Образование за децата в един свят на насилието

0
647

Крис Мерколиано

Наскоро бях поканен да напиша статия за едно списание, занимаващо се с образование. Когато редакторът ми каза, че темата на броя е образованието на децата в един свят на насилието, аз веднага си помислих, „Точно това е проблемът – повечето деца получават биват възпитавани в един свят на насилието.“ И имам предвид по-специално светът на самото училище, а не слоевете на семейството, общността и културата, защото много често насилието е вградено в самия образователен процес и често остава там незабелязано. А образованието е, в крайна сметка, една от свещените крави на Америка.

За да не си помислите, че прекалявам, когато казвам, че начините и методите, по които почти всички деца в тази страна биват възпитавани, са изначално насилствени, спомнете си какво е третото определение на „насилствен“ според Речника на Уебстър – „причинен насила; неестествен, като при насилствена смърт.“

Конвенционалното образование се отнася изцяло до принудата, започвайки със задължителния статут на образователната система във всяка страна. Неуспехът в покриването на задължителната държавна учебна програма или нейните еквиваленти е наказуема от закона. Дори по-лошо – учениците и учителите, приковани в училища, които сортират, степенуват и класифицират децата, сякаш са плодове и зеленчуци, срещат широк спектър от наказания, ако децата не преминат задължителните – и които скоро ще станат национални – стандартизирани тестове за преминаване в следващ етап. На учениците се казва, че ако не се справят, няма да преминат на по-горното ниво. На учителите се казва, че, ако техните ученици не преминат тестовете, е време да си потърсят друга работа. Между редовете се чете „учи или има му мислиш.“

А после е и конкуренцията, която пришпорва образователния процес и чрез която ученето бива оголено от неговата индивидуална святост, за да се превърне в групова надпревара, за да се види кой ще бъде най-бърз и най-добър. Но не е ли конкуренцията – стремежът да добиеш надмощие над останалите – един от корените на какви ли не видове насилие – от това по градските улици до това между националните държави?

Което ни отвежда до втората половина от дефиницията за „насилствен“ в речника. Какво може да бъде по-„неестествено“ от свеждането на образованието до стерилни, възрастово сегрегирани класни стаи, прогресът в които се измерва според една стандартизирана времева линия? Добавете към този изкуствен микс и програмата-полуфабрикат, към която са приковани повечето учители днес, както и технологията, която почти изцяло е изместила природата като първичен източник на учене, и ето ви я рецептата за „насилствено“ образование – като при „насилствена“ смърт.

За щастие, нарастващ брой групи и индивиди се ангажират с премахването на всички форми на насилие от образованието. Милион или повече семейства, избрали домашното образование, демонстрират, че ученето е естествена и носеща удоволствие дейност. Успехът на цяло поколение хора, възпитавани и учили у дома, които сега са възрастни, доказват без съмнение, че образованието по никой начин не зависи от принудата или правителствените регулации. Процъфтяващите училищни образователни алтернативи – както публични, така и частни – също представляват мощен модел за непринудително, кооперативно, саморегулиращо се и цялостно образование.

В рамките на конвенционалната система също са налице важни катализатори на промяната. Линда Лантиери, бивш учител и администратор в Харлем, основа национална програма за учители, ученици и техните родители, която промотира емоционалното осъзнаване, интеркултурното разбирателство и позитивните начини за справяне с различията. Програмата за креативно справяне с конфликти (RCCP) се прилага в 375 училища в Щатите, с пилотни програми в Бразилия и Пуерто Рико. Независимо изследване в училищата, в които RCCP действа открива, че 64% от учителите докладват за по-ниски нива на физическо насилие в техните класни стаи, докато 92% от учениците споделят, че се чувстват по-добре със самите себе си.

А го има и младите Бил Уетцел, който, макар и все още да е в гимназията, сложи началото на националната организация „Power of the Youth”, която да подкрепя „младите (и готините възрастни“ в страната, които искат да вземат в ръце своите училища, живота и света.“ Неговият активизъм бързо го отведе и към старта на друга организация – „Students Against Testing”, която цели да се опълчи на епидемията от стандартизирани тестове за преминаване в горен етап.

Бързо разрастващото се движение от малки училища включва много училища с не повече от 350 ученици в начален и 500 в основен етап. Малките училища заздравят демократичните практики, общностите и ученическата автономия. Добър пример за това е Столичният регионален кариерен и технически център, известен като Met, в Провидънс, Роуд Айлънд.

Met е иновативна, публично финансирана гимназия с ученици, които са предимно млади хора в риск. Гимназията няма задължителни курсове и стандартизирана програма. Вместо това, всеки ученик създава свой собствен индивидуализиран учебен план – включително екстензивни стажове и практики в социалните услуги – в които участват съветник, родител и ментор. В първият випуск завършили младежи от 1999 г., всички 50 ученици са били приети в колеж за следващите четири години. Изключителният успех на Met наскоро накара фондацията на Бил и Мелинда Гейтс да дарят 10 млн. долара за създаването на десет други прототипи на Met из цялата страна.

За щастие, усилията за постигане на повече ненасилствени форми на образование не са малко, нито са закъснели. Защото ако целта ни е да помогнем на децата ни да се чувстват пълноценни в един свят, който с всеки ден става все по-изпълнен с насилие, тогава със сигурност трябва да започнем с премахването на насилието от самия образователен процес.

Източник

Снимка: Bain News Service. A pair of 12″ guns — Broadside of HMS DREADNOUGHT — the all big gun warship. Circa 1910.

SHARE
Previous articleUNICEF засилва здравните и хранителни програми за бедстващите сирийски деца
Next articleДецата престават да познават природата?
UNA News Bulgaria е онлайн медия с идеална цел, която представя широк кръг от международни и вътрешнополитически теми. Освен да се информирате за важните събития, случили се през седмицата, ще намерите и теми, които не се засягат толкова често в българското медийно пространство. Платформата е създадена и се поддържа изцяло от екип от млади хора, част от Дружество за Обединените нации в България.

NO COMMENTS