Папа Франциск, почитан от милиони католици по света и чието влияние далеч надхвърляше границите на глобалната му паство, е почина на 88-годишна възраст.
Кардинал Кевин Фарел, ватиканският камерленго, заяви: „В 7:35 тази сутрин епископът на Рим, Франциск, се върна в дома на Отца. Целият му живот бе отдаден на служба на Господа и на неговата църква.“
Официалното обявяване на смъртта на папата се очаква в понеделник вечерта, когато тялото му ще бъде положено в ковчег. Тялото на Франциск ще бъде пренесено в базиликата „Свети Петър“ в сряда сутринта, за да могат вярващите да му отдадат последна почит.
Кардиналите ще се съберат във вторник сутринта, за да определят датата на погребението на папата, което трябва да се проведе между четири и шест дни след смъртта. Погребението ще бъде последвано от девет дни официален траур.
Франциск, който страдаше от хронично белодробно заболяване и беше загубил част от единия си бял дроб като млад, беше приет в болницата „Джемели“ в Рим на 14 февруари поради респираторна криза, която прерасна в двустранна пневмония. Прекара там 38 дни – най-дългата хоспитализация през 12-годишния му понтификат.
Той беше изписан от болницата на 23 март и направи последното си публично появяване в неделя, когато се обърна с кратко слово към събралите се на площад „Свети Петър“ за Великденската меса.
Крал Чарлз заяви, че той и кралицата – които се срещнаха с папа Франциск в Рим миналата седмица – са дълбоко покрусени от новината за неговата кончина. Той добави, че папа Франциск ще бъде запомнен със своето състрадание и неуморна преданост.
Бившият президент Доналд Тръмп написа в социалните мрежи: „Почивай в мир, папа Франциск! Бог да го благослови и всички, които го обичаха!“ Бившият президент Джо Байдън заяви, че Франциск ще бъде „запомнен като един от най-влиятелните лидери на нашето време“, а Барак Обама го нарече „рядък лидер, който ни караше да искаме да бъдем по-добри хора“.
В Италия премиерът Джорджа Мелони каза: „Имах привилегията да се радвам на неговото приятелство, неговите съвети и неговите поучения, които не липсваха дори в моменти на изпитания и страдание.“
Сред интензивния траур, който ще обхване идните дни и седмици, кардинали от цял свят ще се отправят към Рим за конклава – тайният и сложен изборен ритуал, който се провежда в Сикстинската капела и включва около 138 кардинали с право на глас.
Конклавът трябва да започне своите заседания в рамките на 20 дни след смъртта на папата.
Сред потенциалните кандидати, за които се говореше още преди смъртта на Франциск, са: Матео Дзупи – прогресивен италиански кардинал; Пиетро Паролин – действащ държавен секретар на Ватикана; и кардинал Луис Антонио Тагле от Филипините.
През 12-годишния си понтификат Франциск – първият йезуитски папа – беше главен защитник на бедните, бездомните и нещастните по света и остър критик на корпоративната алчност и социалното и икономическо неравенство. Във Ватикана той критикуваше привилегиите, призовавайки църковните лидери да покажат смирение.
Политически и религиозни лидери по целия свят изразиха почит към живота и наследството на папа Франциск. Много от тях си спомниха за неговата непоколебима защита на най-бедните и маргинализираните, както и за дълбокото му посвещение на мира и околната среда. Те също така припомниха топлотата и хумора му като човек и като лидер на 1.4 милиарда римокатолици по света.
Генералният секретар на ООН, Антонио Гутериш, обобщи Франциск като „пратеник на надеждата, смирението и човечността“ и „трансцендентен глас за мир, човешко достойнство и социална справедливост“.
Президентът на Франция, Еманюел Макрон, каза, че починалият папа винаги е бил на страната на най-уязвимите – и е правел това със значително смирение.
Премиерът на Италия, Джорджия Мелони, каза, че новината за смъртта на Франциск е причината за голяма тъга, защото означава напускането на „един велик човек [и] един велик пастир“.
Премиерът на Испания, Педро Санчес, заяви, че „ангажиментът на Франциск към мира, социалната справедливост и най-уязвимите оставя дълбоко наследство“, докато крал Фелипе похвали папата за това, че е донесъл „утеха на най-бедните“.
Президентът на Ирландия, Майкъл Хигинс, каза, че признанието на Франциск за „основното достойнство“ на всяко човешко същество му е помогнало да се справи с въпроси като климатичната криза и положението на имигрантите, както и с трагедията от скандала за сексуално насилие над деца, който разтърси църквата.
Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заяви, че Франциск „знаеше как да дава надежда, да облекчава страданието чрез молитва и да насърчава единството“. Той добави: „Той се молеше за мир в Украйна и за украинците. Тъжим заедно с католиците и всички християни, които се обръщаха към папа Франциск за духовна подкрепа. Вечна памет!“
Президентът на Русия, Владимир Путин, каза, че Франциск е спечелил международно признание като „верен слуга на християнското учение, мъдър религиозен и държавен лидер и последователен защитник на високите ценности на хуманизма и справедливостта“.
