Те отплават в търсене на безопасност, образование, по – добър живот, бъдеще, но много от тях умират по пътя. Тези, които оцеляват, са изправени пред перспективата на задържане, труд за контрабандистите или потаен живот на имигранти без документи в чужда страна.
През 2012г. около 13 000 души сред тях – мюсюлмани от общността рохингия от Западен Мианмар, както и граждани на Бангладеш напускат Бенгалския залив на контрабндни лодки. Много от тях не успяват да стигнат до желаната дестинация, заради суровото море или недоброто състояние на лодките. Има данни, че 485 души са се удавили при четири инцидента с лодки в Бенгалския залив, въпреки че истинският ръст на смъртност трябва да е по – висок.
Дори на тези, които достигат Малаизия, не им е лесно. Например, съпругът от едно семейство е напуснал Бангладеш преди осем месеца. От Малайзия е изпращал пари, но е престанал да изпраща от октомври. Съпругата му не го е чувала оттогава, единствената информация, която има е, че той вероятно е арестуван поради липса на документи.
Друг пример е за младо момче, което работи на строителен обект. Работата е тежка за него и той получава само около 13 долара за целия ден.
Мъжете напускат семействата си заради слабата вероятност на по – светло бъдеще, изоставяйки хората, които обичат да се грижат сами за себе си.
Колкото повече се задълбочава цикълът на бедност, преследване и отчаяние, толкова повече хората от общността рохингия стават по – уязвими за безскрупулните контрабандисти.
Източник
Източник на снимка
