май правителството на Индия обяви набор от ответни мерки срещу Пакистан, включително временно прекратяване на Договора за водите на река Инд (Indus Waters Treaty).
Голяма част от земеделието на Пакистан зависи пряко от водите на Инд, което доведе до сериозни притеснения от страна на държавата. Исламабад отрече каквато и да е роля в нападението и нарече обвиненията на Индия “политически мотивирани”.
Посредник на договора е била Световна банка, като той е създаден през 1960 г. и е устоял на мащабни военни конфликти и дипломатически сривове през годините. Прекратяването му е безпрецедентно и е признак на обтегнатите дипломатически отношения между двете страни.
Примирието между Индия и Пакистан
На 10 май конфликтът навлезе в драматичен обрат, след като Доналд Тръмп обяви, че двете страни са успели да постигнат примирие с негово посредничество.
Той публикува в своята социална мрежа Truth Social, че Индия и Пакистан са се съгласили на “пълно и незабавно” примирие. Само дни по-рано вицепрезидентът Джей Ди Ванс настояваше, че конфликтът “не е наша работа“.
Само няколко часа след официалното примирие се появиха сведения за нарушения на мира. Докладвани бяха експлозии в индийската част на Кашмир. Постигнатото примирие обаче не решава фундаменталните проблеми, които разпалват десетилетното неразбирателство за статуса на Кашмир.
По материала работи: Даниел Луков