Президентът на Полша, Анджей Дуда, каза, че Франциск е бил воден от „смирение и простота“ през цялото си дълго пасторално служение: „Той избра за своя папски девиз думите от своето епископско призвание: ‘Miserando atque eligendo’ – ‘Той го погледна с милост и го избра.’ Той беше велик апостол на милосърдието, в което виждаше отговор на предизвикателствата на съвременния свят.“
Премиерът на Нидерландия, Дик Шуоф, каза, че „трезвият начин на живот и актовете на служение и състрадание“ на Франциск го бяха направили ролеви модел за много католици и некатолици. „Глобалната католическа общност се прощава с лидер, който разпознава горещите въпроси на нашето време и насочи вниманието към тях“, добави той.
Канцлерът на Германия, Олаф Шолц, каза, че със смъртта на папа Франциск „Католическата църква и светът губят защитник на слабите, човек, който помирява, и сърдечен човек“.
Президентът на страната, Франк-Валтер Щайнмайер, каза, че светът е „загубил блестящ фар на надеждата“, като добави: „Още от първите дни на неговото служение като епископ на Рим, той ясно заяви, че бедните и маргинализираните, разселените и бежанците могат да разчитат на неговото специално внимание, грижа и дори любов. Много от тези, които се чувстваха забравени, усещаха, че са чути, видени и разбрани от него, папата.“
Израелският президент, Исак Херцог, изказа съболезнования на християните в Израел и по целия свят.
„Той правилно виждаше голямо значение в укрепването на силните връзки с еврейския свят и в напредването на междурелигиозния диалог като път към по-голямо разбирателство и взаимно уважение“, каза Херцог.
Въпреки че отношенията на Израел с Франциск се влошиха през последните 18 месеца поради призивите на покойния понтифик да се сложи край на войната в Газа, Херцог добави: „Истински се надявам, че неговите молитви за мир на Близкия изток и за безопасното завръщане на заложниците скоро ще бъдат отговорени.“
Премиерът на Нова Зеландия, Кристофър Лъксън, си спомни за Франциск като „човек на смирение“, който е оставил наследство, включващо „непоколебан ангажимент към уязвимите, социалната справедливост и междурелигиозния диалог“.
„Папа Франциск се отдаде на служението на другите… постоянно показвайки чрез своите действия как да живеем прост, но значим живот“, каза будисткият лидер в изявление от своята база в изгнание в Индия.
Глас за безгласните
Франциск, роден като Хорхе Марио Берголио в Буенос Айрес, Аржентина, през 1936 г., беше избран за папа през март 2013 г. Той веднага сигнализира за своя стил на понтификат, като се качи на автобус, вместо на папска кола, за да отиде до хотела си, където плати сметката си, преди да се настани в ватиканската гостна, като отказа разкошните папски апартаменти. На първото си медийно изявление той изрази желанието си за „бедна църква и църква за бедните“. Неговото състрадание и хуманност го направиха любим на милиони хора по света.
Той насочи папското внимание към бедността и неравенството, наричайки неограничените капиталистически практики „гуано на дявола“. Две години след избора си, той издаде енциклика от 180 страници за околната среда, в която настояваше най-богатите нации да платят „тежката социална дългове“ към бедните. Климатичната криза бе представена от папата като „един от основните предизвикателства, пред които е изправено човечеството в нашето време“.
Той призова за състрадание и щедрост към бежанците, като заяви, че те не трябва да бъдат третирани като „пешки на шахматната дъска на човечеството“. След посещение на гръцкия остров Лесбос, той предложи убежище на 12 сирийци във Ватикана. Затворниците и жертвите на съвременното робство и трафик на хора също бяха акцентирани в неговите чести апели за милосърдие и социални действия. По време на последния си период в болницата той продължи да се обажда на църквата „Св. Семейство“ в Газа, което беше неговата нощна рутина от 9 октомври 2023 г.
Един от най-големите проблеми, с които Франциск трябваше да се справя, беше този с клирикалното сексуално насилие и прикриването на престъпления, извършени от свещеници и епископи. През първите години от понтификата му, когато вълни от скандали обхващаха църквата, Франциск беше обвинен от оцелелите и други хора, че не разбира в какъв мащаб е кризата и спешната необходимост активно да се изкоренят злоупотребите и тяхното прикриване.
През 2019 г. Франциск свика епископи от цял свят в Рим, за да обсъдят кризата и по-късно издаде указ, който изискваше свещеници и монахини да докладват сексуалните насилия и тяхното прикриване на църковните власти, като гарантираше защита за подаващите сигнали. Това беше значителна стъпка към църквата поемане на отговорност за скандалите и надмина много по-далеч от действията на неговите предшественици.
По материала работи Гергана Петкова
