Рискът от ядрена война е най-висок от края на Студената война насам. Този тревожен факт не се дължи само на продължаващите ядрени заплахи от Русия по време на войната в Украйна, но и на нарастващите регионални и глобални напрежения. Иран може да бъде потикнат към ускорено развитие на своята ядрена програма, Северна Корея продължава да модернизира арсенала си, а потенциална победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ би могла да върне страната към провеждане на ядрени опити, както предположи бившият му съветник Робърт О’Брайън.
Тези динамики представляват сериозно предизвикателство за институциите и нормите, които са предотвратили употребата на ядрени оръжия от края на Втората световна война. Разпадането на ядрената система не е изолирано, а е част от по-широкия контекст на отслабване на глобалния ред, което засяга множество международни норми, включително тези, свързани с човешките права, международните граници и ядреното оръжие. Светът вече не може да разчита на презумпцията, че ядрените оръжия няма да бъдат използвани в конвенционален конфликт, което поставя пред международната общност сериозни въпроси за бъдещето на глобалната сигурност.
Разпадът на ядрените норми
Нормите за ядрено възпиране и контрол са съществени елементи на глобалната ядрена архитектура. Въпреки тяхната важност, те са изложени на сериозни рискове, а тяхното отслабване може да доведе до непредсказуеми последствия. Международни договори като Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) и Договора за всеобхватна забрана на ядрените изпитания (ДВЗЯИ) отдавна играят централна роля в предотвратяването на разпространението и употребата на ядрени оръжия. Тези документи представляват правната основа, но реалните ограничения идват от глобалните норми и табута, които ги подкрепят.
Нормите, свързани с ядрените оръжия, действат на два основни принципа. От една страна, те се основават на моралното и политическото отхвърляне на ядреното оръжие – т. нар. „ядрено табу“, което обезкуражава употребата на тези оръжия. От друга страна, те създават правни и дипломатически рамки, които ограничават държавите да не разработват и тестват ядрени оръжия. Въпреки това, тези норми са исторически оспорвани, особено нормата срещу ядрените тестове, която остава най-уязвима.
Изследвания показват, че взаимосвързаността на тези норми означава, че нарушаването на една от тях може да подкопае цялата ядрена система. Ако например нормата срещу ядреното тестване бъде нарушена, това може да доведе до оспорване на нормите за неупотреба и неразпространение, като в крайна сметка се постави под въпрос целият ядрен ред.
Заплахата за ядрените норми
Нарастващите геополитически напрежения допълнително изострят тази динамика. През октомври 2022 г. американската разузнавателна общност оцени, че рискът от употреба на ядрено оръжие в Украйна може да достигне 50%, което е равносилно на „хвърляне на монета“. Въпреки че международната общност работи за предотвратяване на такъв сценарий, все още няма правно обвързваща глобална забрана за ядрените тестове, тъй като ключови ядрени държави не са ратифицирали ДВЗЯИ.
Основният проблем при нарушаването на тези норми е, че това би довело до необратими хуманитарни и екологични последствия. Историческите примери като американският ядрен тест от 1954 г. на атола Бикини и свързаните с него екологични и здравни катастрофи напомнят за потенциалната цена на ядреното тестване.
Геополитическото сътрудничество между автократични режими
Днес ядрените норми се оспорват не само от отделни държави, но и от координирани усилия на групи държави, които целенасочено работят за подкопаване на международния ред. Китай, Русия, Иран и Северна Корея действат като част от ос, която се противопоставя на западния международен ред и неговите норми. Всяка от тези държави разчита на ядрени оръжия като ключов инструмент в преследването на своите стратегически цели.
Русия и Северна Корея директно заплашват с употребата на ядрено оръжие. Владимир Путин неколкократно изрази готовност да използва ядрено оръжие, докато Ким Чен-ун многократно заяви, че Северна Корея ще използва оръжията си превантивно. Китай разширява своя ядрен арсенал и отказва участие в преговори за контрол на оръжията, докато Иран продължава своите опити за ядрено въоръжаване, въпреки международните санкции.
Най-голямата уязвимост на международния ред обаче е в нормата срещу ядрените тестове. Северна Корея оспори тази норма с теста си през 2017 г., който вероятно беше на термоядрено оръжие. Това действие показа, че отслабването на нормите води до ускорено развитие на ядрени програми и засилва опасенията от нова надпревара във въоръжаването.
Западът и нуждата от стратегическо сътрудничество
САЩ и съюзниците им в НАТО и Индо-Тихоокеанския регион са основните защитници на международните норми, но трябва да се признае, че ядрената система не може да бъде запазена без по-широко международно сътрудничество. Разширяването на партньорства с държавите от глобалния юг е жизненоважно за противодействие на усилията за подкопаване на ядрените норми. Мексико, например, вече изрази сериозни опасения относно ескалацията на ядреното напрежение и нарушенията на ядрените норми.
Стратегията за укрепване на ядреното възпиране обаче може да доведе до противоречия. Укрепването на нормата за неупотреба на ядрени оръжия би могло да намали стимулите за разпространение на ядрени програми, но същевременно да затрудни усилията за разоръжаване. Ето защо е важно Западът да приеме двустранен подход, който да включва както възпиране, така и мерки за намаляване на ядрените рискове и засилване на нормите. Пример за такава стъпка е ангажирането на Япония в диалог между ядрените и неядрените държави, предвид историческата роля на страната като жертва на ядрени атаки.
Заключение – ядрената система на ръба
Разпадът на ядрената система е в ход, а нарушаването дори на една от нейните стълбове може да има катастрофални последици. Необходими са сериозни дипломатически усилия, за да се укрепят съществуващите норми и да се предотврати глобалното разпадане на ядрения ред. САЩ и съюзниците им трябва да продължат да инвестират в съюзите си, да поддържат ядрено възпиране и да участват в открит и честен диалог както с ядрени, така и с неядрени държави. Само чрез сътрудничество и ангажираност светът може да избегне катастрофални последствия от потенциалния разпад на ядрената система.
По статията работи: Елеонора Коларова
